fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

На 18.09.2020 г. се проведе заключителна конференция по проект „Разширяване на експертния капацитет на служителите на МВР за предотвратяване на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация“, реализиран от Института по психология към МВР. Проектът се финансира и реализира по Оперативна програма „Добро управление“ с № BG05SFOP001 -2.004-0003-C01 / 27.12.2016 и е на обща стойност 3 347 259,08 лева (около 1,7 милиона евро). Като част от проекта 480 служители на МВР от цяла България са преминали обучение на тема “Ранно разпознаване на признаците на радикализация с фокус върху ромската общност”.

Представянето на проекта, реализиран от Института по психология към МВР, бе остро осъдено от представители на ромската общност. От Постоянна ромска конференция категорично подкрепяме тази критична реакция. Неприемливо и недопустимо е с европейски средства да се изпълняват проекти, заклеймяващи и демонизиращи ромската общност, които противоречат на основни принципи и ценности на Европейския съюз. 

Острата реакция от представителите на ромската общност доведе до справедлива декларация от европейски ромски граждани и активисти.

Декларацията беше подкрепена от ромския евродепутат Ромео Франц във видео обръщение в социалните медии, а впоследствие и от 17 европейски депутати, членове на интергрупата „Анти-расизъм и разнообразие“, които изпратиха критична позиция до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя обаче не беше представена по време на изслушването в Европейския парламент в дебата за върховенството на закона в България, протекъл тази седмица.

Финансирането и изпълнението на този проект не е изключение, а пример за системен проблем, който е идентифициран в доклада „Пари, мерки, политики: Докъде стига подкрепата за ромските общности?“, изготвен от Института за развитие на публичната среда и осъществен в партньорство с Фондация Рома-Лом. 

Един от основните изводи в доклада е, че повече от половината от европейските фондове, които подкрепят социално-уязвими групи, включително ромската, се разпределят на общо основание, а не приоритетно за уязвими групи. Друг значим извод от доклада е, че много по-малко средства се отпускат за проекти, чийто основен краен потребител са уязвимите хора. Делът на средствата за проекти, които открито отговарят на специфичните нужди и проблеми на ромската общност, остава почти незначителен. 

На политическо ниво обяснението на този подход за финансиране на проекти, финансирани от ЕС, е свързано с основните принципи за социална интеграция на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз през 2009 г. Един от тези принципи гласи, че интервенциите трябва да бъдат извършвани чрез „изричен, ясно дефиниран, но не изключителен фокус“. Липсата на „изключителност“ в мерките обаче със сигурност не трябва да означава липса на конкретни цели, показатели и възможности за оценка на проектните дейности и тяхното въздействие върху ромите като целева група. Освен това „скриването“ на ромските общности в широката социална категория на уязвимите групи прави техните специфични проблеми невидими за европейските проекти.

Необходимо е да се отбележи, че проектите, които имат ясно определен и изричен фокус върху ромската общност, са незначителни по отношение на броя и стойността на финансирането. Основният приоритет при тях е образованието. В почти всички други случаи обаче ромите се разглеждат като една от многото социално уязвими групи, към които се прилагат идентично формулирани подходи. Тези слабости се наблюдават не само при програми, финансирани от европейки фондове, но и при програми и проекти, финансирани от  Норвежкия финансов механизъм, както и при национално финансиране.

В резултат, средствата от проекти, насочени към роми, не стигат до ромската общност, а ефектът им е незабележим и неефективен. Прилагането на политики относно ромската общност е с ниско финансиране, във враждебна среда и неясни правила, което води до неефективност и лоши резултат.

Вземайки предвид продължаващата пандемична обстановка и нейните последици, както и новите кризисни планове и планове за следващия европейски програмен период, новата Зелена сделка за Европа и мястото и ролята на ромската общност в тези процеси, е повече от необходимо да намерим партньори и съмишленици за сътрудничество в следните основни направления:

  • Да се подобри значително административния капацитет на хората и институциите, които отговарят за прилагане на политиките за подкрепа на ромите. 
  • Да се осигури участие на ромската общност във всички равнища на вземане на решения на европейско и национално ниво;
  • Да се направи независим анализ и оценка на публичните политики в подкрепа на ромите;
  • Да се предприемат реални, навременни и ангажирани действия в целия цикъл на прилаганите политики в подкрепа на ромите;
  • Да не се допускат мерки, които имат ниска степен на конкретизация и / или не водят до решаване на специфични проблеми за ромската общност;
  • Да не се допускат и финансират мерки, водещи до стигматизиране и демонизиране на определени групи и общности, включително ромската;
  • Да се повиши отчетността на изпълнението на европейски проекти за ромите като целева група;
  • Да се възприеме принципа на „ексклузивност“ към мерки и политики, касаещи ромската общност;

Необходимо е също да се подобри партньорството с международни правозащитни организации, мрежи и платформи, които да бъдат редовно информирани за състоянието на ромските общности в страната – за ефективността на прилаганите интеграционни политики, както и за конкретни случаи на нарушаване на гражданските права на ромите. Трябва да се осигури постоянно и адекватно представителство на ромските интереси в националните и европейските институции.

Докладът “Пари, мерки, политики: Докъде стига подкрепата за ромските общности?” е част от проект „Укрепване на гражданския контрол върху изразходването на европейски средства в подкрепа на ромските общности“, подкрепен от Офиса за ромски инициативи към Фондация „Отворено общество“

Постоянна ромска конференция © 2020. All Rights Reserved.