„Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.”
Един съвременен будител трябва да бъде на първо място възпитател, създател, да бъде спокоен и търпелив човек, в неговите очи всички трябва да са равни. Такива са нашите учители, тяхната професия създава всички останали, те дори имат отговорността да възпитават по-малките ученици.”
– Ружасина Огнянова
Ружасина е от град Банско и е на 17 години. Ученичка е в ПГ по транспорт гр. Разлог в 12 клас и смело мога да я нарека един съвременен будител! Тя споделя, че искрено желае да намери начин да промени мисленето на младежите, като събуди желанието за развитие у тях, и по този начин да разчупи закоренелите в ромската общност нагласи и традиции. Има всестранни познания и интереси в сферите на математиката, икономиката, политиката и гражданския активизъм.
Именно по тази причина става активист в движението на ПРК, като помага за организирането на различни кампании за по-добро бъдеще на ромската общност, част е от комуникационния ни екип, като поддържа нашия инстаграм профил.
Доброволец е към МФ „Арете“ и е помощник-координатор на доброволческа група Банско-Разлог. За какво мечтае тя и с какво се занимава – нека разберем!
Ружасина, какво прекрасно име! Представи ни се и ни разкажи малко повече за името си.
Кратката история е, че съм кръстена на баба си Ружа. Останалата част „сина“ е добавена от майка ми. Като по-малка не харесвах името си, то винаги е било някак странно и различно от останалите, обаче след като пораснах, започнах да осъзнавам, че е хубаво да си различен. Майка ми все ми казваше:
„Неслучайно името ти е неповторимо, ти си специална, орисана си да си различна и да носиш промяна.“
Каква е семейната среда, в която си израснала и какво беше твоето детство?
Израснала съм във вярващо, християнско семейство. Ранните си детски години съм прекарала в Благоевград, но след развода на родителите ми (на 8/9 годишна възраст) се преместих в Банско, където и до днес живея с майка си и по-малкия ми брат.
Спомням си, че бях много особено, свито, и срамежливо дете. Не зная дали това се дължеше на несигурността, породена от развода на нашите, но не обичах да излизам често навън и нямах много приятели, не обичах да говоря много… Вместо детската площадка предпочитах да ида да чета в градската библиотека или да остана да рисувам вкъщи. Летните ваканции прекарвах ако не с книга в ръка, то с тетрадка и химикал, решавайки задачи по математика.
Всичко се промени щом влязох в гимназията. Не знам как, защо, или пък точно какво, но тогава нещо в мен се пречупи. Започнах да излизам от зоната си на комфорт, дадох си сметка, че не мога да мълча вечно и започнах свободно да изразявам мнението си. Не беше лесно да изляза от черупката си, но ако не бях „проговорила“ тогава, най-вероятно нямаше да давам това интервю сега.
Как се случи всичко това и кой те вдъхнови в личен и професионален план да бъдеш отворена към света?
Първият, който ме вдъхновява, е човекът, с когото хората около мен най-често ме свързват и на когото ме оприличават. Това е майка ми. Тя първа от цялата ни фамилия се е осмелила да иде в големия град сама и то за да следва висше образование. Възпитала ме е, че ключът за успех се крие в упоритост, вяра, търпение и много, много опити. Казвала ми е, че най-вероятно ще се проваля няколко пъти преди да успея с нещата, които искам да направя и които искам да се случат, но по този начин ще открия себе си и ще се науча от грешките си.
Знам, че тя вярва в мен и винаги ме подкрепя да следвам мечтите си.
Другият човек, който ме вдъхновява е пастор Максим Асенов от църква “Пробуждане” в гр. София.
Харесвам посланията, които той дава на хората, като по този начин им помага. Нещо, което чух от него, и силно вярвам в това, е стих от Библията, който гласи „Всичко е възможно за този/онзи който вярва“.
Тази година ти е последна в гимназията. Следващата накъде: Оксфорд, Кеймбридж или Американския Университет в Благоевград? Защо и какво смяташ да учиш? Какви са амбициите ти?
Никога, дори и в основното училище пред мен не е стояла дилемата дали да продължа или не образованието си след 12-ти клас. Винаги съм знаела, че искам нещо повече от просто диплома за завършено средно образование.
Мечтала съм за Оксфорд и Кеймбридж
Но в момента по-скоро съм се насочила към Американския Университет в България. Тази година, в началото на септември месец, имах възможността да участвам в техния “AUBG MultiTalentQuest”. Бях впечатлена от университета и в момента подготвям кандидатурата си.
Уча счетоводство и подобно на това интересите ми се въртят в посока – връзки с обществеността, икономика и разбира се математика. Но все още не съм решила какво точно искам да уча, познавайки се най-вероятно при кандидатстването ще избера нещо ново и различно. Сигурна съм само в едно – че с каквото и да се занимавам, искам да помагам на околните. Това е още една причина да избера АУБ, защото там имаш възможност да експериментираш и време да решиш какво искаш да учиш.
Кога започна да се занимаваш активно с гражданско общество, инициатива, как въобще се случи и кое те мотивира да го правиш?
Първият ми досег с НПО беше едно обучение на ABLE.
Малко по-късно започнах да се занимавам с доброволчество, а след това и с активизъм, още преди да навърша 16 години, което значи, че около две години и половина работя за благото на общността ни. През това време, разбира се, е имало моменти, в които съм искала да се откажа, да работиш с хора е трудно, но винаги съм намирала причина да продължа. Вдъхновявам се от нещата, които не харесвам в общността ни и искам те да бъдат променени. Мотивира ме мисълта за промяна и по-добро бъдеще.
Най-важно за теб е правото на:
Най-важното право за мен е правото на равенство. Пред закона всички сме равни. Независимо дали един човек от ромски произход или от неромски е извършил убийство във всички случаи този човек бива осъждан. Защо не бъде така и в живота?!
От малка се занимаваш с различни инициативи, свързани с ромската общност. Какво ти носят те и смяташ ли, че повече младежи е нужно да участват в такива неща, и защо те са важни?
Амбициозна съм, с други думи – мечтая на едро. Твърде съм самокритична и съм перфекционист. Дейна съм и се занимавам с тези неща, защото знам, че по този начин помагам, и този факт ми стига, за да се чувствам щастлива и доволна от себе си. Имам това огромно желание да помагам, защото за да стигна до тук, на мен са ми помагали много, искам да върна жеста!
Надявам се и вярвам, че след мен някой ще върне моя жест, по този начин се създава една безкрайна верига и доброто продължава, а общността ни ще върви само и само нагоре. Доброто никога не трябва да се забравя!
Щеше да ми бъде много по-лесно, ако просто бях отделила време да се развивам личностно, вършейки дейности само за мои облаги, изпъквайки само аз, но тогава това не бих била аз. Да, аз искам да бъда пример в общността ни, но за да направя приемането на всички ромски младежи в обществото по-лесно, образно казано трябва “да отворя вратата за тях”, без да я затварям след себе си.
Искам по-малките момичета да си мислят „Искам да ида да уча, да се развивам като нея, вместо да се омъжа сега“.
Знам, че не мога да помогна, ако човекът отсреща не иска помощ, затова търся начини да променя мисленето на младежите и да събудя желанието в тях да се развиват и да не робуват на закоренелите в общността ни традиции. Искам да ги накарам да вярват в себе си и да искат повече, да разкрият пълния си потенциал, защото е важно младежите да проявят инициативност и да искат промяна. А тя започва от самите нас!
Ружи, ти как успяваш да лавираш между социалния живот на един тийнейджър, стотиците часове в подготовка за развитието си и отстояването на значима гражданска позиция?
Определено мога да кажа, че оставям личния си живот на заден план, но вярвам че някой ден ще бъда благодарна на себе си за това! В училище съм отличничка откакто се помня, знаменосец съм на гимназията, участвала съм в десетки състезания и олимпиади.
Най-голямото и значимо постижение за мен е, че през 2019 успях да вляза в топ 15 на национално състезание по математика. Президент съм на ученическия съвет в гимназията, като тази година бях избрана за тази позиция за втори пореден път.
Много често помагам на здравния медиатор в общността ни, защото обичам да се чувствам полезна.
Обичам да чета всякаква литература, да снимам, също и бих се нарекла истински киноман, заради любовта си към киното. Разказвам ви всичко това с мисълта, че когато човек разпореди 24-те часа, които са му дадени правилно, то има време за всичко.
Участваш в различни училищни и НПО дейности със значима социална кауза. Смяташ ли, че 18-годишните младежи се интересуват от политика, вълнуваща ли е за теб темата за изборите, и ти самата ще гласуваш ли?
Само няколко дни не ми достигат, за да гласувам за първи път… За жалост рожденият ми ден е седмица след изборите. Но от наблюденията, които имам върху връстниците си, те определено ще гласуват на тези избори, най-малко от любопитство и интерес какво е да упражниш правото си на глас. Мисля, че в последната година няма човек, който да не се интересува от изборите и политиката, основно заради толкова сериозното забавяне и неуспехите за съставяне на правителство. Ние, по-малките, също се чудим и се интересуваме…
Честно казано, в началото темата за политика и избори ми се струваше доста отдалечена от мен, суха и безинтересна, но след началото на кампанията „Роми за нова политика в България“ на ПРК, започнах да се интересувам и с интерес да следя темата за политиката, изборите и политическата обстановка в държавата.
Ако имаше възможност, за какво щеше да гласуваш? Какво искаш да се случи около теб, за хората около теб, за близките, за общността?
Колкото и клиширано да звучи, ако имах възможност бих гласувала за промяна. Искам да има равнопоставеност и по-добро бъдеще за ромите в България.
Наясно съм, че няма как изведнъж да изчезнат всички стереотипи и предразсъдъци, но с правилните методи и подходи от страна на политиката, пътят към интегрирането и равнопоставянето на общността ни би бил много по-лесен и кратък.
А погледнато през очите на един млад човек, бих подкрепила политиките за по-добро образование и кариерно ориентиране, развитие и заетост.
Бих гласувала за тези, които реално ще дадат глас на хората и ще чуят техните интереси и искания. Вярвам, че младите хора от ромски произход, и не само, имат място в политиката и трябва да им се даде шанс.
Ако ти беше кандидат-депутат, по какъв начин би убедила хората да гласуват за теб, на какво би заложила?
Хората така или иначе са много лъгани и подвеждани от политиката през всички тези години… Вече всички са разочаровани и никой не вярва на обещания, затова ако аз бях кандидат-депутат, не бих обещала нищо на хората. Просто бих излязла с истинските си мотиви, желания и убеждения. Бих споделила реалните си виждания за сегашното състояние на страната и най-вече ще споделя с хората желанието ми за промяна. Сигурна съм, че хората усещат, когато един човек е истински, с чисти и добри намерения и биха го подкрепили. Смятам, че откритият диалог е най-добрия начин, вместо използването на високопарни и сложни думи, съпроводени от дълги и безсмислени изказвания.
Кое е най-важното нещо за теб, нещото, което ти дава сила и те крепи, и какво послание би отправила към всички нас?
Най-важното нещо за мен е вярата ми! Хубаво е човек да има на какво да се опре, когато минава през трудни моменти от живота си. Вярата е нещо нематериално, практически тя не може да бъде отнета на човек и тя има способността да “събужда”.
Всеки има някаква мечта и всички искаме мечтите ни да се сбъднат, но доста често те си остават просто мечти, защото не вярваме достатъчно в тях и в себе си.
За да вършим просветителна, доброволческа, хуманитарна и каквато и да е друга дейност, са нужни вяра и постоянство, защото успехът никога не идва лесно, най-често той се намира извън зоната ни на комфорт. Човек трябва да се бори за нещата, в които вярва и иска от сърце.
Затова не се отказвайте, изразявайте смело мнението си, опитвайте колкото пъти трябва и не забравяйте да вярвате!
Ако искате нещо достатъчно силно, опитвате и вярвате, то се сбъдва – ОБЕЩАВАМ.
Автор: Принцеса Иванова
