Георги Кирилов – момче, държащо на ценности като образование, морал и спазване на Божиите принципи. Момче, готово да помага. Впечатли ме с амбициозността и доброто си сърце, за което може сами да се убедите в интервюто.
Георги е на 21 години от град Пирдоп. Завършва гимназия СУ „Сава Ц. Савово“, специалност „Технологичен профил – Информационни технологии с интензивно изучаване на английски език в родния си град.
В момента изучава „Бизнес информатика и комуникации“ в „Университет за национално и световно стопанство“ – София. Но това не е всичко! Освен в УНСС, паралелно с това е един от топ студентите във вътрешната програма на Софтуерния Университет – SoftUni, със специалност „Софтуерно инженерство“. До момента притежава 11 сертификата за пълно отличие (6.00) по програмата на СофтУни от общо 11 изпита. Програмирал е на различни езици и технологии за програмиране.
Уча и работя, като програмист. И наистина не съжалявам, защото правя нещото, което наистина ми харесва
Запалено разказва как постепенно инженерството, компютрите и програмирането го пленяват.
“На 7 годишна възраст вече имах поялник в ръцете си и калай. Запоявах палатки. От малък ме влекат технологиите. После се запалих по телевизионните игри. Поправях си ги сам, защото нашите нямаха възможност да ми купуват, когато играта изгори. След това ми беше интересно да разбера как се създава самият интерфейс на играта – например хитовата “Супер Марио”. Оттам реших, че искам да се занимавам със създаването на игри. После ми хареса идеята да създавам, това, което е в главата ми и то да става реалност, и да го виждат всички. Това ми стана любимо хоби. А от 9-ти до 12-ти клас се подготвях за Медицинския Университет в София. Исках да стана лекар, но в последствие реших, че искам хобито ми да стане мое основно занимание и професия. И така до днес – уча и работя, като програмист. И наистина не съжалявам, защото правя нещото, което наистина ми харесва.”
В момента Георги е стипендиант на РОФ и споделя, че много млади роми не смеят да мечтаят за “лукса” образование, защото не разполагат с финанси. Самият той никога не е крил ромския си произход и разказва, че винаги е казвал на колеги, приятели и близки около себе си хора. Това, че не му личи, че не е ром, не го притеснява да заявява ромския си произход и вярва, че обществената медия е направила ромите, като синоним на невъзпитани бандити, а сред ромите има страшно възпитани, които следват мечтите си, точно както той следва своите.
“Израснах в добро християнско и възпитано семейство. Възпитан съм на висок морал и ценностна система. Моите родители подкрепят идеята ми за висше образование, още когато бях пети клас.” – споделя Георги.
Георги Кирилов
През свободното си време обича да свири на китара, предимно Gospel музика (песни, възхваляващи Бог), също така и ромски балади. Освен че свири на китара, Георги открива, че иска да помага на своите от ромската общност. Част е от доброволческата мрежа на младежката фондация “Арете” и е един от най-активните доброволци.
През 2019 година, заедно с доброволци от фондацията, избраха трима кандидати, които получиха стипендия по 500лв. събрани от концерта, организиран от доброволците на МФ “Арете” в град София.
Освен това се опитва да разбие и митовете за това, че програмистите не са социални хора. В тази връзка, Георги е изнасял презентации.
“Един от митовете, е че програмирането е професия, типична за скучни и не особено социални хора. Смятам, че този факт зависи от самия човек. Въпреки забързаното ми и пълно ежедневие, аз намирам време и за социални контакти. Обичам да излизам с приятели, да купонясвам, да си говоря и да се смея с тях. Всеки ден ходя с удоволствие на работа, не само защото това за мен е мечтаната работа, но и заради колегите, с които се срещам, с които обядваме, смеем се и се забавляваме заедно, играем различни игри – джаги, тенис на маса и т.н.”
Моята най – голяма мечта е да бъда един от най–добрите програмисти в България
Моята най – голяма мечта е да бъда един от най–добрите програмисти в България. Мотивацията ми е, че ако искаш да успееш в живота не е нужно да заминеш в чужбина. Вярвам, че щом Бог е решил да се родя в България, значи ме иска тук. И с труд и старание всичко е възможно! “
Моите родители са хората, които ме научиха да следвам мечтите си на всяка цена
На всички мои връстници ще кажа, че “имат възможности и постигат успехи, само онези, които не се отказват от мечтите си!”
Една рубрика на Принцеса Иванова, която ни представя успешни млади роми в поредица от интервюта
