Здравей, разкажи ни коя си, откъде си, с какво се занимаваш?
Казвам се Фидана Михайлова и съм родена в гр. Сандански. Израснах в един от най големите ромски квартали – квартал, в който винаги е имало расизъм. Все още съм ученичка в “Професионална техническа гимназия”, с професия Компютърна техника и технологии.
В последно време избра да си по-активна в общността ти, коя е причината?
Ромски активист съм от 2 години. През годините участвах в най различни инициативи. Участвам активно да помагам на роми, защото спрямо ромската общност винаги е имало и все още има расизъм. Расизъм, който не проумявам, защо още го има. Голяма част от нас ромите имат висше образование, но въпреки това те не могат да намерят работа по професията която са учили, защото всички роми ги слагат под общ знаменател. Притеснява ме това, че където и да отиде някой ром, било то на лекар, в училищата, социални грижи и т.н., бива отхвърлен. Смятам, че това е недопустимо да се случва в България.
Твоето мнение за последиците от кризата с вируса за цялото общество и най-вече за ромската общност?
Расизъм, погроми и глад заплашват малцинствата. В България се отправят обвинения към ромите, особени към онези, които работят в чужбина. Обвинения, че когато са се прибрали в България, те са онези, които са донесли Ковид-19 в страната ни. “Липсата на дисциплина” сред ромите е повтарящ се рефрен. Това супер много ме изнервя и като цяло всякакви такива изказвания, които ни отделят от обществото ме карат да бъда по-активна в общността и да показвам добрия пример. А всички знаем, че той, често липсва или по-скоро не се показва.
Интересното е, че според властите дискриминация няма, а мерките, в някои населени места включва следене и мерене на температурата с дронове – все едно става дума за диви животни.
Възхищавам се на здравните медиатори, които активно се включиха и включват в борбата срещу пандемията. Те изтъкват необходимостта от средства за дезинфекция и храна – немалко роми са в трудно положение и не могат да си ги позволят.
Притесняваме нетърпимостта, която се внедрява в обществото ни. Сигурно е сложно да погледнеш отвъд своите традициите и вярванията, но не разбирам защо трябва да си затваряме очите за различните възгледи от собствените. Нетърпимостта води единствено до отхвърлянето на хора, които възприемаме като различни, например членове на социални или етнически групи, различни от нашите или хора с различна политическа или сексуална ориентация. Нетърпимостта може да се прояви в широка гама от дейности – от избягване, през езика на омразата до физическо насилие и дори убийство.
Дискриминацията, която често е резултат на предразсъдъците на хората, прави дискриминираните безсилни – пречи им да бъдат активни граждани, ограничава ги да развиват уменията си и в редица ситуации спира достъпа им до работа, здравни услуги, образование или жилище.
4. Колко и какво му трябва на човек, за да се включи и да изразява активно позициите си?
Нищо не му коства на човек да се включи активно в позициите си. В наше време всеки един, може да избира свободно своите позиции. Напоследък забелязвам, че доста от ромите с голям потенциал не желаят да бъдат част от промяната, а вярвам, че ромската общност трябва да е по-единна от всякога и да изразява мнението си ежедневно.
