ПОЗИЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПОЛИТИКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Днес след редица конференции, чествания на десетилетието на ромското включване, след големите предизборни обещания, ромската общност отново е „забравена“. Отново всичко се свежда до проблематиката, но не и до решения и политики, свързани с благосъстоянието на ромите. Не бива обаче да забравяме, че проблемите на ромите ( образователни, социално- икономически, здравни, правни и пр.) касаят цялото българско общество. Ромите и техният потенциал все още не са използвани, да не кажем дори неглижирани. Ключова тема е образованието на ромските деца. Свидетели сме на все повече сегрегирани училища, което на практика е чиста дискриминация. Дали ще я квалифцираме като пряка или непряка в случая няма значение, значение имат фактите, а те са красноречиви. Ето защо е важно властимащите да вземат спешни мерки по отношение на общото ни бъдеще, а именно:
- Преосмисляне на план-приема от една страна на местно ниво (общини), в чиито прерогативи влиза утвърждаването на план-приема от подготвителните групи до седми клас на основното образование. Тук местните власти са тези, които трябва да реорганизират план-приема, така че да гарантира обучението на ученици от различни етнически групи в една паралелка;
- Намаляване задължителния брой ученици в паралелка (за 1-4 клас е минимум 16, за 5-12 е минимум 22), така че да се осигури възможност за повече индивидуална работа и диференциране на учебния процес с цел повишаване на образователните резултати на децата;
- Повишаване на квалификацията на учителите по отношение на мениджмънта на класа, интеркултурното образование и работа с родители;
- Дългосрочната мярка би следвало да бъде насочена към интегрирането на родителите в пазара на труда. Инвестицията в обучение на възрастните, което дава реална възможност за получаване на професия или дуална система на обучение за възрастни, което би повишила и качеството на стандарт на живот на тези семейства;
- Изграждане на система за обучение на деца билингви и квалифициране на всички педагогически специалисти, работещи с тях;
- Утвърждаване на професията „Образователен медиатор“ и регистрирането ѝ в НАПОО;
- Инвестиции в инфраструктурата на образователните институции, които да превърнат средата в приветлива и предразполагаща към учене.
Росен Богомилов
