fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Нашето разнообразие е богатство. Великите съставни нации по света – САЩ, Германия, Франция, Испания, Италия,  се основават на различия, а не на еднаквости. Тези държави се научиха как да упражняват управление в коалиция с другите. Мнозинства и малцинства са представени в националното управление и различните групи са считани за еднакво ценни членове на националното семейство. Много други нации, за съжаление, са оковани от елита на специфична етническа група, която прогонва другите вън от политическата сила, това довежда до сепаратизъм, граждански войни и етническо прочистване.  

Ромите са това, което България и Европа се стремят да бъдат – разнообразна и обединена общност, която просперира с космополитна визия за сътрудничество. България принадлежи и на нас. Ние сме България и сме тук, за да останем. Други са научили и все още могат да научат от нас за посредничество при конфликти, намиране на начини за преодоляване на кризи и недостиг, живот в хармония и оздравяване в естествената ни среда, както и адаптиране към нова среда. Водим съвместна борба за свобода. Тези, които искаха да отнемат свободата от България (фашисти, неонацисти, ксенофобски популисти и олигарси) отново стават по-силни. Трябва да се борим заедно за свободата в България.

Днес имаме причина за гордост, защото сме най-голямото малцинство в България и Европа. Благодарение на нашите старейшини и предци, ние се превърнахме в най-голямото етническо малцинство на континента. Нашите предци, нашите герои ни показаха пътя: борейки се да бъдем свободни да кажем кои сме, винаги борбени да отстояваме за силен и обединен ромски народ. Ако живеехме в една държава, щяхме да сме с по-многобройно население от 20 от 27 държави-членки на ЕС: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения и Швеция.

Властите обаче, заявяват, че ние сме по-малко от колкото действително сме и това е неуважение към нас като роми. Нашият брой е регистриран и недооценен във всички български преброявания до момента, с изключение на 1975 г., по политически причини. Този брой обаче варира от преброяване на преброяване без никаква прогнозирана тенденция и това поражда сериозни опасения, че статистическите органи не са в състояние да го адресират по подходящ начин. Двадесет хиляди роми са преброени през 1884 г .; 89 549 през 1900 г .; 98 451 през 1920 г .; 134 844 през 1926 г .; 149 385 през 1934 г .; 170 011 през 1946 г .; 197 865 през 1956 г .; нито един през 1975 г .; 523 519 през 1980 г .; 550 000 през 1992 г .; 370 908 през 2001 г .; и 325 343 през 2011 г. 

Знаем, че броят ни е повече от два пъти по-висок от 325, 343 от последната записана цифра. Освен това около 10% от цялото население не са декларирали своята етническа принадлежност при последното преброяване, включително много членове на нашето население. Разбрахме обаче защо правителството прави това. Ако преброяването показва по-малко от това което сме, други ще вземат нашите ресурси (публични средства, държавни длъжности) и ще ги използват срещу нас. Става въпрос и за борба със системната корупция. Публичните ни средства се губят, защото статистиката е повредена и не показва къде са истинските проблеми и кой има най-голяма нужда от обществена подкрепа. Това не е добре за нашата страна и нейните хора. 

Държавата създаде много препятствия, за да наруши свободата ни да участваме и открито да декларираме кои сме. Последните преброявания обаче не позволиха на ромите да изразят свободно своята етнокултурна идентичност. Статистическите органи не са въвели механизми за наблюдение, за да гарантират способността ни да декларираме свободно своята самоличност и не са въвели подходящи мерки за защита на данните. Ние бяхме държани настрана от консултации при изготвяне и тестване на преброителни въпроси, определяне на класификации или проектиране на статистическите резултати. Нито сме взели участие в структурите, осъществяващи преброяването. Продължаваме да бъдем броени от не-роми преброители, които са често не сензитивни и използват субективна преценка по отношение на етническа принадлежност и които често избягват “труднодостъпните ромски общности“ или само преброяват нашите хора.

Данните за нас се използват систематично в продължение на повече от 100 години за етническо профилиране и анти-ромска политика, както и за прилагане на анти-ромското законодателство и политики. Данните от официалните преброявания не са точни и пълни, особено в сравнение с други данни от неофициални, така наречени – „тайни преброявания“. През 1980 г. Министерството на вътрешните работи организира такова преброяване и регистрира 523 519 роми. Тайните преброявания са извършени още два пъти: едно през 1989 г. регистрира 576 927 роми, от които половината са се „идентифицирали“ като турци , а друго през 1992 г. регистрира около 550 000 роми. От една страна тези цифри бяха по-близо до реалността, но целта на преброяванията беше неясна и много роми се опасяваха, че с данните ще се злоупотреби.

След последното преброяване през 2011 г. Националния статистически институт (НСИ) заяви, че данните за етническата принадлежност са били “брутална манипулация“. Това доведе министър-председателя до решението през 2014 г. да освободи председателя на НСИ Ренета Инджова, която заяви, че преброяването не е предоставило точни и пълни данни за ромите, събития, които внесоха още повече страх и недоверие сред ромите и тяхното лидерство по отношение на преброяванията.  

Широко разпространените стереотипи, предразсъдъци и дискриминация са довели много от нашите хора да се самоопределят като турци или българи, които са числено доминиращи, на места в които  живеем. В такъв контекст и въпреки динамичния естествен прираст на нашия брой, хората ни се обезкуражават да участват свободно и да декларират открито своята етническа принадлежност. При преброяването през 2011 г. между 200 000 – 400 000 от нашите хора са се идентифицирали като етнически турци или българи , особено в така наречените ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджихасан Махала. Нашите хора в тези места са изправени пред тежки условия и някои от нашите хора избират да се асоциират с по-облагодетелствани социални групи, въпреки че често нямат истинското желание да отричат ​​своята етническа принадлежност.

Преброяването на населението през 2021 е възможност за нас да бъдем по-големи, да получим и да допринесем повече. България е изправена пред най-критичния въпрос: Свободна ли е България? Имаме ли свобода, да не бъдем роби на расизма и предразсъдъците? Имаме ли свобода, за да можем да кажем и да покажем кои сме? Искаме България да бъде свободна. Ние вярваме, че в България можем да бъдем свободни да бъдем това, което сме. България обаче трябва да се справи по-добре. Не става въпрос за нашата официално дадена свобода и конституционни права. Става въпрос за осигуряване на съществена основа за нашата свобода да мислим, говорим и действаме. Свободата не може да бъде само за най-привилегированите. България трябва да прекрати съзнателната си кампания за културна, религиозна социално-икономическа и политическа маргинализация и изключване на нашия народ. За нас България може да бъде свободна само ако държавата създаде среда за отчетност, за отговорност и прекалибриране на баланса на властта, за да възстанови нашето представителство.

Не е интелигентно България да остави повечето от нашите хора без работа; да живеят в лоши жилищни условия; имат деца в сегрегирани училища; да са жертви на полицейски злоупотреби и принудително изселване; и да са обект на системен расизъм, омраза и насилие. Не е интелегентно за България да толерира реалност, в която страната ни се сблъсква с фундаментални проблеми на слаб или никакъв контрол върху обществените решения, които засягат нашите хора. Не е интелигентно България да толерира реалност, в която има конкуренция по време на избори, но не и много изненади коя партия ще спечели. За по-голямата част от нашето население политиката се превърна в непознато явление. Не можем да толерираме реалност, в която повечето от нашите хора преживяват злоупотреба от страна на полиция, доминиращи местни олигархи, некадърна и безразлична държавна бюрокрация, корумпирана и недостъпна съдебна система и управляващ елит, пренебрегващ върховенството на закона и не отчитащ никого, освен себе си. Не е интелигентно за България да толерира реалност, в която неонацистки тълпи и униформени паравоенни органи контролират нашите общности, а местните власти изграждат стени, за да изолират и сегрегират нашите общности и да налагат принудително разрушаване на домове и изселване, за да премахнат хората ни от погледа на обществото и ни натикат в токсични места.

Интелигетно за България е да признае, че броят ни, младежта ни, работниците ни, предприемачите и избирателите са от съществено значение за нашето бъдеще, бъдещето на България и бъдещето на Европа. Укрепваме в знанията. Броят на ромските студенти и възпитаници, журналисти, писатели, държавни служители, лекари и учители нараства все повече през последните две десетилетия. Освен това, нашата общност е потенциал за фактор променящ политическия живот. Съгласно действащата пропорционална система на представителство в България, ако гласуваме масово за една партия с преобладаващо ромско представителство, ние бихме държали ключовите гласове в Народното събрание и с това да станем неизбежен политически субект във формирането на управлението на страната. Също така, ние представляваме значителна сила гласоподаватели в много общини и региони, където политическата власт често има най-голямо значение, когато става въпрос за основните права и възможности и възлагането на обществени работни места и договори. Освен това България е изправена пред сериозни демографски и икономически предизвикателства за в бъдеще. България трябва да признае, че ние сме най-младият и най-бързо развиващ се демографски сегмент в страната. Ние сме жизненоважни за икономическото бъдеще на България, като се има предвид нейният икономически растеж, нарастващото търсене на работна ръка и застаряващото население. Нашето икономическо изключване е твърде скъпо, създавайки загуби от БВП в милиарди евро, фискални загуби и разходи за социално подпомагане. Нашата сила и потенциал са единствените източници на надежда за промяна на нашето бъдеще и осигуряване на благосъстоянието на всички българи.

Ние като роми също се сблъскваме с най-критичните въпроси: Искаме ли да бъдем свободни? Искаме ли да бъдем свободни в сърцата и умовете си, за да можем да кажем, че сме горди, че сме роми? Искаме ли да се освободим от веригите на страха и срама? Искаме ли да бъдем свободни да отдадем почит на нашите старейшини и предци, които са били поробвани, измъчвани, стерилизирани, избивани, но пак борещите с всички възможни мирни средства или ще ги предадем? Искаме ли да сме свободни да уважаваме тяхната жертва, да покажем, че сме най-значимото българско малцинство? Време е да кажем, че сме свободни. Време е да свалим веригите от умовете и сърцата си. Време е да освободим децата си, за да могат да се гордеят с това, което сме. Време е да покажем уважение към нашите старейшини и предци, които оцеляха и се бориха за нашата свобода да бъдем това, което сме.

Бъдещето на новите поколения зависи от нашия отговор и отговора на страната ни. Ако искаме да видим повече роми в нашето правителство, повече роми като полицаи, повече роми като учители, повече роми като лекари, трябва да се освободим и да покажем кои сме. Ако искаме да растем и да напредваме като общност, трябва да се освободим и да покажем кои сме. Сега е времето, което показва, че ние не сме роби, че сме свободни и че сме повече, отколкото казват!

Ние сме горди да заявим, че сме роми на преброяването на България през 2021 година!

Постоянна ромска конференция © 2023. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването