„НЕ ЛЕПЕТЕ ЕТИКЕТИ ЗАРАДИ ЦВЕТА НА КОЖАТА, ЛЕПЕТЕ ЕТИКЕТ ЗАРАДИ ДУШИТЕ.“
Виктория Ковачка е една 21 – годишна дама, изучаваща „Комуникационни техники и технологии“ (КТТ) в Националния военен университет „Васил Левски“ в град Велико Търново. Момиче в рокля и с автомат в ръка, спортна натура, но и правещо прически, скулптури и какво ли още не. Волята, която притежава тя, не идва даром! Макар и преминала през много, момичето се учи на издръжливост, постоянство и непринуденост. Но най-силно впечатление в нея ми направи честния й нрав. Нека се запознаем с впечатляващата й история в интервюто:
В мирно време ли живеем, или е време за война, революция, и по тази причина ли облече униформата?
Всеки от нас има да стане някакъв! Е, моята първа детска мечта не е била да нося униформата, колкото и изненадващо да е това! Вселената ме е дарила с много таланти. Още от малка, на 6-7 годишна възраст, започнах да рисувам анимационни герои. Баща ми явно бе видял някакъв потенциал у мен и ме записаха в гимназия с профил „Изобразително изкуство“. Правя прически, скулптури, и всякакви такива неща.
След девети клас ми беше пределно ясно, че с четката в България няма да имам нормален начин на живот, а и след 9-ти клас много мечтаех да сложа униформа. Първата година ме скъсаха на медицинските изпити, уж проблем с пулса, и те пишат: „НЕГОДЕН ЗА СЛУЖБА“.
Как се справи с това?
Голям рев ударих, но и казах на баща си, че няма да спра да кандидатствам и на втората година бях приета. Исках специалност „Мотопехота“, но мястото за нея беше само едно и момчето на комисията пред мен го взе. Имах много възможности да избера специалност и реших, че светът ни се развива в насоката на КТТ и това ще ми трябва за в бъдеще – не съжалявам изобщо!
Наричат ни „Свързочници“, свръзката на армията, във войната и като цяло функцията ни е много важна.
Учим се как да свързваме кабели; радиостанции, морзовата азбука и заедно с това още много неща. Имаме и полеви, стрелби…Голяма тръпка е на първите стрелби. Много си обичам автомата!
Вече мога да кажа, че вселената си знае работата и това е моето нещо! Има си и гадничко, но затова е с казармен режим – не е за всеки.
Момиче с автомат, а не с четка за рисуване или пък със сешоар в ръка – какво казват познатите ти, как те приемат?
Аз от малка бях наричана мъжкарана, защото винаги съм била много сложен характер и МЪЖКАРАНА, БЯХ С ПОДСТРИГАНА ГОЛА ГЛАВА ОТ ЕДНАТА СТРАНА. После се запалих по спортуването и като цяло много се промених. Както виждаш, адски странна личност съм… (Смее се). Просто в живота хората трябва да намерят онзи “щрак” момент и да направят каквото душата им иска.
На какво се дължи сегашното ти емоционално здраве и воля за живот? Ето че след като не те бяха приели първоначално, други биха се отказали и продължили с нещо друго, приемаш ли го като провал и кой е твоят най-голям неуспех?
Нищо в този живот не е провал. Няма и да бъде, дори когато хората сме в адска депресия, животът си върви, не спира. Просто трябва да избереш дали искаш да тънеш в депресията си или да сложиш розовите очила и да караш „ларж“ тоя живот.
Аз, първата година, като ме скъсаха, работих и завързах много добри приятелства от там. Живях сама и беше много добре за мен, като млад човек, да усещаш, че можеш да се оправиш – така че, пак казвам, вселената си знае работата.
Що се касае депресията, аз също съм била в много жестока депресия може би около година, и само на пръв поглед изглеждаше, че ми нямаше нищо. Тук обаче идват характера и волята на душата. Преборих се, като реших, че съм „изболедувала“ каквото имам да боледувам и съм си взела достатъчно поука.
Спортът е един много добър инструмент и положително се отразява на психическото състояние. Ако има някой, който може да каже, че чувството след тренировка не изпълва душата, нека го направи, но тогава сигурно би излъгал. Хората трябва да поддържат телата си здрави, ако искат и душата да е здрава – то е като подарък, от теб за теб!
Виждам, че си била на кастингите на „Гласът на България“, не ми казвай, че и можеш да пееш?!
Пея, но малко, хората казват: „Ей, много хубаво пееш!“, пък аз просто си разпускам така, иначе сестра ми пее брутално. Аз съм втората дъщеря, а сестра ми, която участваше в шоуто, има детенце на 3 години и учи и работи едновременно. Колко български майки на 23 години едновременно учат, работят и гледат дете?
Или защо никой не показва как българче се гаври с момиче от ромски произход?
Ама ако момчето е циганче, цял свят трябва да види! Все важни въпроси.
Разкажи ни повече за семейната ти среда – какво за теб е семейството?
Голямото семейство е голяма благодат, голяма обич и страшно търпение. 6 деца сме – 4 момичета и 2 момчета. Супер много си обичам семейството! Майка ми и баща ми до голяма степен са ме насочили как да знам какво искам от живота. Баща ми ни е карал по разни места, само за да ми каже:
„Ако не искаш да си така, учи много, дай всичко от себе си, за да постигнеш каквото желаеш.“
Да, повечето ще кажат: „Правите деца, за да взимате пари от държавата.“ Но майка ми и баща ми се скъсват от работа, аз не знам дали има ден, в който те да са си вкъщи цял един ден. И много роми се скъсват от работа и правят големи къщи и държат да имат нормален начин на живот. Много хора са така, само че тях никой не ги показва, и всичко това е породено от омраза.
