fbpx

Менсур Халити: “Нов източник на сила за ромите в Европа”

Менсур Халити: “Нов източник на сила за ромите в Европа”

От повече от десетилетие Oтворено Общество подкрепят появата на ново поколение роми, които да водят трансформативни промени за своята общност. Днес има повече от всякога роми завършили висше образование и никога досега не е имало толкова много възможности за обучение за тях. И все пак няма напълно съответно увеличаване на силата и въздействието на ромското лидерство. Ето защо ние, ромите, трябва да се запитаме: Как можем да надградим тази безпрецедентна възможност и да позволим на този разрушителен лидерски ресурс да се превърне в бъдещия източник на сила за ромите в Европа? 

През 2005 г. бяхме пионери в подкрепата на млади роми чрез програмите за достъп на ромите в Централноевропейския университет (CEU) и чрез стажантска програма за роми в Европейската комисия. Оттогава Отвореното Oбщество е подкрепило над 13 000 стипендии за ромски студенти чрез Ромския образователн фонд (РОФ), повече от 300 чрез програмата Roma Access Programs, повече от 300 стажa в Европейски институции, повече от 300 възможности за развитие на лидерство чрез нашата Барвалипе програма, и над 200 стипендии за напредък на нови идеи за укрепване на ромското лидерство. За щастие, други също започнаха да подкрепят възможности за ангажиране на ромската младеж. 

Въпреки тези постижения, инвестициите във висшето образование и обучение все още не са оказали значително влияние върху ефективността и укрепването на ромското лидерство поради две основни причини. Първо, броят на завършилите университет роми все още е сравнително малък и увеличените възможности за индивидуално развитие ги разсейват от обществения и политическия живот. Второ, неотдавнашната работа на Отворено Общество и други показа, че траекторията от стипендията до публичното лидерство не се осъществява само чрез академично или неформално обучение. От съществено значение е да се осигурят възможности за академична и лидерска ангажираност, които да бъдат хармонизирани помежду си и с по-широката област.

Редица фактори обаче оформят възможностите на младите роми да поемат публични лидерски роли. Расисткото наследство в Европа и експоненциалният възход на популизма, екстремизма и терора срещу ромските общности, влошават усещането за ромска идентичност. Общият дискурс е, че ромите са проблемни аутсайдери – не равни и не европейци – и дори да са европейци, те са някак по-малко европейци. Въпреки че това засилва решителността на някои млади роми активно да се борят, това кара много млади роми да се чувстват изтласкани. Освен това политическият и интелектуален елит като цяло не желаят или не са в състояние да признаят тези реалности, оставяйки крайно десните партии да процъфтяват. В резултат на това много млади роми се страхуват и не са мотивирани да участват в общественополитически живот от името на своята общност.

Социокултурните системи в Европа насърчават нормите за успех, които водят до индивидуалистични стремежи и много млади роми също са засегнати от тази култура. За тези, които произхождат от ромските общности, доминиращата култура на индивидуализма често идва да замени културата на състрадание и лични, семейни и общински отношения. Но съществуващите системи за награди, статус и влияние са неблагоприятни за младите роми. Това е придружено от голямо ниво на неравенство в достъпа до професионална заетост и свързания с него статус на средната класа. Следователно, независимо от техния индивидуален успех, независимо от степените, които са спечелили, те обикновено се възприемат като недостатъчно добри и не се приемат като равни участници в обществения и политическия живот. 

Сегашното ромско лидерство осъзнава потенциала на младите роми, но все още не използва пълноценно този потенциал. Той е изправен пред предизвикателството да остане устойчив и да гледа напред, докато се опитва да се справи със значително по-малко подкрепящи социални, политически и финансови среди. Дори когато ромските лидери са готови и способни, те нямат ресурси да признаят и поддържат лидерството сред завършилите студенти от ромски произход. И почти няма финансиране за осигуряване на цялостни програми за лидерство.

Какво можем да направим, за да променим това?

Ангажирайте отдадени и талантливи висшисти от ромски произход. Трябва да достигнем до възможно най-много от нашите младежи, да им помогнем да се ангажират с връстниците си и да създадем споделен опит, за да отключим лидерския им потенциал. Трябва да се концентрираме върху онези, които се интересуват дълбоко от проблемите, засягащи нашата общност, върху тези, които имат желание за академични и лидерски постижения, и върху тези, които са готови да поемат риска от водещи трансформативни промени за своята общност.

Изградете усещане за колективна цел. Трябва да подкрепяме всяко ново поколение от нашите млади хора да разберат как станахме това, което сме днес, в разбирането, че преди да ходим в училища и университети, да имаме работа и да спечелим статус, имаше хора, които ни подкрепиха и се жертваха, за да направят всичко това възможно. Такива знания могат да помогнат на всяко поколение да се свърже и да остане отдаден на своите предци, като стане по-умен и по-силен в запазването на нашата уникалност, поддържането и развитието на нашата колективна агенция за промяна и стремежът към още. Това може също да подкрепи тези, които са ангажирани и желаят да поемат ръководни роли в създаването на наратив, който се основава на историческите постижения на ромското лидерство, показва увереността им в принадлежността към ромите и предвижда положително бъдеще за нашите общности.

Изградете доверие в лидерството. Вместо да определяме лидерите като хора на официални длъжности, трябва да насърчаваме релационното лидерство. Трябва да създадем възможности за новото поколение да овладее пет способности за лидерство: 1) такива, които водят про-ромски застъпнически инициативи ― договаряне и получаване на ангажименти от основните граждански и политически участници; 2) такива, които водят хора – организиране на връстници и други граждани за колективни действия; 3) такива, които са водещи на общественото мнение – използване на целенасочена комуникация чрез традиционни и дигитални стратегии за изграждане на положителни възприятия за ромите, поддържане на подкрепящи взаимоотношения между ключовите целеви групи и подкрепа на колективните усилия за застъпничество; 4) такива, които водят научноизследователски и политически иновации – генериране и използване на достоверни доказателства, които осигуряват най-правдоподобните оценки на политиката и политическите решения; и 5) такива, които вдоят и управляват  граждански и политически кампании – разгръщане на най-ефективните стратегии и тактики за спечелване на избори и кампании, които дават резултати.

Изградете общностна подкрепа. Трябва да възпитаме и изградим групи от ромски младежи, като включваме най-достоверните и ефективни ромски гласове, за да подкрепим тяхното развитие и ангажираност. Тази общност на подкрепа трябва да предоставя възможности на нашите млади хора да изпитат и да допринесат за реални граждански и политически процеси; да се ангажират с други, които са установени в политическата арена; да заемет позиции в ромски организации, правителства, мозъчни тръстове и международни организации; и да започнат нови групи и движения.

Живеем във време, когато сред нашите млади хора се появява много нова енергия. Трябва да използваме тази възможност и да подкрепим колективните стремежи на младите роми да оспорват статуквото. Ако подхранваме нови и смели гласове по начин, който вдъхновява другите да се включат в колективната борба, нашата сила да постигнем промени в нашата общност ще бъде по-голяма от всякога. 

Статията е написана от Менсур Халити, който е директор на отдела отговорящ за Ромите и Демокрацията и ромското управление към Отворено Общество. 

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.