Динамиката от събитията през последните няколко месеца, свързани с коронавируса, оказват силно негативно влияние върху ромската общност. Откроиха се множеството структурни проблеми, за които ромски и правозащитни организации алармират през последните 20 години, но които винаги надлежно се покриват, без да се взимат адекватни решения. Дори във време на глобална пандемия, когато е необходима изключителна солидарност между всички български граждани, ясно проличава различното отношение на държавата към ромската общност.
Ромската общност остава най-засегната общност и в най-голям риск от здравните, социалните и икономическите последствия от пандемията, а властимащите не успяват да реагират адекватно на ситуацията. Единствената специфична за общността мярка – поставянето на ромски квартали под блокада – е лесна и евтина за властта, но доказано неефективна и вредна. Нещо повече, спрямо населението в тези квартали не бяха предприети последващи здравни, икономически или социални мерки, въпреки че правото им на свободно придвижване, достъп до доходи и услуги беше силно и диспропорционално ограничено. Хиляди загубиха работата си, а стотици са оставени да оцеляват самостоятелно. Междувременно в страната безпроблемно се провеждаха масови спортни, религиозни и политически мероприятия, чиито ефект по отношение на разпространението на COVID-19 предстои да бъде оценен. Подобни двойни стандарти в демократичните общества категорично не могат да се квалифицират като еднаква грижа за всички групи от населението.
В допълнение към това, дългогодишното демонизиране на ромската общност бива отново мобилизирано по повод протестите от последните няколко дни. Ромите отново бяха посочени като виновници за случващото се в родината ни. В социалните мрежи се разпространява стар снимков материал на групи роми с коментари като „Тези хора са на протестите, тези хора ни управляват“. Иронията е, че именно ромската общност е със системно ограничен достъп до власт и процеси на взимане на решения. Коментарите под подобни материали са изпълнени с език на омразата, нагнетяват саморазправа и поставят под заплаха етническия мир. В същото време на пресконференция в Министерски съвет от 10.7.2020 г., премиерът – г-н Бойко Борисов обяви, че протестите от последните дни най-вероятно са част от сценарий за нагнетяване на етническо напрежение в страната. В друга пресконференция в свое изказване министърът на вътрешните работи г-н Младен Маринов заявява, че няма да допуснат етническо напрежение в страната.
Смятаме за редно да се съгласим и с двамата, че етническият мир в България днес наистина е застрашен, но не в последните дни, а от системно властово бездействие за проблемите на етническите малцинства.
Етническият мир не е и не може да бъде заложник на тясно партийни интереси. Той е плод на последователно и справедливо управление, на каквото имаме силен недостиг. Заплаха за етническия мир са липсващите стратегически решения и политическа воля за справянето с редица проблеми, които застрашават нормалния живот на обикновените граждани от всички етнически групи. Тази липса е довела до задълбочаването на социалните неравенства между различните групи в обществото, като в случая с ромската общност, тези неравенства са достигнали до точката на конфликт.
Считаме за недопустимо:
- Тайното изключване на експертните представители на ромската общност от административните структури на местно, регионално и национално ниво;
- Изолирането на ромски представители от традиционните политически партии. Вместо да включват представители на ромската общност в своите политически групи, големите политически формации предпочитат транзакционните отношения с хора със съмнителна репутация, които са способни да манипулират част от ромския вот;
- Трайното демонизиране на ромската общност в публичното пространство;
- Осъществявано чрез налагането на езика на омразата за трупане на политически дивиденти, както и чрез прилагането на наказателни мерки срещу общността, с които се прикриват политическите скандали и незрялост.
Ромското лидерство винаги е разчитало на демократични подходи при решаването на проблеми, касаещи общността ни. Ясно се вижда, че са необходими сериозни промени, за да се подобри както качеството на политиките, насочени към ромската общност, така и самото ѝ третиране като равноправен субект в обществените отношения. В този процес трябва да участват представителите на всички общности в България и едновременно с това да се блокират крайно-десните политически позиции, които остават пречка за адекватни политики към българските етнически малцинства. В настоящата ситуация на несигурност, предизвикана от пандемията и от непрекъснатите политически скандали на национално ниво, е повече от необходимо гражданската енергия и политическа зрялост да се насочат към преодоляването на социалните неравенства, предизвикани от неадекватни или напълно липсващи политики в продължение на десетилетия. За тази цел ромската общност трябва да бъде реално включена в процесите по разработването и реализиране на политиките, които се отнасят до нея.
В тази връзка призоваваме ромската общност да не продава себе си и бъдещето на децата си и да не се поддава на манипулации.
Обръщаме се към българските власти и отделни политици, коментатори, журналисти, анализатори и медии да преустановят стереотипизиращата и стигматизиращата реторика спрямо ромската общност, която ненужно и безотговорно насажда омраза и етнизира проблеми, които не би трябвало да са етнически.
Категорично заявяваме, че ромската общност е за държавност, разделение на властите, повече граждански контрол, честни избори, не на корупцията.
Ромският глас има значение
