Манифест за равнопоставеност 2020

2020 година се доказва като година на промени и предизвикателства. COVID-19 засегна целия свят и хвърли светлина върху огромни неравенства: както между бедни и богати държави, така и между различни социални групи, които биват диспропорционално засегнати от здравните ефекти и икономическите последствия от пандемията. Движението Black Lives Matters в САЩ оправдано постави на дневен ред проблема със системната неравнопоставеност на обществата ни, които продължават да не дават еднакъв шанс за живот и развитие на всички хора. Политическата криза в България, започнала през юли 2020 година, също даде поле за нови граждански мобилизации и преосмисляне на начина, по който функционира обществото ни.

Промените изглеждат неизбежни: в света, в Европа, в България. В този трансформативен процес сега – повече от всякога – е важно да заявим, че равнопоставеността на всички хора следва да бъде приоритетен и безкомпромисен принцип в новата политическа и икономическа среда. Трябва да дадем ясен знак, че няма да толерираме политически субекти, които поставят под въпрос живота, достойнството и ценността на хората от уязвими и традиционно изключени групи.

РОМИ

Само поглед върху последните няколко месеца е достатъчен, за да идентифицираме структурни неравенства, които стоят пред ромската общност. Дистанционната форма на обучение, наложена като пандемична мярка, остави зад борда хиляди деца без достъп до дигитални устройства и надеждна интернет свързаност. Блокирането на ромски квартали в различни части на страната – но никога на неромски – показа както несправедлив двоен стандарт, така и липса на устойчиви публични услуги и напълно разрушено доверие между властите и ромските общности. Не видяхме и икономически мерки за най-уязвимите, чиито доходи намаляха или изчезнаха напълно както заради цялостната пандемична обстановка, така и заради допълнителните мерки срещу ромските квартали. През лятото, въпреки предстоящата тежка зима, в която съществува вероятност отново да трябва да стоим вкъщи, продължиха евикциите и разрушаването на домове в ромски квартали, без да са предприети мерки, гарантиращи, че семейства и деца няма да останат на улицата. Пандемията разедини, вместо да обедини българското общество, като общественият дискурс беше раздиран от обвинения, обиди и реч на омразата, свързващи разпространението на вируса експлицитно с ромската общност.Във връзка с това призоваваме за:

Целенасочени инвестиции в образованието, които да могат да посрещнат социалните и икономическите нужди на всички деца и които гарантират, че нито едно дете няма да остане „зад борда“;
Изработването и изпълнение на цялостна политика, която дългосрочно да разреши проблема с жилищните условия на ромската общност и която да прекрати порочната практика със спорадични принудителни евикции, оставящи хора на улицата;
Инвестиране в огромния потенциал на ромската общност за качествено икономическо възстановяване, което да облагодателства всички, а не избрани кръгове от фирми;
Категорично въздържане от език на омразата и демонизиране на ромската общност в публичния дебат;
Пълноценно включване на ромски организации, лидери и активисти в политическите процеси по разработването и изпълнението на всички гореизброени цели.

ГЛУХИ

Едва с напредването на пандемичната ситуация и интензивната комуникация на властта с гражданите чрез ежедневни брифинги, обществото започна да обръща внимание на важността на жестовия език за информирането на хилядите ни глухи съграждани. Макар усилия в тази посока да бяха направени по време на извънредното положение, това е само част от по-голяма картина, в която глухите сред нас са системно лишени от достъп до информация и услуги. Особено тежък остава проблемът с достъпа до образование за глухите деца, които – като правило – не учат чрез жестов език. Огромна част от публичните услуги също не са съобразени с нуждите на глухите.Във връзка с това призоваваме за:

Скоростно приемане на предложения от Министерството на образованието и науката и изготвен в сътрудничество с българската глуха общност Закон за жестовия език;
Целенасочени инвестиции в подготвянето на жестови преводачи, както и в увеличаването на възможностите за учене на жестов език от глухи и чуващи;
Чувствително увеличаване на достъпността на публичните услуги за глухи хора, особено чрез жестов език;
Пълноценно включване на глухата общност в политическите процеси по разработването и изпълнението на всички гореизброени цели.

ЛГБТИ

Общността на лесбийските, гей, бисексуалните, транс и интерсекс (ЛГБТИ) хората продължава да бъде сериозна мишена за политически атаки, които само стават по-интензивни през последните няколко години. Въпреки мобилизациите на общността, законодателни промени, гарантиращи правата на ЛГБТИ хората в България, не са правени от 2004 година, когато влиза в сила Законът за защита от дискриминация. В годишния доклад на международната организация ILGA за 2020 година България е класирана на 36-то място (от общо 49 страни) по защита на правата на ЛГБТИ хората, като ни изпреварват страни като Украйна, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина. Остават нерешени казусите на двойки, сключили брак или партньорство в чужбина и особено на техните деца. „Третият пол“, „еднополовите бракове“ и „джендърите“ са се превърнали в изрази-бухалки, удобно използвани от политици и медии, включително по повод протестите от лятото на 2020. Враждебността на думи се пренася във враждебни действия: унищожаване и сваляне на билбордове, атаки срещу пространства, нападения на хора.Във връзка с това призоваваме за:

Въвеждане на квалифицирани състави на телесните повреди, убийството, унищожаването и повреждането на чуждо имущество, както и палежа в Наказателния кодекс, когато са извършени на основата на сексуалната ориентация, половата идентичност или пола на пострадалото лице, както това е направено за някои престъпления от омраза на основата на раса, народност, етническа принадлежност, религия и политически убеждения;
Правна уредба на личните и семейни отношения на еднополовите двойки и техните деца чрез институт като гражданско партньорство, регистрирано съжителство или друг подобен;
Незабавно преустановяване на политическите атаки срещу ЛГБТИ общността и демонизирането й в общественото пространство, които са в разрез с общочовешки ценности и европейски принципи на равноправие;
Пълноценно включване на ЛГБТИ общността в политическите процеси по разработването и изпълнението на всички гореизброени цели.

РАВНОПОСТАВЕНОСТ ЗА ВСИЧКИ

Нашите три общности не са нито единствените уязвими групи, нито проблемите ни изчерпват липсите и дефицитите на настоящата система. Вярваме, че с граждански диалог, в който нуждите на всеки са артикулирани и разбирани, можем да продължим да съставяме широки коалиции, които да се борят за правото на живот, достойнство и развитие на всеки. Ангажираме се да поставяме тези въпроси пред кандидатите за власт в предстоящата предизборна кампания и да ги държим отговорни за изпълнението на поетите от тях ангажименти. В тази връзка призоваваме и ще следим и за поправяне на провалените опити да се гарантират правата на жените и децата с ефективни мерки и политики, както и за цялостна смяна на дискурса, чрез който правата на човека се обсъждат в политическия живот на България. Настоящата враждебна среда – илюстрирана от нападението срещу нашата Изложба на равнопоставеността | Заедно е супер в центъра на София – трябва коренно да се промени, за да гарантира мирно, включващо и безопасно общество за всички ни.Заставаме зад тези искания рамо до рамо, хора от различни групи, приятели и съюзници, обединени от общочовешката идея за справедливост и равнопоставеност. Един за всички, всички за един.