Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Ромите, като единствената етническа група без ясно изразено политическо представителство, изглежда са „забравени“. Намерението на настоящия доклад е да оборудва институциите за планиране, икономистите за развитие и защитниците на ромите с необходимите знания, за да промени ситуацията и да включи ромите в перспективите за развитие на България.

От времето на предишната рецесия не е правена оценка на икономическите ползи от приобщаването на ромите; с изключение на шепа икономисти, няма информираност за положителните външни ефекти на ромското включване за социалните системи на страната.

Необходимо е залагане на механизъм за конкретизиране на стратегията, имайки предвид предстоящото преброяване и някои пропуски и несъвършенства на този етап. Стратегията следва да заложи мероприятие за приемане на План за действие и срокове. Една от поуките от прилагането на предишната стратегия, е че следва да се преодолеят недостатъците по отчетността на изпълнение. От казаното следва:

  • разширяване на кръга на участници в последващо и по-широко обсъждане на конкретни мерки и политики по изпълнение на стратегията
  • учредяване на постоянна работна група по изпълнение на стратегията
  • конструиране на група за одит по изпълнението от независими експерти
  • В документа не се използват статистически данни или данни от изследвания на институти и независими експерти
  • на практика липсва икономически и бюджетен анализ по изпълнение на стратегията, както и ползите от интеграцията на ромите
  • пандемията от КОВИД се споменава абстрактно, без да се отбележат последствията върху ромската общност, както влошаването на социално- икономическо положение на ромите
  • В областта на заетостта не е отчетено, че 70-80% от новите безработни са роми
  • При жилищните условия няма анализ на принудителните евикции и правото на собственост, приоритет на предишната стратегия, а в тази липсва, въпреки влошаване на ситуацията.

По повод констатациите

Голям брой роми не са здравно осигурени, последното преброяване на НСИ (2011) констатира неосигурените мъже роми 59%, а жени – 57%. Това е три пъти по-висок процент от средния за страната (19-20%). Няма причина да се смята, че положението се е променило след 2011 г. 

Подобна е ситуацията и с пенсионното осигуряване: изчисляваме неосигурените роми с Държавен пенсионен фонд (ДПФ) на 65% (докато средният процент е 49%) по данни НСИ за 2019 г.

Продължителността на живота се подобрява. Но експертната оценка е, че ромите живеят между 10 и 20 години по-малко. Това е с 15 години по-кратък според оценката на Институт Отворено общество от 2008 г. За същия период средната продължителност на живота в България се е увеличила с около 4.5 години между 2000 и 2019 , от 71.6 на 75. 7, средно за мъжете и жените.[1]

  • Работоспособните, по-младите и по-образовани роми напускат страната, за да работят в ЕС, по-малко активните, по-възрастните и по-малко образованите остават в България.
  • Няма данни за етническа смъртност, но данните на НСИ за 2019 г. показват, че най-високите показатели (21-22 на 1000 жители) са регистрирани в областите с концентрация на роми – Видин и Монтана.
  • Ако вземем най-ниската и най-високата оценка на продължителността на живота на ромите спрямо средната за страната (10 и 20 години), динамиката на дълголетието и трудоспособната възраст на ромите (до 65 – средна за страната) е, както е показано в таблицата. Много е вероятно много малко роми да живеят с пенсия.

Стареенето на населението води до по-малка производителност на икономиката. Всъщност през последните 8-9 години тя вече стагнира в сравнение с годините преди предишната рецесия от 2008-2009. Нарастващият брой на застаряващото население и намаляващият брой младежи на възраст под 20 години правят неизбежното: здравната и пенсионната системи страдат от отрицателна разлика между пенсионните/здравни вноски и изплащаните обезщетения.

И двете системи, както ясно демонстрира COVID-19, в момента се финансират от трансфери от държавния бюджет (данъкоплатците) и бъдещата демографска динамика изисква повече приходи за финансиране на всички спестяващи сегменти на икономиката – пенсии, здравеопазване и образование.

Включването на ромите в работната сила е един от ключовите, ако не и единственият вътрешен ресурс, който може да смекчи предстоящите недостатъци на тези системи, поддържани с данъци.

Положението от края на 1996 и началото на 1997 г., когато крайно бедните роми (по критерия 1.90 щатски долара на човек на ден) са почти 90%, е малко вероятно да се повтори вследствие на пандемията от COVID-19. Тогава в това положение са приблизително 40% от населението на България.

