Разговаряме с Миглена Михайлова за ромската жената, коя е тя в момента и каква искаме да я видим в бъдеще. Миглена е адвокат и ромска жена, която ежедневно се бори за правата и развитието на ромската общност.
Какво си спомняш за 8-ми март в детството ти?
Миглена: Спомням си, че този ден за мен беше един празник на майката. Така го приемах, като празник на майката, на жената, на тази, която е омъжена и има семейство. По онова време не се говореше за успехите на жената, а по-скоро се наблягаше върху това, че е ден на жената и валяха хиляди цветя. Без значение дали си омъжена или не. Всяко момиче, жена получаваше комплименти. Когато станах по-информирана разбрах, че е ден за признание на жените в икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Благодарение на борбата на много жени днес има ден, в който се отбелязва приносът и участието на жените в обществото ни.
Коя жена те вдъхновява?
Миглена: На първо място това е майка ми. От нея наследих този силен и борбен дух. Тя е човекът, който ежедневно ме вдъхновява, защото на тези години тя продължава да се занимава с нещата, които харесва. Икономически стабилна е, като всеки ден работи шиейки и продава. Тя е човекът, който ме вдъхновява и е пример за мен – жената на която подражавам. Никога не се е предавала пред нищо, въпреки, че е минала през много изпитания – безпаричие, отглеждането на три деца, къща сме строили… Нито за миг не се е вайкала и оплаквала. Другото нещо, което ме вдъхновява е отношението й към хората. Тя е много добър човек. Има много добро отношение към хората и много често мисли повече за благото на хората, отколкото за себе си. Всеотдайна е. Винаги са се отнасяли с нея с уважение.
Разбира се има и жени, които ме вдъхновяват, но това са онези жени, за които чета. Сред тях е Опра Уинфри – жената, която следя доста често в социалните медии и нейните изказвания, както в предаването й, така и извън него. Има страхотни и много вдъхновяващи речи. Личната й история страшно много ме вдъхновява. Преборила се е да стигне до толкова високо място, но това не я накара да забрави откъде е тръгнала. В едно от нейните изказвания казва, че иска да допринесе жените да бъдат приети равноправно. Тя ежедневно се бори да премахне всички бариери за общуването между хората.
[image_hover image=’https://romastandingconference.org/wp-content/uploads/2020/02/DANCE-STATION-4.png’ hover_image=’https://romastandingconference.org/wp-content/uploads/2020/03/DANCE-STATION-5.png’ link=’http://bit.ly/2U28I2U’ target=’undefined’ animation=’undefined’ transition_delay=”]
Опиши ни ромската жена, тази която виждаш днес
Миглена: Днес има няколко типа ромски жени. Жени отрудени, работещи. Жени, които не са имали възможност да имат по-добро образование, но не ги прави по-малко ценни и важни. Това са жени, които всеки ден полагат огромни усилия семействата им да бъдат добре. Те са майки, те се грижат за децата, те готвят, те ходят на работа, те домакинстват – това е ромската жена днес. Много малко жени си седят вкъщи. Повечето работят и си гледат семействата. Тя е тази, която първа излиза в чужбина и ходи да работи. Ромската жена беше онази, която спаси финансовото положение в ромското семейство преди 10-13 години, когато България свободно можеше да пътува из Европа.
Другият тип жени, които виждам и това ме прави страшно щастлива е, че повече и повече ромски момичета учат и завършват висшето си образование. Много се гордея с това, въпреки, че след завършването, реализацията е проблем за повечето ромски жени, както и цялостно за ромската общност. Всички знаем, че възможностите на ромите като цяло са ограничени, а още повече, когато си жена.
Преди 20 години, когато аз бях студентка – аз бях единствената ромка в целия университет и то момиче. Сега това, което ми прави впечатление е, че момичета са повече отколкото момчета в университета. Има тенденция в ромските семейства – все повече и повече момичета да учат. Много са родителите, които осъзнаха важността от образованието.
Как виждаш ромската жена в бъдеще?
Миглена: Представям си едно общество, в което все повече и повече се осъзнава, че трябва да се използва капацитета на ромските жени. Искам да видя все повече и повече жени и женско ромско представителство както в институциите, в публични сфери, така и жени на важни позиции, там където се взимат решения и където могат да участват в политическия живот на страната. Стигнахме до стереотипа, че ромската жена може да бъде добра учителка, добра медицинска сестра, но не и повече от това, като активно участваща в политика или заемаща управителска длъжност. Аз лично ще продължа да допринасям за развитието на ромската жена, която да заема лидерски позиции. Познавам доста мъже, които стоят зад тази идея и вярвам, че е важно все повече мъжете да се застъпят за тази промяна и да я подкрепят.