Имали ли сте такива коментари, или пък странни погледи, когато влезете в магазина заедно?
Случвало ми се е, само че аз, с цапнатата ми уста, веднага ги засичам.
Няма да забравя как баща ми точно се прибра от работа и беше с мръсните си работни дрехи. Трябваше да пазаруваме, а ставаше късно, и отидохме до магазина. Беше към края на първата вълна от Ковид 19, след паниката, която имаше. Баща ми седеше отвън пред магазина, защото си мислеше, че ще ме засрами, което няма как да стане, в очите ми той винаги ще си е с наметалото! Оценявам, че е така, за да съм аз добре.
Както и да е, магазинът беше плод и зеленчук, а вътре имаше полицай и магазинерка. Имаше и още много българи и НИКОЙ НЕ ПИПАШЕ СТОКАТА С РЪКАВИЦА, НИКОЙ!
Казах на баща ми да влезе спокойно и да си вземе каквото прецени. Баща ми хвана един домат и полицаят, който правеше убити опити да свали магазинерката, а можеше да ѝ е баща, вижда, че тате изглежда като клошар, нормално човека идва от работа и започна да му крещи:
„Ейй, слагай си веднага ръкавици, после аз ще ги пипам тези домати!“
Ненавиждам някой да крещи на родителите ми. Полудявам, наистина! Не дадох даже да се доизкаже и го попитах:
„Къде са вашите ръкавици, след като от 20 минути се въртите на касата и опипахте всичко? После аз как да пипна опипаните от вас неща? Имайте малко очи и душа, за правда чували ли сте? Като гледам, носите униформа, само баща ми ли видяхте да пипа нещо без ръкавица, или защото е циганин и дай – не е човек?!“ /Крещейки/.
Той ме ядоса. Казах му, че някой ден дъщеря му може да се влюби точно в ром, или точно ром ще му помогне за нещо. Тогава надали ще търси ръкавици.
И той нямаше какво да каже, буквално нищо не ми каза и излезе.
Защо избра да не си замълчиш тогава и ти самата сблъсквала ли си се с такова отношение?
Още от дете, та цял живот до сега, но не позволявам да ме унижават. Когато мълчиш, означава, че другият е прав. Той така си мисли. Затова сме човеци, да казваме каквото мислим. Мразя несправедливостта. Затова говоря, ако някой от тези хора, които твърдят, че ромите правят деца за пари, нека ми обясни как с 35 -40 лв. се гледа едно дете на месец? Как?? Само че ромите си оставят къщите, майките и бащите си, за да отидат в чужбина и да работят като луди, за да се върнат и да дадат нещо по-добро, тъй като с 35 лв. няма как да си отгледат децата, камо ли да ремонтират къщите си! Голяма част от хората в България учат децата си още докато са малки да гледат на циганчето не като на човек, а като на домашен любимец, който не трябва да докосват. Затова много деца търпят ежедневен тормоз от съученици. „Циганин“ е нещо лошо, това е. С това започват да израстват децата и на това учат своите.
Ти имаш ли моменти на гордост от твоя произход? А на срам?
Срам не е точно, но някакво недоволство, когато чувам около мен да се говори нещо негативно за някой с моя произход. Относно гордост, всички тук ми казват, че няма друга такава и съм по-добра във всичко от повечето колеги.
Това ме кара да се чувствам горда, че съм стигнала там, където искам.
Мога да се похваля и да кажа колко съм радостна, че има и такива българи, които учат децата си на приемственост!
Момичетата от моята стая са от български етнически произход и ядем от едно, пием от едно, всичко, ама всичко си делим! Ако една има, дава на другата, после обратното. Ето на това трябва да учим децата си. След като момичетата ме опознаха, ми споделиха, че в началото тайно са си мислели, че съм „като другите“, но всичко идва от възпитанието, от там е цялата работа, без значение бял или черен си.
Жените по правило са слабия пол, ти изключение ли си?
Бих причислила и жените към групата на силния пол, защото те носят, израждат и възпитават дете. А от своя страна мъжът, за да пази жената, кожата му е 8 пъти по-дебела, а мозъкът му е с 20 грама по-малко. И това са факти. Искам да кажа, че силата ни е разпределена равномерно, но в различни сфери.
Виктория Ковачка, силната, непоколебимата, тайният агент, изпитва ли страх от нещо?
Бързината на времето.
Единствено ме е страх, че времето тече твърде бързо… Родителите ми, не искам да ги губя.
Разбрах, че обичаш да пишеш и имаш страничка във фейсбук, наречена „Късчета ДУША“. Би ли ни споделила някое от произведенията си?
"Новата реалност“ Новата реалност в едно объркано време, където всички се мразим и за никой не ни дреме: Жени целуват парите - децата им грим закусват. Никой не следва мечтите, семейни връзки се късат. Животи празни пилеем! Интересуват ни хората, в екрани малки живеем. На 21-ви век дрогата! Не знаем питка да месим. Не знаем как да обичаме… Обичаме да се гледаме и знаем да се събличаме. Коли от мама и тате, караме и се хвалим. Пеем на Фики "пате..,“ нищо полезно не правим. В траур сме за дискотеките, щото в карантината ги няма! Пеем песни за аптеките, поколение...ДРАМА! Висшисти по социалните мрежи, но на поправка сме на матура. Да сме звезди, в нас е копнежа. „Инстаграм“ ли е новата литература?! В мен поражда се срам. Дори телата си продаваме… До къде ще стигнем? Не знам! Страх ме е мозък че нямаме! Сълзи напират в очите, че на изчезване са душите! В.К
Виктория, коя е твоята любима дума?
Името ми, „Победа“.
За каквото и да е, дори победата над себе си.