  • Въпреки това, тъй като през 2019 г. най-висок относителен дял на бедните е сред ромите (64,8%), като се има предвид техният дял в безработицата и сред онези, които нямат официална заетост, в работещите бедни и в безработните-образование-и- обучение (NEETs) и като се вземе предвид факта, че нито една от антикризисните политики на 2020 г. не носи пряка полза за ромите (непрякото въздействие трябва да се изследва отделно), COVID-19 и пост-пандемичният статус на бедността на ромите според националната линия на бедност ще наподобява нивата на бедност от 1997 г.
  • По макро- и микроикономически причини, както и по чисто политически причини, подходът „икономическият растеж е добър за бедните“, който извади повечето граждани на България от риск от бедност след 1998 г., спря да работи сам по себе си: растежът и неговият потенциал отслабват.
  • Положителните външни ефекти за бедните (предвидени или непредвидени външни последици от икономическия растеж) са по-малко и поради факта, че икономическият растеж за периода 2013-2019 г. е половината от темпа си от десетилетието преди 2008 г., растежът на работни места и инвестициите е 1/10 от темповете преди рецесията 2009-2010 г. и производителността расте с 30% по-бавно, отколкото преди тази рецесия.
  • Ако крайната бедност непрекъснато намалява от равнището й от 12,8% от населението през 2001 г. до приблизително 1% в началото на 2020 г., до края на 2020 г. и в началото на 2021 г. тя ще се стигне до 2-2.5% (т.е. ще се върне към 2015 г.), засягайки най-вече Роми, български турци и пенсионери.
  • Според критерия за риск от бедност (60-процентов праг на междинния доход – в края на 2019 г. – 22.6% от населението), броят на „новите“ бедни ще се увеличи 1.3 до 26.4% (пак до нивото на 2015 г.) от българските граждани. За ромите това положение ще е поне два пъти по-тежко.
  • След 2012 г. съотношението на формална – неформална заетост при ромите остават непроменени до началото на 2020 г.: над 40% от трудоспособните роми са наети на работа по дългосрочен договор, 20% нямат официални договори, 12% – сезонни и 2% – договор на непълно работно време.
  • В резултат на рецесията от COVID-19 някои положителни развития в заетостта ще изчезнат: правителството прогнозира 6-6.5% безработица през 2021 г. (което също е нивото от 2014-2015 г. или 2007 г.). За ромите и може би за българските турци тези печалби ще бъдат почти обезсилени. 
  • В някои ромски области на страната почти 80% от новорегистрираните безработни са роми, равнището на безработица е 45%, а нивата на незастраховане за старост и здраве остават непроменени.
  • Възрастните роми обикновено са без стабилен дългосрочен трудов договор и е вероятно безработицата сред тях да е около 30% – това е подобрение от 2010 г. (когато безработицата сред ромите е 40%; това подобрение обаче не е намалило значително процент на ромите под прага на бедността. В споменатите области това се случва въпреки 35-40-процентния недостиг на работна сила (според изследванията на предприятията).
  • Разликата между ромите и следващата по (по-нисък от средния) икономически статус етническа група – тази на турците, произтича от обстоятелството, че практически всички турци за с действителен гражданско-правен статус и съответно защитени права на собственост. При ромите това не е така за 75-80 000 души (по оценка на експерти).
  • При анализа на жилищните условия и дискриминацията няма анализ на данните за разрушаването на жилища, нито изобщо за правата на собственост на ромите. В последната област практиката е от 1991 г., със забележителни и общополезни успехи. Но придобиването на такива права замира след 2008 г. То е един от приоритетите на предишната стратегия. В този проект темата изобщо не е засегната.
  • Нито една от политиките за подкрепа на стопанството през 2020 и 2021 г не се отнася пряко за самостоятелно заети лица (964 хиляди души към септември) и / или за неактивни, неофициално заети, обезкуражени търсещи работа и всички други лица извън пазара на труда, но в активна възраст (1.2 милиона граждани). Ако вземем предвид данните за неактивни по отношение на заетостта, работещи бедни и безработни бедни, сигурно е, че около 70% от ромите ще бъдат засегнати негативно от икономическите последици от пандемията.

