Желко Йованович е част от фондация “Отворено общество” от 2006 г., като сега оглавява програмата “Ромски инициативи”, базирана в Берлин. Йованович е и член на борда на Европейския ромски институт за изкуства и култура, член на Европейския съвет за външна политика и на Института АСПЕН. Завършил е право в Университета в Белград и управление в University of Oxford.
Освен насилствената асимилация от етнически мнозинства или други малцинства, напрежението между роми от една страна и от друга някои Ашкали, Египтяни, Синти и Пътуващи е нараснало. Някои представители на тези групи имат различни отправни точки, но стигат до едно и също заключение: не желаят тези групи да са част от ромската нация.
Оставям техните доводи на историците, специалистите по езиците и антрополозите, но за едно нещо трябва да сме наясно: всяка идентичност е нещо споделено, идея, която обединява. Границите между „нас“ и „тях“ винаги под въпрос. В нашия случай, Конгресът от 1971 г. определи символите, които обединяват ромската нация. Всеки е свободен да я прегърне или да не го стори. Но няма морална логика да се отрича ромската принадлежност и в същото време тя да се използва за получаване на финансиране, политически позиции и възможности. Нещо повече: призивите на малцина за смяна на общото ни име са неприемливи, защото те ни връщат назад и отменят заявеното през 1971 г.
Като аргументи представители на тези групи, редом с някои политици и активисти, твърдят, че всички страдаме от един и същ проблем – расизма срещу ромите, или антиджипсизъм . Това наистина е основателно, за да се създаде коалиция по публични политики. Обаче от 1971 г. насам, ние се стремим към единство и самоопределяне не заради антиджипсизма, а въпреки него. С други думи, расизмът е една от многото пречки по пътя ни, но каузата ни е по-голяма от антиджипсизма.
