fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Казвам се Димитър Станков и съм родом от село Габър, община Созопол. На 18 години съм и целия ми съзнателен живот преминава до този момент в това село, село което макар и с малкото си на брой жители е изпълнено с много емоции, живот и перипетии. Определям себе си, като момче с много мечти, мечти за успехи. 

Моето семейство е сплотено, отговорно и смея да твърдя, че ми е дало добро възпитание и отношение към околните. Моите родители не са просто родители, те са и мои приятели, те са моя подкрепа и вдъхновение. Съветите, които получавам от тях са ценни за мен и за моето бъдеще. Моето семейство е всичко за мен! Баща ми е строг, но справедлив, горд ром с високо вдигната глава (това е нещото което ми е и предал, като завет от баща към син). Майка ми е скромна и спокойна жена, която се грижи за семейния уют. 

Както споменах в началото, аз имам много мечти. С тях са свързани и моите интереси. Може би като всеки ром обожавам музиката – красивата музика, хубавите текстове, горещите ритми, общо взето „ритъма ми е в кръвта“, ако мога така да се изразя. С това е свързано и едно от хобитата ми, а именно хореографията (народните танци, ромски танци и зумба). В момента дори предавам тази моя страст на по- малки, като доброволец към кметството. Актьорското майсторството също ми е мечта още от малък. С това е свързан и най- яркия ми спомен от детството. Спомням си, как с приятели си правехме сценки на анимационни филми и винаги обичах да играя главната роля /смее се/.  Тези спомени са най- красиви, най- мили и най- запомнящи, защото са спомени от безгрижно детство. 

Моят произход никога не е бил тайна. В първите си ученически години по- скоро изпитвах страх, как ще ме приемат моите съученици, моите учители, различния кръг от семейния ми. Училището просто ме поставяше в ситуации, които ме караха да се чувствам засрамен, дори понякога унизен. Спомням си много ясно, как в класа ми веднъж започна да се обсъжда, как ромите живеят само на помощи, не си плащат тока и не са полезни с нищо. Едва ли не „те“ (ние) са виновни за всичко. Почувствах се ужасно зле и не исках да повярвам, че хората са толкова расистки настроени и факта, че си ром може да накара другите да те намразят просто защото си ром, без да оценяват твоите лични качества. Но както се казва, всяко зло за добро. Това ме накара да мечтая и да съм мотивиран да покажа, че стереотипите им не са истина. Това беше момента, в които осъзнах смисъла да се гордееш със себе си и с произхода си. Сетих се и за баща ми, които гордо заявява, че е ром и си казах: От мен зависи да оборя стереотипите и да покажа, че аз мога, че моят етнос е богатство, а не бреме за страната в която живеем. 

Започнах да се интересувам от обучения, от активизъм и от доброволчество. Така попаднах на едно обучение в София, на което видях толкова много ромски младежи с висше образование, готови като щит да се борят срещу омразата. Те са личностите, които ме вдъхновяват. Ще спомена и конкретни имена, те са достатъчно известни и всички ще знаят кои са. Елвира Сашова и Михайл Мишев- студенти в Американския университет в Благоевград на които се възхищавам за упоритостта и знанията, които имат. Мария Атанасова, едно момиче от моето село, което стигна далеч благодарение на своята мотивация, тази година тя спечели много награди заради упоритостта си. Росен Богомилов- заместник-директор на училище, готов да помага и да предава опита си, който за нас е ценен. Емил Методиев, човек с много таланти и признания, активист и истински ром. Дико Йорданов- фотограф, който също от малко село постигна мечтите си. Емануил Христов- човек преминал през много препятствия, но не се е отказал се и смея да твърдя, че е успешен. Това са хората, които ме вдъхновяват, те са скромни, но смели и истински борци. Те са и моят повод за гордост. Ромите имаме основание за гордост и високо вдигната глава, имаме си език, имаме си знаме, имаме си история, имаме красотата на пъстрите цветове и красивата музика.

Разказът на Димитър Станков е част от конкурса “Ромският ми произход – моята история за гордост”

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването