Сияна Йорданова е ученичка в 11. клас в ПГ „Найден Геров” град Лом с профил “Природни науки”. Гимназията е известна не само със своя бивш възпитаник д-р Андрей Георгиев, дарител на един милион долара за персонална годишна стипендия на учащите се в заведението, но и с това, че е водеща по успех в областта.
Сияна е родена на 15 януари 2004 г. и е от ромски произход в семейство на любящи, интелигентни и загрижени както за нея, така и за по-малката й сестра хора. За тях тя споделя, че са едно задружно 7-членно семейство, което винаги я е разбирало, подкрепя желанието й за знание и се гордее с нейните многобройни успехи. Те са я учели винаги да отстоява мнението си, да следва мечтите си и най-важното: Да бъде добър човек. Казва също, че са нейната сила и без тях не би била момичето, което е днес. А именно упорита, старателна, неподправена и носеща промяната в себе си.
Тя е скромна, комуникативна, предприемчива и много ученолюбива. Затова в краткото си свободно време обича да чете и да се развива, да прекарва време със семейството си, да слуша класическа музика и отскоро да практикува йога.
Желанието й е да помага на околните и природата и да реализира своите мечти. Нейното послание е, че различията ни правят уникални и трябва да ценим разликите помежду си и че именно те би трябвало да ни сплотят като общност, независимо какъв е цветът на кожата ни, националността или религиозната ни принадлежност.
Сивото вече не е на мода!
Според нея е нужна промяна. Промяна, чрез която да разберем, че различното е нещо хубаво и че не бива да слагаме етикети, защото, както казва тя: “Сивото вече не е на мода!”А на въпроса каква промяна ни е нужна, тя отговаря: – На съзнанието у хората – нека изтръгнем егоизмът, който живее в нас, а да оставим духовното да надделява. Различието е нещо нормално и трябва да си помагаме взаимно. Нека позитивното да „заразява“ (колкото и страшно да звучи). Нужно е да преборим самите себе си, а когато всеки от нас промени нещо, новото е на лице.
Искам да съм в допир с хората, желая да помагам и това е нещото, което ме мотивира да искам да се занимавам с медицина.
Сияна е решена да учи медицина – от малка детската й мечта е да бъде лекар. А това определено е една много благородна професия и мотивацията й се крие в това, че доста от роднините и от познатите й имат здравословни проблеми, на които за жалост не се обръща качествено внимание по родния й край. “Мисля че това ще ме удовлетворява. Искам да съм в допир с хората, желая да помагам и това е нещото, което ме мотивира да искам да се занимавам с медицина. Хората някак са загубили вяра в своите лекари. Аз искам да опровергая това. Всички са равни и имат нужда от правилните грижи и внимание. Имам голямо желание щом завърша да се върна в Лом и да помагам тук, на моите съграждани, защото по-възрастните казват, че са забравени от Бога, но не сме и искам да им го докажа.” – споделя тя.
Чрез действията си от ранна детска възраст тя е в полза на общността. От няколко години активно се занимава с доброволчество в ученически клуб “Екология и опазване на околната среда” в град Лом, а отскоро е част и от доброволческата мрежа на МФ “Арете”. “Вземала съм участие в няколко инициативи в моя град. Една от тях, може би тази, с която се гордея най-много, е “Дари празник на баба и дядо” под патронажа на Мая Манолова. Изразяваше се в събирането на хранителни продукти и раздаването им на социално слаби възрастни хора по време на Великденските празници. Миналата Коледа сами от Еко клуба, в който участвам, проведохме такава инициатива и отново пакетите с храна бяха раздадени на възрастните. Проведохме информационни кампании и взехме участие в украсяването на града за няколко празника. По време на тези кампании се сблъсках с негативизма на хората относно това да дадат, но видях и нещо друго, а именно и добрите човешки сърца. Участвала съм също и няколко години в почистването на крайбрежието на р. Дунав на световния ден на реката, защото е необходимо да пазим природата – тя ни дава много и трябва да сме благодарни, но и загрижени за нея. ”
Освен деен доброволец, Сияна е много активна в учебния процес. Получава множество грамоти, дължащи се на пълния й отличен успех и приноса й към училищния живот. Тя участва в проекта “Код Успех”, в който подобри значително английския си език, както и комуникативните си умения и в момента е на ниво “B2+”. А след участието й в първите онлайн лагери „Заедно Напред“, организирани от МФ „Арете“ успя да превъзмогне стеснителността си и да разкрие максималния си потенциал и стана Мис “Заедно Напред” заради активността си. “Нещото което научих от всичко, което преживях и от приятните емоции, е че когато бъдеш себе си и го показваш откровено, когато си активен и правиш нещо с цялото си сърце, ти можеш да постигнеш всичко. Научих още нещо – няма невъзможни неща!”
Трябва да сме отговорни за решенията си и когато сме позитивни всичко около нас е такова каквото е – прекрасно!
Като момиче от ромски произход, Сияна разкри и проблемите, с които се е налагало да се сблъсква. Като това непрестанно да се доказва, да покаже, че и тя може и че успехите не се дължат на определена нация или пол. Именно това, че са я подценявали и в същото време са очаквали от нея да не прави грешки, заради учителската професия на своята майка, Сияна доказва и до днес колко е борбена всъщност. “Понякога съм се чувствала подценявана именно заради цвета на кожата ми и заради професията на мама. Най-много ме е мъчело прикритата злоба, защото в края се чувстваш предаден. За мое щастие сега нямам такива проблеми, но съм чувала : „Ти не си като другите“ и дори „Ти не си като нас“, това не е към това което се стремя, искам да покажа че всички са такива. Мотивирам хората да заявяват кои са, за да покажем, че ни има и не е само единичен случая. Всичко което ми се е случило ме е научило да се боря до самият край. Трябва да сме отговорни за решенията си и когато сме позитивни всичко около нас е такова каквото е – прекрасно!
Автор на статията: Принцеса Иванова
