Донка Кьосева е родом от Свиленград. Там завършва средното си образование, но вече живее и работи в гр. Пловдив. Тя е на 23 години, завършва ,, Актьорство за драматичен театър” в клас ,,12+3″ с художествен ръководител проф. д-р Александър Илиев. Към момента е част от ,,Fire step” – формация за огнено и театрално изкуство. През 2016 стигна полуфинал в Тв формата „България търси таланти“. Печели редица награди, изнася представления не само в родния си град, но и на театралните сцените в София и Пловдив.
Как избра театралната сцена?
Бях в 6 клас когато започнах да пиша комедийни скечове и да ги играя пред публика в Свиленград. Просто го усетих, като нещо което искам да правя. Впрочем майка ми е пее в евангелска църква и явно съм наследила от нея публичните изяви и онова усещане, което те кара да застанеш пред публика и да не се притесняваш. А мен, публиката много ме изпълва с енергия и адреналин. Помня първото си представление, в 6-ти клас и заедно с мои приятели написахме няколко скеча по повод ромската Нова година – Василица и решихме да ги изиграем. Беше забавно, мисля, че оттогава започнах сериозно да се заминавам с актьорска дейност.
Как попадна във формацията за огнено и театрално изкуство?
Когато бях трети курс в университета започнах да работя в ,,Жар театър” – една от водещите български мим формации, посветили дейността си на пантомима и невербалния театър, експериментиращи в изявите на открито и нестандартни пространства. Та те имат страхотна обучителна програма. Огънят за мен символизира прераждане и това ме запали по огненото изкуство.
Каква е твоята супер сила?
Смелост. Смела съм, защото съм себе си. Правя това което ме кара да се чувствам добре. Всяка роля е предизвикателство за мен, което с радост приемам.
Кое или какво те мотивира да си активна и дейна?
Китара, ходеща депресия, сблъсък на два полюса, сливане на два цвята, хаос…
Резултатите, които постигам. Към момента не са големи, но това ме мотивира всеки ден да надграждам себе си. Чувствам се полезна, когато достигам до повече хора с това, което правя. Емоциите, които провокирам в публиката ме зареждат изключително много. Чрез изкуството мога да се доближа до повече хора и това ме прави много щастлива.
С какви предизвикателства се сблъскваш?
Предизвикателствата биват много. Най-често стереотипи спрямо мен и произхода ми. Хората виждат цвета на кожата ми, коса, очи, език, понякога и акцент, първичните белези. Напоследък предизвикателство е съчетаването или по-скоро разкъсване между работата и личния ми живот, ставането рано сутрин – също /смее се/
Oт какво те е страх?
От съвсем обикновени неща, като например асансьори, паяци… Най-вече ме е страх ние ромите да не изгубим своята идентичност!
Момент, в който те е било срам/страх да говориш за ромския си произход
Никога не съм срамувала от себе си и от своя произход. Винаги съм го казвала. Аз съм от смесен брак – майка ми е ромка, а баща ми е етнически българин, но се идентифицирам като ромка. Обичам етноса си. Не се срамувам от външните си белези, които ме определят като ромка. Даже се радвам, че изглеждам различно когато съм с хора, които не са от ромски произход. Гордея се с произхода си, а един от най-ярките моменти на гордост е, когато започнах да споделям своя поезия на ромски език.
