fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Новото правителство трябва приоритетно да изгради нов икономически модел,  който да позволи на всички  трудещи достатъчно доходи за  достоен живот. В нова и справедлива България никой не бива да е прекалено беден. Днес една трета от работещите роми са бедни (27,5%). Дискриминацията на пазара на труда е значителна. 20% от работещите роми нямат сключени договори, 12% имат временни договори, а 2% имат договор за непълен работен ден. Ромската общност се труди и плаща данъци, но сегашната икономическа система не предоставя необходимата подкрепа. Ние не можем да намерим достойни работни места. Статистиката показва, че 82,3% от българите не приемат ромите като колеги, 97% не са съгласни да имат ром за ръководител. Това изключване е не просто несправедливо, но то носи огромни разходи за цялото обществото. При запазването на тези  отношения, икономистите изчисляват, че загубата за България ще е между 162,4 и 306,7 милиарда лева през следващите 35-40 години. Българската икономика може да се превърне от губеща в печеливша, само когато новото правителството започне да инвестира целенасочено и устойчиво в:

Неефективните политики са причината България да бъде една от най-бедните държави в Европа. Преди пандемията двама от трима роми (64,8%) бяха бедни, спрямо всеки шести българин (16,7%). Пандемията изостри този проблем, така че е необходимо спешно да се признае значимостта на проблема, като първа стъпка за справяне със системните проблеми в българската икономика. Тук не става въпрос за привличане на повече хора на дългосрочна социална помощ, а за признание, че много хора в момента, повечето от които роми се нуждаят от незабавна помощ.  Големи сектори от икономиката в България са изцяло заети и зависими от работници от ромски произход, като строителство, комунални услуги в градовете, селското стопанство, сезонната заетост, както и ключови производства в определени региони. Ромите са 30 % от младото трудоспособно население на България.

Образованието на ромите  е единствената област с постигнат напредък през последното десетилетие. Делът на ромите с висше образование се е увеличил около шест пъти –  от 0,4% през 2011 г. на 2,6% през 2019 г. Инвестициите в образованието на ромите е път към икономическа стабилност и прогрес, но също така и дългосрочни грижи за българската икономика.Младите хора са бъдещето на страната. За да продължи тази позитивна тенденция е необходимо инвестиции в:

Това се налага, защото настоящите политики водят до провал на нашите деца. Ромските семейства не могат да си позволят да изпращат децата си в детски градини. Тормозът, несправедливото отношение и бедността тласкат учениците да отпаднат от училище. 77% от ромите нямат завършено средно образование (2019 г.) въпреки, че това е с 10% по-малко в сравнение с 2011 г. Двама от всеки трети ром/ка между 15 и 34 години са извън системата на образованието, не работят или не се обучават (NEET). Това показва, че образователната система и пазарът на труда (включително публичния сектор) успяват в значителна степен да обхванат лицата от български етнически произход, независимо от тяхното образование, регион или пол. Но тя не предоставя същите възможности на етническите малцинства. Докато ромите съставляват 50% от общия брой на NEET, тяхното участие в правителствени програми в подкрепа на NEET е 7%. Предвид демографските и миграционни тенденции, България не може да си позволи да продължава да плаща цената на това неравенственство.

Не може да кажем, че в България има жилищна криза, тъй като собствеността на жилища е най-висока в ЕС. 97% от населението притежава земя, къща или апартамент. Тези, които не притежават собственост имат най-много разходи за жилища в Европа, като 17,9% от домакинствата харчат над 40% от доходите си. В изминалите години политиката не направи нищо за да подобри това, само големи търговци на земя, държавни служители и бюрократи се възползваха. Домът и неговата безопасност са основа за икономическо възстановяване. Новото правителство трябва да защити настоящите обитатели и да спре несправедливото разрушаване на домове, като инвестира в:

Сред ромската общност има истинска жилищна криза. Почти една четвърт от всички къщи в сегрегирани ромски квартали са неформални, в сравнение с една шеста от всички къщи в страната. Над 200 000 домакинства (става ясно от отговор на Министър председателя Бойко Борисов, след питане в НС) живеят с безпокойство от разрушаване на домовете им. Местните власти често прибягват до изпълнение на принудителни евикции, дори когато жилищата са в съответствие със законовите изисквания. Изселванията и събарянията продължиха по време на пандемията само в ромските квартали. През първото тримесечие на 2020 г. властите разрушиха 453 къщи с 537 семейства в тях. Липсата на лични документи силно ограничава достъпа до много услуги и права. Приблизително 25 % от ромите в България живеят в нестандартни жилища. Тези, които живеят в сегрегирани квартали – 40 % нямат достъп до водоснабдяване, а 80 % нямат вътрешна баня.

Изминалата година хвърли светлина върху онова, което всички български граждани знаехме преди – здравната система е увредена. Кризата с пандемията изведе на повърхността, проблеми, които бяха неглижирани с години. Тъй като здравното осигуряване  е обвързано с постоянните трудови договори, между 50 и 60% от ромите нямат здравни осигуровки.  Сегашния модел на здравната система не може да отговори на нуждите дори на здравноосигурените лица поради географските различия в предоставянето на здравни грижи, разходите за доплащане, които много роми не могат да си позволят, и дългите списъци с чакащи пациенти. Новото правителство трябва да приеме програма за здравеопазване, която:

Проучване на Gallup от 2017 г. установи, че почти всеки пети медицински специалист казва, че ромските пациенти получават по-нискокачествено лечение от своите колеги и много голяма част от мнозинство (58%) казват, че е по-добре да бъдат настанени в същото отделение. Животът на ромите е с 10-15 години по-кратък от българите, което означава, че ромите много по – рядко достигат до пенсионна възраст.

Анти-ромските нагласи в България са постоянно най-високите в Европа. Последното проучване от 2020 г. установи, че 82,3% от българите не биха приели ромите като съседи, 90,6% предпочитат да нямат ромски приятел, по-малко от 1% от българите биха се оженили за ром и над 47% биха предпочели да не живеят в същата държава с роми (въпреки, че 51,2% приемат това).

Правителството трябва да инвестира в програми, насочени към: 

Анти-ромските нагласи са пречка в усилията за насърчаване на равенството и  изграждането на демократична и правова държава, достоен член на ЕС.

В интерес на всички граждани е да създадем условия за провеждането на честни избори, възможност за информиран избор, намаляване до минимум възможностите за манипулация на изборният процес. Само обединяването на усилията на всички ни в тази посока, ще гарантира демокрацията и устойчиво развитие на страната ни.

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването