ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОРГАНИЗИРА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ СРЕЩУ РЕЧТА НА ОМРАЗАТА. НА ФОНА НА ТОВА ИНСТИТУЦИЯТА ПОКАЗВА ПОЧТИ НУЛЕВА СЕНЗИТИВНОСТ КЪМ ПРОБЛЕМА.
„Дела трябват, а не думи“, перифразира главният прокурор Иван Гешев мислите на националния герой Васил Левски по време на международната конференция срещу речта на омразата, проведена на 05.12.2022 г. в София под надслов „STOP HATE SPEECH“. „Отговорност и чувствителност към виковете на потърпевшите трябват, а не само официалности“, бих продължил аз. Конференции, симпозиуми и официални форуми са нещо ценно, което може да популяризира проблема, да призове масово към внимание и реакции, но трябва ли да дочакваме тези инициативи на високи управленски нива, за да се случи навременно онова, което ние – гражданите, искаме, а именно да живеем в едно справедливо единно и солидарно общество.
Не е ли по-ценно и важно да се чуят навреме призивите за намеса на институциите в случаи на публично призоваване към дискриминация, включително от лидери на политически партии и организации през последните години в България. Противодействието на опитите за погазването на човешките права чрез омразно слово на базата на етнически признак, при все че сме 15 години политическа част от най-цивилизационното и правно развито междудържавно единство – Европейски съюз, трябваше отдавана да бъде в ежедневните дела на министерства и институции, без да е необходимо да се организират нарочни конференции или да се пилее време в очакване на узряване.
По притеснителното, обаче не е това, че Прокуратурата организира такова събитие, а това, че години наред институцията показва почти нулева сензитивност към случаи на проповядване и подбуждане към дискриминация, особено спрямо ромска общност. Не са далечни годините, в които се случи следното:
17.12.2014, изявление от парламентарната трибуна на лидера на НФСБ – Валери Симеонов „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, изискващи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки…..“
20 май 2011 г. – в резултат от поредната провокация на група националисти от политическа партия „Атака”, пред софийската джамия Баня Башъ се стигна до сблъсъци и насилие, в резултат на което пострадаха невинни хора. Заедно със скандирания от рода на „Турски мекерета!“, „Терористи гадни!“, „Еничари!“, „Резаци!“, „Фесове!“, „Вън от България!“, „Хайде в Анкара!“ бе показно запалено и молитвено килимче;
септември 2011 г. – криминален случай в Катуница доведе до антиромски протести в цялата страна, „Атака” разпространяваше крайно расистката брошура, озаглавена „Циганската престъпност – опасност за държавата”. Брошурата, без да посочва първоизточник на „данните”, приписа на ромите куп зверски и възмутителни престъпления, като внушаваше, че тази общност, като цяло, е носител на престъпност, и то такава, която застрашава държавата.
Това, разбира се са само една малка част от случаите на публично проповядване и подбуждане към дискриминация спрямо ромската общност. Тези случаи останаха несанкционирани. Останаха в сянка, така сякаш нищо не се случило. Аз обаче, смятам, че това не е редно. Не, не може да е редно да наричаш човешки същества „животни”, „боклуци”, „мангали” и „получовеци“ и това да остане в сянка, така сякаш нищо не е казано, защото думите са оръжие, толкова опасно колкото и огнестрелните, защото те пак водят до наранявания, вярно не на тялото, но на достойнство, което всички имаме, без значение с какъв етнически произход сме.
А всички сме свидетели, че такива думи водят до по-страшни дела, като в случая в Гърция, където 16 годишно момче от ромски произход беше застреляно от полицай, в следствие на което почина.
