От преследване до устойчивост: Значимостта на Деня на ромската съпротива
16-ти май е един от значимите моменти в историята на ромите. Денят е пагубен за над 6000 души /мъже, жени, деца/, които загиват през 1944 г. в лагера „Аушвиц“ в Полша, но вдъхновяващ момент, който дава кураж на милионите роми по света, за да отстояват себе си.
На този ден преди 79 години около 6000 роми се надигат срещу нацистите в лагера „Аушвиц“ в Полша. Когато нацистките гвардейци влизат в т.нар. „цигански лагер“, за да отведат ромите към газовите камери, ромите оказват съпротива – на входовете на бараките им са издигнати барикади. За тяхна огромна изненада ромите ги посрещат с чукове, кирки, лопати и други подръчни средства.Започва кървава и неравна битка, която продължава няколко часа. Германските войници отстъпват. Те не са подготвени за такава яростна съпротива и се страхуват, че мълвата за бунта може да подпали и другите блокове с концлагеристи в лагера. Много роми умират в боя, но нито един човек от „Циганския лагер“ не е отведен в газовите камери през този ден. Германците решават, че е по-добре да оставят ромите да умрат от глад, вместо да дават нови жертви.
Историята на 16-ти май 1944 година не само ни разказва за куража на ромските герои, но и ни връща в настоящето, където ромите продължават да се борят за своите права и достойно съществуване в модерния концлагер на дискриминация, социална изолация, политическа манипулация и неравенства на всички нива.
80 години след ужасите в лагерите на смъртта, ромите продължават да се съпротивляват, продължават борбата си за достоен живот. Достоен живот – звучи твърде семпло и ненужно да се споменава, защото за много хора е даденост, но не и за ромската общност, която e изолиранa и лишенa от собственост от политическите партии, което е довело до множество негативни последици както за ромите, така и за обществото като цяло.
Това изключване доведе до преобладаване на антиромски настроения, като над 80% от българите изразяват желание да не съжителстват с ромите, а почти половината желаят те да напуснат страната.
Икономическата система не успя да осигури сигурност на ромските работници, което доведе до дискриминационни трудови практики, крайна бедност сред ромите и големи икономически загуби за страната. Липсата на инвестиции в икономическото включване на ромите само влоши тези проблеми с потенциални икономически загуби до 306,7 милиарда лева през следващите няколко десетилетия.
Образованието също е важен проблем, като бедността и тормозът пречат на много роми да получат достъп до образованието, от което се нуждаят, за да успеят. Това създаде цикъл на бедност, който е трудно да се прекъсне и застрашава тяхната дългосрочна икономическа стабилност и социална мобилност.
Жилищната криза засегна особено тежко ромите, като почти една четвърт от ромите живеят в неофициални жилища и над 200 000 домакинства са изложени на риск от изгонване. Близо 17% от домакинствата харчат повече от 40% от доходите си за жилище.
Окаяната здравна ситуация оказа значително въздействие върху ромите, с липсата на застрахователно покритие, скъпите доплащания и дългите периоди на чакане, което води до продължителност на живота с 10-15 години по-ниска от тази на техните съграждани.
И накрая, изключването от политическо участие, корупцията и липсата на защита от правоприлагащите и съдебните органи имаха пагубен ефект върху демократичните права на ромите и способността им да участват в избори. Това доведе до липса на представителство на ромите в правителството и продължаващ цикъл на лишаване от собственост.
В този контекст, както преди 80 години, огромен брой роми отказват да приемат своето изключване и са решени да отстояват и се борят, за един по-добър живот за тях и техните семейства.
На последните парламентарни избори през април 2023, ние от Постоянна ромска конференцияпредприехме проактивни действия, за да овластим ромските избиратели в 24 стратегически места и ангажирахме 24 от нашите най-талантливи местни лидери. Заедно с тях организирахме серия от срещи, събирания на общността и информационни събития, които помогнаха на избирателите да вземат информирани решения. Проведохме 12 вътрешни диалози с над 720 местни активисти, за да генерираме подкрепа за манифест от ромите. Манифестът резонира с основните опасения и приоритети на ромите, което доведе до огромен отговор от над 110 000 подписа за период от две години, с впечатляващите 47 720 подписа, събрани само на последните избори. Освен това организирахме национален публичен диалог в София, който събра над 700 лидери и членове на общността, събирайки подкрепа и ангажираност от политически кандидати и партии, които обещаха да доведат промяна за ромите. В резултат на това важно събитие бяха поети политически ангажименти, всеки от които се корени в четирите приоритета на Манифеста на Постоянна ромска конференция.
В нашия ангажимент за защита на демократичния процес ние щателно обучихме и разположихме 448 безпристрастни наблюдатели, за да наблюдават отблизо изборните процедури в райони с висок риск в 18 от 31 избирателни района. Чрез усърдието си тези наблюдатели изиграха решаваща роля в идентифицирането на случаи на измами и нарушения, които незабавно разкрихме в платформите на социалните медии във всички избирателни райони. Освен това документирахме всички сигнали за неправомерни действия за бъдещи съдебни действия.
Както на изборите през октомври 2022 г., така и през април 2023 г. районите, в които работихме, станаха свидетели на по-висока избирателна активност сред ромските избиратели в сравнение с районите, в които не работихме. Избирателната активност е съответно 22% и 36%, а в останалите области – 18% и 22%. Въпреки това, въпреки че цифрите са обнадеждаващи, те също така подчертават значителните пречки, пред които са изправени ромските гласоподаватели при упражняването на техните избирателни права. Първо, политическите партии последователно не успяват да признаят ромите като легитимен избирателен кръг, оставяйки ги с чувство за недостатъчно представителство. Второ, полицията в България се насочи специално към ромските общности през последните три изборни цикъла, като увеличи полицейското присъствие две седмици преди изборите под прикритието на предотвратяване на купуването на гласове от политически партии и посредници. Това доведе до потискане на избирателите и арести на ромски активисти/избиратели, което допълнително подкопа доверието им в демократичния процес.
Лявата колона представлява информация, разгледана в пет населени места, в който не сме работили, а дясната колона е информация за активността на общността в 24 населени места, в който сме работили.
Историята на 16-ти май 1944 година в Аушвиц е свидетелство за непоклатимия кураж и силата на ромската съпротива. Над 6000 души се изправиха срещу нацистката тирания, поставяйки своята свобода и достойнство над всичко друго. Днес, ромите продължават да се борят срещу модерния концлагер, в който са подложени на социална дискриминация, политическа изолация и неравнопоставеност.
Съпротивата на ромите през 1944 година ни вдъхновява да се противопоставим на съвременните предизвикателства и неравенства. Примерът на Постоянна ромска конференция и местните лидери от 24-те населени места, които устояват в борбата за своите права и достойно съществуване, ни показват, че духът на устойчивостта и съпротивата продължава да гори в сърцата им.
Нека се възползваме от уроците на миналото и да се противопоставим на всяка форма на неравенство, изключване и несправедливост. Да създадем общество, в което ромите и всички малцинства се уважават и се предоставя равнопоставено място. Само чрез съпротива и солидарност можем да построим по-справедливо и по-включващо бъдеще за всички.
Нека помним 16-ти май като ден на ромската съпротива, вдъхновявайки се от духа и устояването на тези герои, които превъзхождат униженията и се борят за свобода. Само чрез обединение и устрем можем да изградим свят, в който ромите и всички други общности да живеят в справедливост и хармония.