Заетостта и, следователно, нивото на заетост и благосъстояние са тясно свързани с образованието и особено неговото равнище. Към констатациите в проекта за Стратегия е целесъобразно да се посочи следното

  • Лицата с висше образование много рядко падат под прага на бедността – през 2018 г. те бяха 6.2, през 2019 г. – 2.4% от населението; рискът от бедност за хората с основно или без образование е 28 пъти по-висок от риска от бедност при хората с висше образование за тези от българския етнос, 3 пъти по-висок за турската група; в рамките на ромите – 68.8% с основно и без образование са бедни, докато сред ромите с висше образование (0.3%) няма бедни
  • През 2020 г. и следващите години ще увеличат политическата конкуренция за субсидирани обезщетения, както и неизбежно ще увеличат изкушението за опортюнистични решения и разпределения – ромите нямат в това съревнование никакви предимства, поради липса на политическо представителство.
  • Проучването на Института за изследвания в образованието (ИИО) показаха през октомври 2020 г. следните основни разлики в достъпността на устройствата за дистанционно обучение между семействата от трите основни етнически групи:
  • Без компютри са 75% от ромските, 54% от турските и 30% от българските семейства;
  • Без редовен достъп до Интернет са 50% от ромските, 28% от турските и 24% т българските семейства.
  • Експерти по ромски въпроси смятат, че ромските семейства притежават и използват компютри много по-рядко – не повече от 15% от домакинствата. (Едно засега непубликувано проучване на Световната банка по този въпрос потвърждава тази оценка.)
  • Изследването на ИИО установи също, че има трудности при използването на интернет и компютри поради материалния статус на семействата. Според данните на НСИ за 2016 г., обобщени от БАН в цитирания от проекта за Стратегия анализ 25.8% от българите, 38.4% от турците и 80.6% от ромите страдат от тежки материални лишения. (След 2017 г. това положение се потвърдено деца – а следователно и за семействата – от различните групи.
  • ИИО потвърждава и проучването Института за пазарна икономика (ИПИ, публикувано на страницата на Европейската комисия), според което над 50% от гражданите на България в положение „NEETs” са роми. Поради пандемията положението им вероятно се е влошило.

Въз основа на данните за населението и демографските прогнози на НСИ, както и на основата на данните за брутната добавена стойност (БДС) за 2019 г. на един зает е възможно да се изчисли, че ако безработните роми са включени в работната сила през 2021 г., за времето на тяхната трудоспособна възраст (която сега е повече от 10 години по-кратка от тази за средния зает в България, поради по-кратката продължителност на живота), новозаетите роми ще допринесат за икономиката, ползата от тяхното включване може да бъде, както следва:

– 112 млрд. лв., ако всички роми в активна възраст ще бъдат наети от 2021 г. за период от около 33 години;

– или 224 млрд. лв. принос на ромски граждани на към икономиката на България, ако започнат работа през 2030 г.

Този мисловен експеримент дава представа за вероятния принос на ромите във финансираните от данъци държавни пенсионни, здравни и образователни системи:

  • Общите приходи от данъци след 2021 г., ако всички безработни роми са включени в работната сила, ще бъдат 50.4 млрд. лв.,
  • И 106,7 млрд. лв., Ако това се случи до 2030 г.

По повод подобряване на съдържанието на Проекта

Следва да се използват реални статистически данни за стопанското и друго положение на българските граждани по етнически и религиозен произход. Преброяването през 2021 г ще даде реалната основата за по-точно планиране.

Следва да бъде направен икономически и бюджетен анализ на ромското включване. В момента липсва дори опит за представяне на ползите и разходите от него, макар всички изследвания да показват значителни ползи.

Ключов приоритет следва да бъде установяването на трайни права на собственост на ромските домакинства. Такъв имаше в предишната стратегия, по нищо не личи, че има напредък. Следователно няма причини този проблем да не бъде дори препотвърден като наличен.

В частта на дискриминацията следва да бъде направен анализ на причините, да се цитират българските и чуждестранните изследвани по темата и да се заложат ясни политики и срокове за изпълнение на неговото решаване

Предварително условие за изпълнението на Стратегията е решаването на проблемите с гражданската регистрация на ромите.

Трябва да се набележат конкретни полета на синергия между стратегията и Плана. 

На първо време следните подпланове могат частично да се справят с недостатъците в общественото и стопанско положение на ромските общности.

  • Подпланът „Иновационна България“ предвижда 650 млн. лв. За изграждане на образователна среда в над 1600 училища. Сградите и дворовете на 740 училища и 450 детски градини ще бъдат модернизирани със 712 млн. лв., а 70 млн. – за центрове за младежко развитие. Програмата може да започне с училища и инфраструктура за електронно обучение в областите и местата с концентрация на NEETs – при участие на всички общности, според установените нужди.
  • „Зелена България“ е предимно строителство и проучване на вече проучени природозащитни зони, защитени зони и местообитания. На този етап от планирането едва ли е възможно някой от подплановете по това заглавие да допринесе пряко за решаване на екологичните проблеми на ромските квартали. Една от възможните политики, която би могла да бъде от полза за ромите в селските райони, е финансирането за обновяване на напоителните системи на обработваемите земи (848 млн. в.).
  • По-важното обаче е, че Зелената програма ще бъде по-екологична, ако земеделието или биологичното земеделие се подкрепят и в ромските квартали или махали, отново по критерий NEETs и със съдействието на посредници, които вече работят в тази област (като например Земя – Източник на доход, частни инициативи за разпределяне на права на собственост върху земя и да осигури обучение на заинтересовани би агро-предприемачи).
  • Не е много ясно каква част от подкрепата за включване достига до ромските семейства. Най-голямата линия за разход в Wired България задава нова 5G мрежа (806 млн. лв.).  Такива проекти могат да стартират в ромските квартали, да подпомогнат достъпа до интернет за училище и образование и за широка обществена употреба.
  • „Справедлива България“ е най-малко амбициозната, но планира да изразходва почти половината от ресурсите за болнична инфраструктура. Не е ясно защо вторият фокус на „Справедлива България” е дигитализацията на съдилищата (програма, която се провежда от 2016 г.) и защо не обръща внимание на онези граждани, особено от ромски произход, които нямат документи за регистрация и чиито имуществени права се планираха да бъдат установени още през 2012 г.
  • Един от проектите тук е за образование за възрастни (80 млн. Лв.). Трябва да се счита за приоритет, че такава програма адресира проблемите на онези български граждани, които са в NEETs.

Необходимо последващи задълбочени консултации с представители на ромската общност и експерти.

  • Правилата за формиране на минималната работна заплата (МРЗ) и правилата за сключване на трудови договори са един от факторите за това значителен брой граждани на страната да остават извън формалния пазар на труда и съответно да попадат в NEETs. Затова:
  • Е наложително диференциирането на МРЗ по региони;
  • Поддържането на разумно, стимулиращо заетостта, съотношение на МРЗ към средната работна заплата по региони;
  • Либерализиране на трудовете договори, особеноно на тези временна и почасова заетост поне до достигане на равнища, средни за ЕС, тъй като в момента в България те са в пъти по-ниски и засягат най-отрицателно най-бедните групи от населението.
  • Програмата SURE на ЕС вече се прилага в България, ще се допълни и възползва от дерегулацията на пазара на труда. Програмите за кредитиране и кредитиране за МСП на Българската банка за развитие (ББР) могат да се допълнят от регионално скроен микрофинансиращ сегмент в области с концентрация на индивидуални в NEETs. ББР може да действа като изцяло продавач на микрофинансиране и поемател на гаранции на едно, а банките и небанковите кредитни институции да ги прилагат по схемата APEX по правилата на Европейската банка за възстановяване и развити, тъй като по-добре познават ромската и друга „клиентела“ като вече действащи посредници на терен.
  • Също така е необходимо и е възможно плащането „от джоба“ за здравни услуги да се превърне в медицинска застраховка за различни по ранг рискове. Възможно е без много бюрокрация да бъде постигната от частни (доброволни) здравноосигурителни каси като опция за откриване на сметка за сметка на малък процент над цената на дадена услуга. За НЗОК е необходимо изменение на съответните закони и наредби. Такива политики трябва да се обсъждат и планират след общите избори през март 2021 г. и да се прилагат след януари 2022 г.

Стратегията ще изисква съществено участие на местните органи на самоуправления във всички полета на ромското включване. По критерий NEETs следва да бъде осъществено предложението за политика 1/5 от приходите от данък върху доходите (2% от данъка върху доходите на физическите лица) да останат на мястото, където доходът е произведен. Тази политика се обсъжда от години, Асоциацията на българските общини и почти всички икономисти на страната подкрепят реформата. Възможно е това да стане по пилотен принцип и/или под условие.


[1] Една от причините за това развитие е намаляването на общата смъртност и тази на инфекциозните заболявания в тези страни (общо 3.5 – 4 пъти спрямо 1990 г.) и на сърдечно-съдовите заболявания с 14-15% в периода след 2005 г .; подобна, но не толкова изразена е динамиката на смъртността поради други некомуникативни болни и несвързани със здравето причини за смърт, вж. Our World in Data, Causes of FDeath.

[2] Подробни обяснения по съдържанието на тази част от предложенията могат да бъдат предоставени отделни. Но те потвърждават изследванията на темата на ИПИ от 2007 г. и на Световната банка от 2010 г.

Предложенията и препоръките към Стратегията са изготвени съвместно с доц. Красен Станчев

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.