fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Ваньо Руменов е певец с чудесни музикални дарби, свирещ на китара и завладяващ с чара си млад човек от град Трън, Пернишко. 18 – годишното момче учи в СУ „Гео Милев“, в родния си град, и обича да тренира, да играе футбол и да прави добро на останалите, подтикнат от своето чистосърдечие. Той винаги е бил душата на компанията, не просто защото може да изпълнява различни стилове музика, но и заради умението си да носи усмивки на хората. Нека се запознаем с неговата интересна личност по-обстойно в интервюто:

Ти ли избра музиката, или тя избра теб?

Мисля, че взаимно се избрахме…

Страстта ми към музиката се зароди преди много години от моя баща, който винаги е държал да израствам в тази област, и не мога да определя конкретен стил музика като „любим“,  защото обичам качествената и смислена музика, без значение от жанра.

Музиката за мен е нещо специално, нещо съкровено. Тя ми носи много неща, дава ми спокойствие, учи ме да бъда по-дисциплиниран. Пристрастен съм към самата емоция, носеща ми музиката, не мога да я опиша с думи… Знам само, че без нея не мога.

Наскоро участва в конкурса на ромската певица Роксана „Пей с мен“ и вече втора година стигаш до финал. Как ти се отразиха стотиците симпатии на широката аудитория, и това някой на високо ниво да признае труда ти?

Ще запомня участието си в този музикален конкурс с много хубави чувства! Беше нещо различно, разнообразно, и макар че не спечелих, се гордея, че стигнах дотам видеото ми да бъде качено в официалната страница на Роксана, също така няма да забравя и хубавите отзиви на хората! Това ме радваше най-много и въпреки, че два пъти отпадам от конкурса, продължавам смело напред, а това за мен беше натрупан опит и весело изживяване.

Как преодоляваш сценичната треска и би ли ни разказал за някоя интересна случка от твое участие на сцената?

Освен в моя град, съм имал участия и в други градове, пял съм на сцената пред Народно читалище „Гюрга Пинджурова“ в Трън и няма да забравя как тогава още на първото ми представяне бях болен и силно притеснен. Буквално треперех от притеснение, но когато излязох да пея, цялото притеснение се изпари и се представих блестящо, това по думите на  учителката ми по народно пеене – Силвия Владимирова. На второто си участие вече бях много по-спокоен, но сценичната треска винаги си я има преди да се появиш пред хората… Също така съм пял и с нашенския оркестър в гр. Трън, пял съм по балове на познати, приятели, с най-различни оркестри. Имало е моменти, в които пеех много зле в началото, отнасял съм хейт за това, подигравки, но никога не съм спирал да вярвам, че мога и ще се докажа! А и дълбоко разбирам, че не трябва да приемам негативните коментари навътре, и ако можех, бих променил човека към по-добро, защото всичко зло на тази земя идва от нас, хората, за жалост…

А в какво за теб се проявява добротата?

Много е просто – да правиш добро значи да помагаш на хората. Случвало се е да организирам доброволчески инициативи, а това, което ме мотивира, са усмивките в лицата на хората – това е най-хубавата награда!

Например миналата година горе-долу по това време събрахме пари за един беден дядо от града. Викаха му „Папучко“, и ходехме да го посещаваме с приятели, но за жалост той почина… Освен това, почти всяка година цепим и внасяме дърва на една баба от града и постоянно гледам да помагам с каквото мога, защото възрастните хора имат най-голяма нужда от подадена ръка, дори един малък жест за тях ще означава много, и ако искаме да променим нещо в този свят, трябва да започнем от самите нас!

Кой момент от живота си би определил като най-труден?

И аз, като всички останали, съм имал трудни моменти, но най-трудният за мен и по-малката ми сестра беше, когато нашите заминаха за чужбина, и трябваше сам да се справям вкъщи и едновременно да се развивам в училището, спорта, и най-вече музиката.

Условията за живот в България стават все по-зле, хората биват принудени да напускат домовете си, също така нямат големи възможности за развитие, и поради тази причина младите емигрират с цел търсене на по-добър живот. Разочарованията, неоправданите очаквания, трудните условия и това, което ме е наранявало най-много са хорските постъпки. Разбрах, че освен на себе си човек не може да има вяра на 100% на никого, и колкото и да е трудно да се възприеме, това за мен е суровата истина. Въпреки това, се старая да съм с положително мислене за нещата и черпя  вдъхновение от сърцатите и успешни хора от ромски произход, които въпреки всичко стигат на върха, а това което ме мотивира е, че един ден и аз като тях ще сбъдна стремежите си!

Какво те зарежда?

Мисълта, че един ден ще живея живота на мечтите си!

С какво би искал да се свързва името Ваньо Руменов?

Искам да бъда запомнен с творчеството си, винаги да се слуша моята музика, както и с моята добра страна, с това, че съм помагал на много хора.

Това, което искам да оставя като послание към читателите е, че трудните моменти в живота на всеки човек помагат за неговото  израстване, и всеки проблем или трудност е едно стъпало нагоре. Винаги има изход от всяка ситуация, просто трябва да сменим подхода. А правилният подход е обичта! Обичайте се, пазете се един друг и вярвайте в Бог. Той е там и чака да протегнете ръка към Него! Благодаря за вниманието!

Постоянна ромска конференция © 2022. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването