Речта на Александра Георгиева от Постоянна ромска конференция по време на Шествието за правата на жените
На теория всички имаме човешки права. Те включват правото на живот без насилие и дискриминация; да се радваме на най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве; да се образоваме; да притежаваме имот; да гласуваме; да получаваме справедливо заплащане на труда си. Но на практика, по целия свят, много жени и момичета все още са изправени пред дискриминация заради пола си. Неравенството между половете е в основата на много проблеми, които засягат жените и момичетата, като домашно насилие, по-ниско заплащане, липса на достъп до образование и неадекватни здравни грижи.
Печално известно е, че тези неравенства са още по-засилени за жени от маргинализирани групи като ромската. Но честно казано, малко ми е омръзнало да говоря за това. Този път, по изключение, освен за проблеми, ми се иска да говоря за примери и вдъхновения от ромската общност.
Ромските жени са сила.
Макар все още да е широко разпространено разбирането, че мъжете изкарват пари в семейството, малко се говори за факта, че ромските жени често взимат решение за това как тези пари ще се изразходват. Това е вярно дори в по-консервативните общности.
В общността ни, жените полагат много повече грижи за децата от мъжете, както впрочем все още е и при неромите. При нас обаче децата в общността рядко се отглеждат само от майка си – цяла общност от жени, от няколко поколения оказват помощ в отглеждането. Един женски колектив на солидарност и грижа омекотява смазващата тежест на домашния труд върху индивидуалната жена.
Като отговорници на дома и общността, жените от ромски произход са основен играч в предаването на културата ни от поколение на поколение – ромският език, ромски приказки, религиозни и културни обичаи.
Вдъхновена от магичността на жената, ромската актриса от Румъния Михаела Драган създава пиесата „Ромасен“, в която отразява силата в обединението на ромските жени. Този „ромски футуризъм“ ни дава вдъхновение от артистичния свят. Такова можем да намерим и в България: отказът на една жена да изостави ромската си идентичност, за да се хареса на съседа си, нером, в когото е влюбена, виждаме в моноспектакъла „Цигански колела“ на прекрасната ромска актриса Наталия Цекова. Друга актриса, Донка Кьосева, която е днес тук с нас, разказва чрез изкуството си на ромски език за любовта. Кармен Амая – испанска ромска танцьорка и певица, родена в Испания, е наречена „най -великата танцьорка на фламенко някога и„ най -необикновената личност на всички времена във фламенко танца.
Можем да дадем още много примери, за малки и големи, ежедневни и извънредни крачки, с които ромските жени намират начин да съществуват достойно. Да се борят, да не се предават. От въртенето на къщата и поддържането на културата и общността, през създаването на уникално изкуство, до политически мобилизации. До хвърлянето на камъни срещу нацистите в „Аушвиц“ през онзи 16-ти май 1944 година, останал в историята като Деня на ромската съпротива.
Ромските жени са сила.
А спечелването на права за жените е нещо повече от предоставяне на възможности на отделнижени или момичета; става дума и за промяна на начина, по който функционират държавите и общностите ни. Това включва промяна на законите и политиките, спечелване на сърца и умовеза каузата и инвестиране в силни женски организации и движения, но и разказване на нашите истории.
Жените са светлината, от която светът има нужда!
Честит 8 март! Честит празник, скъпи Дами!
Александра Георгиева – Постоянна ромска конференция
