Казвам се Касандра Анкова Радославова, на 18 години съм, от с. Буковлък, община Плевен. Oт 3 години уча в ПГМХТ- гр. Плевен. Ние сме голямо семейство, което се състои от мен, майка ми, баща ми, по-малката ми сестра и двамата ми по-малки братя. Те са моето всичко, моята опора. Винаги ме подкрепят и наставляват. Отгледана съм от баба ми и дядо ми по бащина линия. Благодарение на тях съм това, което съм в момента.
Моето хоби е правенето на презентации по различни теми, интересувам се от различни видове танци, защото обичам да танцувам. Не мога да определя кой е най- хубавият спомен или момент от моето детство, защото те са много, но най-ярък спомен остават игрите от сутрин до вечер с любимите приятели, които никога няма да забравя.
До този момент не съм усещала различно отношение заради етноса си, за което наистина съм благодарна. Като се замисля и си задавам въпроса: ”Защо до сега не съм усетила такова нещо”, си отговарям, че може би е заради това, че съдбата ме срещна с добри и широко скроени хора, които не се делят на роми, българи, турци и т.н.
Моментите на притеснения от моя произход са тогава, когато се срещна с нова аудитория, т.е. хора, които за първи път виждам и не познавам. Това в бъдеще време ще трябва да поправя. Притеснявам се до някаква степен, защото не знам как те ще ме приемат и дали ще се сработим по между си.
Моментите на гордост от произхода ми са много, ще напиша някои. По някои от каналите даваха известен боксьор от същото село, в което живея. Йосиф Панов е тръгнал от нулата, а сега е шампион на България в супер полусредна категория при професионалистите. Когато го гледах по телевизията, наистина много се гордеех с него. И не само той, личности като Софи Маринова, Азис, Йоана Сашова и Хоакин Кортес, който е испански танцьор на фламенко от ромски произход. Това са хората, от които се вдъхновявам и когато ги гледам по телевизията, винаги си казвам, че наистина има с какво да се гордеем.
Ще споделя за още един важен момент от моя живот. Миналата година по това време присъствах на една кръгла маса на тема: ”Единство в действията на институциите”. Там присъстваха учители, родители, представители на следните институции- РУО Плевен, КНСБ, Агенция “Социално подпомагане”, Детска педагогическа стая, Център за обществена подкрепа /ЦОП/, Второ РПУ, г-жа Татяна Божинова – заместник-областен управител на обл. Плевен, г-жа Лилова – директор на Общоградско средношколско общежитие, директорът на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, представители на различни фирми от региона.
Аз бях единствената ученичка там и ми беше много интересно да присъствам на разговора им. Беше ми дадена възможност да изкажа собственото си мнение по темата. Мога да споделя, че присъстващите там останаха приятно изненадани от начина ми на мислене и изказване. Даже година по-късно случайно се срещнах с една от присъстващите дами, която ме позна и ме поздрави дори и след една година. Тя ми каза да не се отказвам от мечтите и целите си, защото има ли желание, има и начин! А аз, разбира се, се почувствах много приятно за това, че съм успяла да направя добро впечатление.
Според мен е много важно човек да се гордее с произхода си. Аз лично се гордея с произхода и традициите си, колкото и немодерно да звучи това, защото именно те сплотяват семействата, близките и т.н. Традициите се предават от майка на дъщеря, от поколение на поколение. Според мен е много важно да се чувстваме горди, защото няма причина да е обратното. Никой не избира в какво семейство и етнос да се роди, всички сме хора, а това какъв е цветът на кожата, от коя раса е човек, няма никакво значение, защото всеки е уникален сам по себе си.
Голямата ми мечта е един ден да завърша и да стана адвокат.
Моята мечта е да имам добро образование и кариера. Голямата ми мечта е един ден да завърша и да стана адвокат. Сега може би се питате “Добре, но защо точно адвокат?” Честно казано и аз дълго време си задавах този въпрос. От всички професии избрах да стана адвокат, за да мога един ден да бъда полезна на хората да имат еднакви права, без значение от това в какво финансово състояние са в момента, да има правосъдие за всички и всички да са равни пред закона, да защитавам беззащитните и невинни хора, но най-вече за да спра всички бракове между малолетните. Не е тайна това, че има момичета от моя етнос, които се женят малки и това е една от причината по-голям процент от момичетата да остават необразовани. Затова искам да стана адвокат, за да може, както сега аз се вдъхновявам от горепосочените имена, така един ден момичетата да се вдъхновяват от мен и да искат да бъдат като мен и да си кажат “щом тя е успяла защо аз да не успея”? Знам, че пътят към тази мечта е ученето и училището. Тук е моментът да спомена моите учители, които са ми като второ семейство и постоянно ми помагат като ме карат да се впускам в различни и нови предизвикателства, за което съм им много благодарна. Даже благодарение на две прекрасни учителки разбрах за този конкурс. За мен е без значение дали ще спечеля или не, искам да им изкажа своите огромни благодарности заради това, че ме подкрепиха да участвам в това предизвикателство!
Разказът на Касандра Радославова е част от конкурса “Ромският ми произход – моята история за гордост”.
