fbpx

Михаил Мишев: Моят път към активизма

Михаил Мишев: Моят път към активизма

Здравей, разкажи ни кой си, откъде си, с какво се занимаваш?

Казвам се Михаил Мишев. Роден и израснал в един от най-големите ромски квартали в Европа – квартал „Надежда”, Сливен. Все още съм ученик в най-елитната гимназия в областта, а именно ППМГ „Добри Чинтулов”. Тази година ми предстоят последните ми държавни зрелостни изпити, но въпреки това вече съм приет в Американския университет в България. През останалото време съм отдаден ромски активист.

Но мотивацията и целите ми не ми позволяват да бездействам. Моята най-силна мотивация е политическата еманципация на ромската общност да бъде факт.

Занимавал си се с много дейности, участвал си в различни проекти и инициативи, кое те кара да се включваш в такива начинания?

Ромски активист съм от близо 4 години, през които прекарах 2 години в пълен хаос. Участвах на много места, по най-различни инициативи и причини. Правех го, защото вярвах, че колкото по-деен съм, толкова по-голям отпечатък ще оставя в ромската ни общност. Е, не е напълно така. Осъзнах, че разпиляното инвестиране на енергия, време и сили не ражда плод. Моментният ефект е на лице, но в подобно проектантско мислене липсва перспективата за бъдеще. Поради тази причина си взех една година ”почивка” от различни инициативи.

Но мотивацията и целите ми не ми позволяват да бездействам. Моята най-силна мотивация е политическата еманципация на ромската общност да бъде факт.

Векове наред сме били учени, че политиката не е за нас, че не може да се справим с нея. Но днешните млади ромски активисти ми вдъхват увереност и смятам, че целта ни не е по-далеко от 20-30 години усърдна и отдадена работа.

В последно време избра да дадеш повече енергия в движението ПРК. Помниш ли момента или кое точно те накара да се включиш и защо се включи в Постоянна Ромска Конференция? Коя е причината?

Причината да се фокусирам върху това движението Постоянна Ромска Конференциея, е че то предоставя нови възможности. Философията и начинът на работа в ПРК е нещо ново за ромския НПО сектор. Тук се работи на принципа на кръглата маса – всеки има глас във вземането на решения и е с еднаква тежест, без значение възраст, опит или позиция. Това предоставя невероятна възможност и свобода на млади и пълни с идеи ромски активисти да изразяват себе си и вижданията си, а това е една от причините все повече млади роми да проявяват желание да станат част от Постоянна Ромска Конференция.

В началото, когато се запознах със структурата, не ми се стори интересна, а точно обратното – бях скептично настроен. Присъствах на няколко срещи, за да се запозная по-добре. Нямах намерението да стана част от ПРК, но за моя голяма изненада на една от срещите присъства човек, на когото имам пълно доверие в преценката му, когото уважавам и от когото се уча. Замислих се и осъзнах, че ако той е гласувал доверие и е повярвал на идеите на движението, то аз ще се впусна също и ще се доверя на него.  Щастлив съм, че послушах преценката си.

Езикът на омразата откри почва на високи нива в управлението, а населението си търси вътрешен враг, когото да обвини за пандемията.

Твоето мнение за последиците от кризата с вируса за цялото общество и най-вече за ромската общност?

Феноменът около световната криза с COVID-19 го намирам за изключително интересен. Той показа, че обществото ни е уязвимо. Искрено съжалявам, когато видя статистики от най-силно засегнатите страни. Броят на смъртните случаи е потресаващ за мен. Но сред целият хаос от гледна точка на медицината, ние пропускаме нещо съществено. Демокрацията е застрашена в много страни. Свидетели сме как в Източна Европа все повече крайно десни партии поемат властта, нехуманни идеологии, като фашизъм и хитлеризъм, се промотират сред младите.

Езикът на омразата откри почва на високи нива в управлението, а населението си търси вътрешен враг, когото да обвини за пандемията. Както евреите са били обвинявани за Черната смърт през 14-ти век, така и ромите днес биват обвинявани за преносители на вируса. Но никой вирус не подбира избирателно, властимащите етнитизират кризата с COVID-19, за да печелят дивиденти.

Ромската общност остава най-уязвима и засегната от вируса. Голяма част от ромските семейства живеят в обстановка присъща на страни от развиващия се свят, което е жалко. Жалко е за една европейска държава. Хората ни губят своята работа, приходи, биват уволнявани, защото са от ромски произход, защото живеят в ромски махали, защото не-ромите смятат, че ние сме заразата, а огнището – ромския квартал.

Знаеш с каква емоция и напиращо чувство за действия може да бъде изпълнено сърцето на един млад ромски активист, но както една свещ, която пламти прекалено силно, бива поставяна под красив кристален похлупак, за да изгасне.

Колко и какво му трябва на човек, за да се включи и да изразява активно позициите си?

Хубавото на нашето време е, че всеки един от нас може свободно да изразява позициите, мислите си. За жалост често срещам едни страхотни младежи, будни роми, хора с виждания и потенциал, но които не желаят да бъдат част от промяната, която с насмешка мога да кажа, че е станала вечна. Промяната е такава, защото пълният потенциал на ромските младежи не е разгърнат, не му се помага да се развива.

Новото ромско лидерство се учи на слугуване. Нарежда му се да се свърши нещо и то го прави. Това се учи в днешните младежи – слушайте и вършете.

Знаеш с каква емоция и напиращо чувство за действия може да бъде изпълнено сърцето на един млад ромски активист, но както една свещ, която пламти прекалено силно, бива поставяна под красив кристален похлупак, за да изгасне. Не се отварят възможности пред младите, за да поемат сами инициативите, да се учат да водят, което ми е болно и жално.

Такива ромски гласове е нужно да бъдат освободени, за да видят, чуят и усетят всички скритият потенциал на младите ромски активисти.

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.