Строител съм и композирам ромска музика – всички в семейството ми свободно и гордо говорим на майчиния си език – ромски!
Почтеността и малките неща в живота са достойни, за да вдъхновяват, защото правят човека духовно същество, съизмеримо с Бога.
Представям Ви Мартин Асенов, на 31 години, от град Пловдив, който живее в най-гъстонаселеното гето в Европа – кв. „Столипиново“. Неговата история е завладяваща, не защото е от най-големия ромски квартал на Балканите, а заради качествата му на музикант и вокалните му дарби. Той защитава правото си на свободно изразяване на своя майчин език, като ромскоговорящ, а през свободното си време композира ромска музика и още от малък обича да пее и да свири на клавирни инструменти. Работи като строител, семеен е и е любящ баща на три деца. Повече за себе си ще ни разкаже в интервюто:
„Майстор съм в сухото строителство и предимно с това изхранвам семейството си. Имам завършен десети клас, поради проблеми в училище, но обмислям да се запиша да уча задочно, за да дам пример на двете си дъщери и един син. Също така, свиря на пиано и пея, откакто се помня. Композитор и автор съм на християнски евангелски песни, защото Господ ме е благословил с талант и аз искам да му послужа с таланта си в знак на благодарност към Него, за това, че благославя труда на ръцете ми и пази и закриля семейството ми.“
Едно от изпълненията на Мартин и неговия колега може да чуете тук:
Или посетете техния ютюб канал „Asen i Martin – Gospel Music“. 🎵
Ти си човек на изкуството. Занимаваш се с музика, а работиш като строител. Възприемаш ли делото на ръцете си като нещо добро, което ще остане след теб, или си на принципа, че поговорката „музикант къща не храни“ ще се превърне в истинна?
„Мен баща ми ме направи да бъда силен човек. Той ме научи да свиря, научи ме също на занаят и днес съм майстор. Благодарение на родителите ми и на моята съпруга, която ми помага през всичките тези години, преборвам трудностите в живота по-лесно.
Възприемам делото на ръцете си като нещо добро, защото много пъти работя допълнително, без да изисквам възнаграждение. Правя го, защото ми харесва да зарадвам тези, които са ми гласували доверието си.
Като музикант също мога да изкарам допълнителни доходи, но засега съм доволен от работата си, за което съм благодарен на Бога, и музиката си остава за мен хоби и в същото време връзка с Бога, чрез хваление. Приемам работата си като изкуство, защото тя е твърде интересна и понякога сложна. Тъй като владея и художествено изкуство и обичам да рисувам, това много ми помага за чертежите на окачените тавани.“
А на какво ще научиш децата си? Ще ги възпиташ ли на труд, и както спомена за образованието, би ли ги тласнал към него, защото ти не си могъл да завършиш, или е по-важно да предадеш занаята си, както е направил твоят баща навремето?
„Доколкото зависи от мен, бих ги тласнал да учат…В семейството ми и в цялата ми рода няма неграмотни. Със сигурност децата ми ще учат!
Но също така държа да се научат и на занаят, тъй като според мен занаятът е нещо изключително ценно, а ние ромите сме известни с нашето занаятчийство! Имаме изкусни майстори на ковано желязо, дърводелци и тн.
За мен балансът е важен – държа да ги образовам, но и ще им помогна да приемат и занаят.“
Говориш за образование и баланс, но къде е балансът всъщност? Ти какво мислиш – вярата и образованието в битка ли са и противоречат ли си те?
„Баланс между вярата и образованието може да се постави тогава, когато образованието се използва като средство, което само по себе си действа за добро, защото учените експерти на Хитлер, например, също са били образовани, но са използвали вярата и знанията си за нещо лошо – да убиват и измъчват невинни хора с различна кръв и възглед от техните. А вярата е нещо, което би помогнало на народа да възпита честно и добро поколение, особено в морален аспект. Затова не мисля, че вярата и образованието са в битка – битката е в ума на човека.“
Смяташ ли, че държавната политика у нас е благосклонна към ромите, или както по-горе стана дума за масовото изтребление в Аушвиц, можем ли да съпоставим „Еврейския въпрос“ с „Циганския въпрос“ , или със „Стопирането на процесите по циганизация“, както биха се изразили някои видни политици у нас? За теб важни са моралът и човещината, а ти самия изпитвал ли си расистко отношение и как отвръщаш на това?
„Дискриминацията и расизмът срещу ромската общност в България са на високо ниво и това се случва не само в политиката, но до голяма степен и заради медиите, особено в социалните мрежи, като поставят всички под общ знаменател, и със дразнещи заглавия на новини се опитват да насаждат омраза сред обществото.
