fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

През май 1944 г. нацистите започват да планират „Окончателното решение“ за „Циганския семеен лагер“в Аушвиц. Първоначалната дата за ликвидирането на „Циганския лагер“ е планирана за 16 май.

Затворниците бяха обградени от 60 войници на SS и им е заповядано да останат в бараката си. При което, когато войниците се опитаха да изгонят затворниците от казармата, те се сблъскаха с бунт от ромите, въоръжени само с пръчки, инструменти и камъни, като войниците се оттеглиха от страх, че въстанието може да се разпространи в други бараки. 

ФАКТ 1

Някои от ромските деца живеели с любимите си хора за кратко време и получили малко по-добра храна от останалите. 

През 1943 г. по искане на главния лекар на СС Йозеф Менгеле в „Циганския лагер“ е създадена така наречената детска градина. Самата детска градина имала ролята на дневен център и предучилищно училище, като била оборудвана с въртележка, пясък и люлки. 

„Привилегированото“ положение на ромските деца било краткотрайно, защото Менгеле използвал ромски деца за извършване на различни експерименти, които често завършвали със смъртта на децата.

ФАКТ 2

През 1936 г. е издаден „указ за борба с циганската чума“ и се приемат все повече градски политики за създаване на „цигански лагери“, където са били настанявани цели ромски семейства.

“Изследователският отдел за расова хигиена” бил упълномощен да събира изчерпателни данни за всички синти и роми в германския райх, с една цел: „окончателно решение на циганския въпрос“.

Хайнрих Химлер, който бил шеф на германската полиция и министър на вътрешните работи, на 16

Декември 1942 г. с указ нарежда „всички кръвни цигани, смесени и не-германските членове на циганските кланове с балкански произход “трябва да бъдат отведени до концентрационният лагер в Аушвиц.

Според полицейското разпореждане на Химлер всичко това трябваше да бъде свършено „в рамките на няколко седмици“ и „в съответствие с установените законови указания“.

ФАКТ 3

Въпреки съпротивата на ромите е имало 4300 мъже, жени и деца натоварен на камиони, отведени в газова камера №5 и били убити. Телата им били изгорени в ями намиращи се близо до крематориума.

След освобождението на концентрационния лагер в Аушвиц през 1945г. само 4 роми са преживели този ужас. 

Борбата за признаване на ромския геноцид започва да става по-видима през 1980 г., когато група от дузина млади роми и синти от Германия започнали гладна стачка в концлагер Дахау.

Целта на тази стъпка е да се получи признание за престъпленията извършени срещу роми по време на Холокоста. Едноседмичната гладна стачка в Дахау успяла да обърне внимание на факта, че ромите са били част от геноцида.

Първо правителството на Бавария, а след това Германският канцлер признал, че престъпленията срещу ромите по време на Холокоста са били основани на раса и представляват геноцид.

Борбата за признаване на геноцида срещу ромите продължава и днес, за да не забравим какво е било сторено с ромите от цяла Европа.

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.