Голямото разочарование, причинено от тези събития, засили решимостта ни да се движим по-решителни и по-добри заедно. Инициирахме масивни алтернативни форми на само-организация, водени от Петър Костов, Тома Томов и неговата партия „РОМА“ и други. Кирил Рашков създаде Свободна България, с която се яви самостоятелно на местните избори през 1999 година, национална организация от 3386 делегати и 205 общински организации. Масивна организация, финансирана от роми, постави основата за местни избори. Това беше и демонстрация на това, че можем да се организираме без външна помощ и да използваме ефективно силата си. През 1998 г. се появява партията на Евро Рома на Цветелин Канчев. През 1999 година други ромски политически партии се появиха, като Партия Демократичен конгрес, водена от Рамадан Рашид, Съюз за демократично развитие, водена от Иван Киров, на българската партия “Бъдеще”, водена от Съби Големанов , “Свободна България”, водена от Ангел Рашков и на Политическа партия демократично движение, водена от Иван Костов. Тези нови политически гласове застрашиха политическото статукво, поради което водещите партии въведоха нови техники за задържане на нашите хора под фалшиви криминални обвинения.
Въпреки това, през 1999 г. , нашата общност печели повече от 280 общински съветници и критично важни позиции в много общински съвети. Няколко ромски кметове също бяха избрани – над 400 роми бяха назначени в местните и регионални администрации. Станахме важен политически фактор в политическото развитие на страната. Това е и период на голямо развитие на ромските евангелски църкви. Както изключването ни от политическия живот, така и нашите църкви бяха избутани навън от основните църковни деноминации и институции и нямаха друга възможност освен да определят собственото си място, да избират наши пастори, да строят и да създадат наши ромски църкви. Тези обстоятелства спомогнаха за издигането на нашата борба за свобода до нови висоти в България, Европа и по света.
С течение на времето се появи модел, който блокира нашия политически прогрес: 1) преди избори водещите политически партии финансират създаването на сателитни организации в нашите общности с цел организирано купуване на гласове; 2) те обещават промени и позиции на нашите хора в замяна на нашите гласове; 3) с приближаването на изборите, партиите притискат ромските кандидати и ги поставят на места, които не могат да бъдат спечелени; 4) останали без опции, нашите хора се превръщат в обекти на контрол, коопта̀ция и корупция; 5) в изборния ден партиите използват политическо насилие чрез паравоенни групировки, включително полицейски сили, контролирани медии, за да демонизират и оправдаят системната корупция и потискането на нашите гласове; 6) и след избори няма отчетност, просто мълчание до следващите избори.
Този модел се превърна в порочен кръг за нашето политическо изключване и ситуацията дори се влоши със смесена амбивалентност и презрение към нашия народ. Ксенофобски националисти ни използват като изкупителна жертва за провала на държавата и обществото и валута в търговията с екстремизма и омразата. Партията Движение за права и свободи (ръководена от турското малцинство в България) представи още по-усъвършенствани модели, използвайки експлоатирайки нашите гласове и сила, без да работи със и за нашите хора, особено на местата без силно турско присъствие. За да попречат на нашите гласоподаватели да гласуват за съперничещи си партии, партиите също използваха правомощията си да преместят избирателните секции на значително разстояние от нашите общности без обществен транспорт и накараха полицията да ни попречи да пътуваме до новите избирателни секции.
Нашата история е болезнена ― от мъжете, жените и децата, пристигнали в България преди 1000 години, до онези, които се борят за нашата свобода и прогрес. Показахме, че сме борци за свобода, борци, затова ние да определяме кои сме и кои искаме да бъдем и какво искаме да постигнем. Въпреки несправедливостта, ние сме успешни, креативни, трудолюбиви, талантливи, миролюбиви и смели; ние сме горди хора, горди роми и горди българи. Отдаваме уважение на старейшините и предците си, обичаме децата и семействата си, работим усилено, живеем в мир със съседите си и продължаваме да се борим за свободата да продължим да бъдем такива, каквито сме ― горди и свободни ― и не определяни от другите. Въпреки всички шансове, ние намерихме начини да оцелеем и да преодолеем предизвикателствата. Повече от това, ние имаме изградена устойчивост и адаптивност (мобилност, езикови умения, бърза културна адаптация, предприемачески манталитет), което ни направи по-силни от това, през което сме преминали. Въпреки различията, ние сме един народ, една нация. Болезненото минало ни раздели на различни групи, с различни диалекти, религии, държави и територии, които населяваме в различните страни и неромски езици, които говорим в държавите, в които живеем. Ние обаче сме един народ, принадлежим към една и съща битка и трябва да се съберем и да застанем твърдо срещу несправедливостта и нашите потисници.
Продължи към следващата страница
