fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Само на десет години Анна Мария Щайнбах, известна на приятелите и семейството си като „Сетела“, беше обгазена в лагера за изтребление на Аушвиц-Биркенау на нацистка Германия. Въпреки че мнозина може да не са запознати с името й, мнозина ще са запознати с нейния образ. 

Гледайки от вагона, с лице, изпълнено със страх, докато е била транспортирана до концентрационния лагер, Анна е заловена от камерата на Рудолф Бреслауер. Години по-късно кадрите от нея ще се появят в документални филми и нейният образ ще се превърне в емблема на Холокоста. Наричано „момичето със забрадката“, малко момиче се предполагало, че е от холандско-еврейски произход.

Едва през 90-те години самоличността на момичето от фото кадрите беше разкрита. Благодарение на работата на Aad Wagenaar, холандският журналист успя да установи кога Анна, заедно със семейството й, бяха транспортирани до лагерите.

Заловена при нападение срещу роми в Айндховен на 14 май 1944 г., тя за първи път е отведена в концлагера Вестерборк, заедно с 577 души. Там главата й беше обръсната, за което се казва, че е превантивна мярка срещу въшки. След това тя започва да увива главата си в плат, подобно на други ромски жени и момичета, които претърпяха същата съдба. 

На 19 май тя е транспортирана до концентрационния лагер на смъртта – Аушвиц-Биркенау, заедно с още 244 души, когато е направена снимката. Тя ще бъде убита там, в газова камера, на 2 август 1944 г. 

При идентифицирането на транспорта, в който се е намирала Анна, Вагенаар проследява спътничката на момичето и оцелялата от Холокоста, Краса Вагнер, през февруари 1994 г. Тя успява да разкрие името на момичето – Анна Мария Щайнбах – което води до откритието, че Анна не е холандско-еврейски произход, но от ромски /синти/. 

Изображение на Settela Steinbach, взето от филм за живота в лагера Westerbork, заснет от Rudolf Breslauer

Родена в Холандия, семейството й е дошло от Германия, баща й е търговец и цигулар. Израснала във фургон, семейството й пътува редовно в търсене на работа и вероятно напуска Германия, тъй като преследването на ромите е засилено от средата на 30-те години нататък.

Откриването на произхода на Анна беше особено покъртително, когато доминиращият канон на изучаването на Холокоста и възпоменателните дейности не успя да признае преследването на роми и синти в геноцидните събития, настъпили при нацистите по време на Втората световна война. От представянето в Мемориалния музей на Холокоста в САЩ до изграждането на ромски мемориал на Холокоста в Берлин, ромските общности в Европа са изправени пред дълга борба да постигнат признание за своите расови преследвания под нацистка Германия. 

Откритието тогава, че емблематичният образ на „момичето със забрадка“ е ромка, говори за страданието на по-широката ромска общност, дълго мълчаливо. Емблематичният образ на Анна служи като важна точка за сплотяване на днешните ромски общности, не само като признание за техните страдания по време на Холокоста, но и продължаващото преследване на ромските общности, с което се сблъскват и днес. 

На 2 август, Международния ден за възпоменание на Холокоста над ромите, ние си спомняме Анна и много други стотици хиляди роми и синти, много от чиито имена не знаем, които загубиха живота си в Холокоста. Нашата борба обаче все още не е приключила. Продължаваме да призоваваме съответните власти официално да признаят 2 август за официален възпоменателен ден на Холокоста над синти и роми и да включат ромския холокост в музеи, учебни програми и съответните образователни и културни институции, включително и официални паметници.

Текста е преведен от Proud Roma Free Europe

Дизайн на фотографиятa: Rocio Montoya

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.