fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Запознайте се с Тодор Митев, родом от Свиленград, който учи в Пловдивския университет, специалност „Социални дейности“. Обича да рисува, да прави добро и да говори свободно за ромския си произход. 

Избрах я, защото ние хората, често не мислим с какво може да сме полезни, а точно тази специалност за мен е хубава, защото е свързана с това да помагаме на хората. Това прави специалността доста благородна. Признавам, че отначало ми беше малко трудно, защото си мислех, че се откъсвам и от изкуството, но някак си постепенно нещата започнаха да си съчетават.

Преминавах през едни периоди на порастване и на осъзнаване в училище. Преди си мислех, че всичко е в големите неща и ти трябват големи неща, за да си благодарен, успешен и щастлив, но всъщност не е така. Истинско щастие е когато си полезен. Не казвам, че сега съм много полезен, но се опитвам да бъда. Преди не мислех така и затова през повечето време бях неблагодарен и недоволен. Вярвам в това, че помагайки на хората ще ме направи по-щастлив, макар и понякога да ми е трудно, разбрах, че това е щастието което аз търся в повечето случаи.  

Някак си успях да видя, че около мен обществото не е толкова загрижено, за съжаление. Хората често сме си такива, забравяме, че сме хора. Мен лично ме подбуди да запиша тази специалност, това че има много проблеми в общността ми. Не говоря само за ниските финансовите възможности, за трудностите, с които общността ни се сблъсква ежедневно, но и за приемането ни и възприемането ни в обществото. Цялото това разделение и деление и натякване на отговорности и задължения ми влияят много. Всъщност съм благодарен, затова че се чувствах много неразбран, защото това много ми помогна да видя тези неща.

Оставайки често сам се замислих дали и други хора от общността ми и като цяло други връстници се чувстват сами. На мен определено не ми харесва и със сигурност и на други не им харесва, та затова се питах дали има специалност или нещо, което е свързано с това да показва и оказва подкрепа на хора, за да не се чувстват сами и така се появи специалността „Социални дейности“. Като цяло смятам да развивам себе си в тази насока, защото за мен е важно човек да е активен в това да оформя и да прави добро.

За мен е много важно хората свързани с живота ми да знаят, че ме е грижа за тях. Искам да показвам, че има хора на които им пука за другите. А това много помага на такива, които понякога се чувстват като в задънена улица и попаднала в дупка, която трудно излизат.  

Разбира се признавам че ми е и трудно на моменти.

Трудностите продължават. Те не свършват. Лично за мен беше много трудно да избера специалността „Социални дейности“ пред изкуството, защото беше все едно да се откажа от себе си, но пък от друга страна голяма част от мен вярваше, че ще бъда полезен в това начинание. Вярвам, че нещата ще се синхронизират.

Иначе други препятствия, които в началото направиха обучението ми малко по-трудно е това да виждаш как хората гледат на теб. Разбира се, не с добро, а съмнително, подозрително, подигравателно и четейки езика на тялото им казвайки ти – не от теб няма нищо да стане. Сега някак си повече се справям, като се фокусирам повече върху хората, които ценя и това което правя. 

Може би от това, че съм имал много време със себе си. Единствено дете съм и често оставах сам, така започнах да рисувам. Рисуването винаги е било част от мен. Още от предучилище. Рисуването за мен най-вече представлява изразяване на чувства, без значение колко правилно дадено произведение е направено, измерено или каквото там си мислят хората. Все пак в тук няма правилно и не. Всичко идва от емоциите ти. Обичам да рисувам хора – това ми е най-любимо. Хората са най голямото вдъхновение за мен. Има нещо божествено в погледите на хората. Не мислиш ли?

Всъщност, интересното е, че много рядко се случва да рисувам нещо, което съществува или човек, които съществува. Много често си ги измислям.

Майка ми и баща ми са от ромски произход, техните родите ли – също. Да, имало е такива моменти на притеснения. Понякога ме е хващало срам, или по-скоро тъжен, защото хората не се замислят, че може да си добър човек, без значение, че съм ром. Но живеем в свят където сме свикнали да поставяме етикети. Беше ме е страх и ми беше притеснено как ще ме приемат в университета, но с времето всичко се оправи. Естествено трябва да се доказваш, всеки ден, както при всеки един от нас и да благодарен съм, че всичко е наред за сега. Като по-малък се питах  за предците ми, от къде съм, кой съм, но не намерих нищо. Само знам, че съм от махалата, моите родители и техните – също.

Най-много се гордея, когато някой човек от ромски произход направи нещо много хубаво. Супер щастлив съм и горд. Понякога иначе се ядосвам, не на това, че съм от ромски произход, а на това, че все се говори за интеграция. И постоянно се питам ама кой ни е примера, към какво да се интегрираме, към кое, на какво трябва да приличаме? На кого? Ами България и българите към какво трябва да се интегрират? Според мен всички имаме нужда от интеграция – към това да станем по-добри. Не е ли е това идеята – да бъдем добри хора, без значение кой от какъв произход е. 

Днешно време хората сме добри или лоши, а не роми или българи, черни или бели. На мен не ми пречи да виждам, че има добри българи. Има! Не знам защо на българите им пречи да виждат добрите неща у нас. Просто трябва да се излезе от рамката ром, българин, турчин. Та по-скоро трябва всички да се учим да виждаме доброто в нещата, макар и много трудно понякога. 

Страхувам се от няколко неща, главно да изгубя хората, които обичам – във всякакъв смисъл. Също така ме е страх от това хората от общността ми да биват използвани и най-вече децата да усетят расизма и лошото отношение, което може да повлияе на самооценката им и на тяхното възприятие на живота им. Страх ме е точни тези деца да не се озлобят, както отсрещната страна, защото децата са наистина най-уязвимите. 

Обръщам се към връстниците си от ромски произход да преборят и да надвият срама, които изпитват или ще изпитат от произхода си. Иначе е важно всички ние в България и по света да сме добри хора, а ако не сме – то от това трябва да ни е срам, защото без значение произхода ни, ако си лош човек – пак си е за срам. 

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.