Например веднъж с приятели решихме да направим резервация в един хотел за ползване на външния басейн, звъннах и направих резервация за петима души и тя беше приета. Когато отидохме на мястото и ни видяха, че сме малко по-мургави, веднага разбраха, че сме от ромски произход, и от рецепцията отказаха резервацията, с обяснението, че е станала някаква грешка. Било не се допускали външни лица, но след нас други хора (не-роми) си влизаха без проблем.
Също така скоро със семейството ми решихме да вечеряме на ресторант в Пловдив, и от входа ни заявиха, че само с резервация се влизало. Съгласих се, но след това застанах на входа и чаках някой да влезе. Мина се известно време и дойде една госпожа и я попитах дали има резервация и тя каза, че няма. Тогава разбрах, че сме били дискриминирани и болното, което беше за мен, е че се чудех как да обясня на децата защо не ни допускат в ресторанта.“
Какво липсва на обществото ни и какво би помогнало за социализирането на ромската общност според теб и за премахването на тази, меко казано, негативна представа?
„Единството ще ни помогне да бъдем силни и смели, да си помагаме в трудни моменти и да продължаваме рамо до рамо, защото е крайно време разединението да спре и точно младото и подрастващо поколение трябва да го спре. Как? Като станем единни и с желание и постоянство се стараем да се развиваме и образоваме, но най-вече да запазим човещината у себе си. Образованието е ключът към успеха, но дори човек да не е образован, щом притежава добро сърце и се труди честно и неуморно за хляба си, то значи определено е успял!“
Имаш три деца в това усилно време, а в България все повече се засяга темата за демографския проблем и детските надбавки. Какво за теб са децата и каква беше причината да избереш да имаш голямо семейство?
„Децата, разбира се, са несравнимо богатство – заради тях живеем и се трудим цял живот.
Прецених, че ще мога да отгледам три деца, макар и трудно в България. Все пак ние, ромите, обичаме децата, но е много по-важно да ги отгледаме в рамките на нормалното. Ако има проблем с отглеждането и необходимите условия, тогава няма смисъл от повече деца.
Напоследък нашумява новината за увеличение на детските и социални надбавки и някои българи оплюват ромите, че щели да раждат повече деца, заради отпуснатите средства и ги обвинявали, че заради тях биха се обезличили. Аз мисля, че всеки има право на избор колко деца иска да има, пък дали ще ги раждат заради 35 лв., ми звучи като мит.
В крайна сметка над 2 млн. български граждани са напуснали страната през последните десетилетия и всички много добре знаем защо, така че никой не бяга навън заради ромите. Положението на България не е в това състояние заради ромите, защото те никога не са властвали, никога не са издавали закони в страната. Всички се борим за семействата си и искаме един по-добър живот тук, в България.“
Първопричината да направим това интервю с теб днес беше изразеното ти под формата на коментар в страницата на ПРК мнение, че малко от нашите деца говорят свободно ромски език. Според теб на какво се дължи това и какво би ги посъветвал ти, от своя личен опит?
„Обичам да пея и свободно да говоря на ромски език. Ромският език е онова нещо, с което се гордея най-много! Това е майчиният ми език и всички в семейството го говорим свободно и гордо, но съм наблюдавал хора, които поради някаква причина ги е страх или срам да общуват на езика си. Това не е нормално, защото ако се срамуваме от собствения си език, ние сме във война със себе си и това би довело до дискомфорт, притеснение и дори обезличаване, защото ако не използваме майчиния си език целенасочено, за да не се изложим пред някого, поради факта, че сме от ромски произход, то ние се срамуваме от същността си. Разчупете тези окови! Само така ще живеете свободно.“
Казваш, че се гордееш най-много с това, че говориш свободно езика си. Затова сега отправям едно предизвикателство към теб: Би ли завършил края на нашия разговор, като отправиш послание към читателите, изцяло на ромски език?
„Те авен бахтале саворе рома, О Дел те дел тумен састипе тай зоралипе, са е рома те авас йек, ай те траинас андо Дел, ай те авас по-лаче мануша, О Дел туменса, те авен бахтале ромален!“
Превод:
„Да бъдат благословени всички роми, Господ да ви дава здраве и сила, всички да бъдем единни, да устоим в Бога и да бъдем по-добри хора. Бог с вас, бъдете благословени!“
– А заедно с Мартин, може да се включите в кампанията “Учим ромски заедно“ на ПРК по случай 5-ти ноември, Международен ден на ромския език, като споделите вашата любима дума с нас!
Декларирайте свободно и с гордост своята ромска етническа принадлежност в националното преброяване. Ние сме горди роми и горди граждани на България!
