Във връзка с проведените на 2 октомври 2022 година парламентарни избори и техните резултати, бихме искали да заявим следното:
Избирателната активност на ромите
Постоянна ромска конференция проведе социологическо проучване за нагласите в ромската общност и обезпечи неговото изпълнение с помощта на наши активисти по места. Проучването е проведено в периода 15-22 септември 2022 в 16 ромски общности[1]. Като част то проучването са реализирани 1041 ефективни интервюта на таблети, лице-в-лице в дома на респондентите. Извадките са направени със систематичен случаен обход[2]. Резултатите от това проучване показаха, че (36,8 % са решили за кого да гласуват, а 28,2 % се колебаят за кого да гласуват) или около 70% от запитаните са изявили готовност да гласуват.
Тези заявени нагласи не се потвърдиха в изборния ден. Анализа на активността в избирателните секции в същите 16 общности показват, че избирателната активност е 23%.
Тази разлика на заявените нагласи от изледването и вота в деня на изборите имат своето рационално обяснение.
В ромските, както и в неромските секции, избирателните списъци не дават реална информация за броя на гласоподавателите. От много години Главна Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) не актуализира избирателните списъци – не са извадени починалите, а също не се отчита и високата миграцията на населението както в страната, така и извън нея. По този начин избирателните списъци не дават актуална картина за избирателите в тези общности при провеждане на избори, въз основа на които се изчислява избирателната активност. Бихме искали да отбележим, че нашето предварително проучване не взима предвид избирателните списъци, а официалната избирателна активност е съставена именно на тяхна база, като нереалистично се раздува броят избиратели, което пък намалява процента на реално гласувалите спрямо този брой.
На второ място, следва да се запитаме за причините, поради които ромската общност заявява готовност за участие в изборите, което участие обаче така и не се случва: дали става въпрос за социално пожелателни отговори пред интервюиращите, също членове на общността, или нещо друго. Особено много се интересуваме дали отказът от гласуване се дължи на страх или незаинтеросваност. Това са въпроси, на които ще търсим отговори в бъдеще.
На последно място, решени сме в бъдеще да работим по-интензивно по подготовката на нашите активисти интервюиращи по места, за да увеличим качеството на събирането на данни.
При всички случаи, отбелязваме ниската избирателна активност в ромските общности в страната и вярваме, че политическата класа следва да се замисли сериозно за по-качествено и смислено въвличане на ромите в политическия процес и начина на провеждане на предизборните си кампании. Гражданският сектор от своя страна трябва да остане активен субект, който да следи тенденциите в политическата ангажираност на ромската общност и да работи за нейното завишаване. Това остава наша кауза, независимо от разочарованията, с които общността ни се сблъсква.
Кампанията на Постоянна ромска конференция
В рамките на тази предизборна кампания Постоянна ромска конференция и 14 други граждански организации и групи направиха пореден опит да ангажират кандидатите за народни представители с проблемите на ромската общност. На водачите на листи от всички основни партии (без ПП„Възраждане“) беше предложено да подпишат декларация, чрез която да се ангажират по проблеми с езика на омразата, купуването на гласове и политики, касаещи ромите. Едва 26 кандидат-депутати подписаха предизборната декларация, както следва: 16 от „Продължаваме промяната“, 5 от Демократична България, по двама от ДПС и Изправи се, България! и един от БСП.
Особено разочаровани сме, че т.нар. „традиционни партии“ като ДПС и БСП се ангажираха с нашите проблеми в незначителна степен, а победителят на изборите – ГЕРБ – не се ангажира изобщо, доколкото нито един техен кандидат не подкрепи декларацията ни.
Както във всичките си инициативи по време на избори досега, Постоянна ромска конференция води надпартийна кампания, която цели както да ангажира бъдещите управляващи с въпроси от значение за ромската общност, така и да информираме ромската общност за тези ангажименти и по този начин да помогне на ромските избиратели да направят информиран избор.
Резултатите от тези наши усилия насочени към политиците бяха изпратени и споделени с медиите, наред с резултатите от нашето проучване. За съжаление българските медии не проявиха голям интерес към тях.
Следизборни възможности
Постоянна ромска конференция вижда притеснителни сигнали в резултатите от тези избори – както заради ниската избирателна активност в и извън ромската общност, така и заради растящата подкрепа на националистическа партия като „Възраждане“. Освен това сме и песимистично настроени, че ако така конструираното Народно събрание успее да излъчи правителство, последното ще е прогресивно и ще работи проактивно за разрешаването на проблемите на ромите.
Едновременно с това обаче искаме да поздравим 13-имата кандидати, подкрепилите нашата предизборна декларация, които стават народни представители според решение № 1560-НС от 06.10.2022 на Централната избирателна комисия. Освен, че им желаем успешен мандат, ние им припомняме за ангажиментите, които поеха с нашата декларация и заявяваме готовност да водим разговори с тях по най-спешните въпроси за ромската общност в бърз порядък.
Това са:
От ПП „Продължаваме промяната“:
Стоян Иванов Георгиев
Искрен Арабаджиев
Николай Денков
Ивайло Шотев
Петър Куленски
Йорданка Костадинова
Росен Костурков
Иван Христанов
От коалиция „Демократична България“:
Владислав Панев
Илина Мутафчиева
Кремена Кунева
Христо Христов
От Движението за права и свободи:
Ертен Анисова
[1] Благоевград, Ботевград, Враца, Исперих, Мездра, Монтана, Нови Пазар, Пещера, Плевен, Разлог, Раковски,
Русе; Сливен (кв. Комлука и кв. Надежда), София (кв. Факултета), Шумен
[2] Стъпката от адреси е съобразена с големината на съответния квартал, а подборът на респондента в дадено домакинство се извършва на принципа на най-близкия предстоящ рожден ден
