ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА

Българската държава не провежда ефективна жилищна политика в териториите, където живее ромската общност. Дори и там, където се провежда политика, тя е наситена с дефицити, напрежение и процеси на деградация в жилищния сектор. Почти една четвърт от всички къщи в сегрегирани ромски квартали са неформални, в сравнение с една шеста от всички къщи в страната. Над 200 000 домакинства живеят с безпокойство от разрушаване на домовете им. Местните власти често прибягват до изпълнение на принудителни евикции, дори когато жилищата са безопасни за обитателите и в съответствие със законовите изисквания. Изселванията и събарянията продължиха по време на пандемията само в ромските квартали. Липсата на постоянна адресна регистрация заради неуредения статут на ромските квартали, води до невъзможност за живеещите в тях да има документи за самоличност. Това ограничава достъпа до много услуги, права и гражданска легитимация. Над 78 000 български граждани нямат документи за самоличност, тъй като не могат да регистрират адреса си, домът им е неформален или са станали бездомни след евикция. Приблизително 25 % от ромите в България живеят в нестандартни жилища. В повечето квартали липсва нормална инфраструктура и целеви инвестиции - 40 % нямат достъп до водоснабдяване, а 80 % нямат вътрешна баня. Жилището играе важна роля в развитието на обществото и е от изключително значение за социалния, икономическия и културния прогрес на страната ни.