ПРК: Здравей, Мария. Разкажи ни коя си, откъде си, с какво се занимаваш?
Мария: Аз съм от едно малко созополско селце, Габър. Там съм израснала. По-късно се преместих в град Бургас и там завърших гимназия. След гимназията, заживях в град Варна, заради университета. Сега съм студентка съм в Медицински университет Варна, всъщност вече стажант- акушерка и съвсем скоро ще завърша бакалавърската си степен. В момента, даже, се намирам в Естония, където провеждам част от стажа си по програмата Еразъм.
Освен с медицина, още от гимназията започнах да се занимавам и с доброволческа дейност, да се включвам в различни доброволчески и младежки инициативи. Голяма част от които са свързани с ромската общност. През това време, станах и част от различни НПО организиации. По настоящем съм част от доброволческата мрежа на Младежка фондация „Арете“, където съм ментор на младежи от ромски произход. Част съм и от екипа на едно социално предприятие „Социалната чайна“, което се намира във Варна и работи с деца и младежи, лишени от родителски грижи. Участвах и в кампаниите на Постоянна ромска конференцеия – Гласът ми е от значение.
[image_hover image=’https://romastandingconference.org/wp-content/uploads/2020/02/DANCE-STATION-4.png’ hover_image=’https://romastandingconference.org/wp-content/uploads/2020/03/DANCE-STATION-5.png’ link=’http://bit.ly/2U28I2U’ target=’undefined’ animation=’undefined’ transition_delay=”]
ПРК: Преди седмица беше номинирана за млад европеец на годината, а днес вече си избрана. Разкажи ни малко повече за тази дейност. Какво е, каква е ролята ти. С какво ги спечели?
Мария: „Млад европеец нагодина“ e инициатива на Schwarzkopf Foundation Young Europe. Отличието, се присъжда на млади европейци на възраст между 18 и 26 години, които са се отличили по отношение на своя ангажимент и всеотдайност в подкрепа на международното разбирателство и / или на интеграцията на Европа. Аз бях номинирана от две организации. Едната е Phiren Amenca- ромска организация с международна дейност, намираща се в Будапеща. Участвала съм в техни форуми и конференции. А, другата организация е „Социалната чайна“, където съм доброволец и координатор на доброволческата група.
От всички номинирани, петима бяхме поканени на интервю пред представителството на Ев
ропейската комисия в Берлин. На самото интервю, в кратка презентация разказах коя съм и с какво се занимавам. Журито задаваше въпроси и всички бяха изключително позитивни и предразполагащи. Останалите номинирани младежи бяха изключителни и честно казано не очаквах, че точно аз ще стана „Млад европеец на годината“. Много се вълнувам, тъй като вече съм част от мрежата на Schwarzkopf Foundation и ни предстой съвместна работа, както и благодарение на тази награда, ще имам възможност в бъдеще да осъществя свой проект или да направя стаж към някоя от европейските институции.
Щастлива съм, че точно ромската кауза е подкрепена от такава фондация и смятам, че е чудесна възможност да представя младите хора в България и ромската общност.
ПРК: Какво те мотивира да запишеш медицина и кое те кара да даваш всичко от себе си за развитието на ромската общност?
Мария: Исках да съм част от хората, които оказват медицински грижи и които чрез професията си, помагат на хората. Това ме мотивира да запиша медицинска специалност. Разбира се, по- късно рабрах, че има различни начини да помагаш на хората, но медицинската професия си остава един от тях.
Като ромка, самата аз съм израснала сблъсквайки се с предизвикателства. Предразсъдъците и негативното отношение, могат да бъдат изключително лоша среда за развитие. Благодарение на младежките органзации и ромските ролеви модели, които срещнах по пътя си, аз се амбицирах още повече да се развивам, да променям нагласите за общността и да помагам на други ромски младежи да се развиват.
Държа да отбележа, че няма нищо срамно и нищо лошо в това да си ром. Срамно е да си лош човек. Аз съм и ромка, аз съм и българка, и винаги открито съм заявявала ромската си идентичност. Смятам, че е изключително важно да заявяваме кои сме, това влияе на сформирането на общественото мнение за ромската общност. Не сме ние грешката, другаде нещо е сбъркано, във възприятията на хората. Мойте близки, приятели и колеги ме уважават и приемат такава, каквато съм. Но съм им показала, че с нищо не съм различна и това, че съм ромка не ме прави по-лош човек.
Искам да се обърна към ромските младежи, а именно да бъдат активни, да бъдат информирани, да се интересуват и да си поставят високи цели. Да участват и да бъдат на места, позиции и организации, на които обичайно не сме представени.
Фотографията е дело на Яна Пенева, а дизайна на ПРК
