Но има няколко новини, които мухлясалите и застиналите в 90-те български расисти не могат да осмислят, защото тя е разочароваща за публицистичната им парадигма „роми-кебачета-бира-няколко лева-тъмна стаичка“ и излиза извън ограничените малки мащаби на мисълта им.
Изключително бързо се сърба разказът „ромите определят крайния победител“. Тази тлъста лъжа се прокарва и приема изключително добре – вкусна е. Броят на ромите, които гласуват, не е чак толкова внушителен, че да определя крайният победител – първа новина. Не е и толкова единен – втора новина. Но дори ромите да определят крайния победител, нима те нямат право на това? Имат, и това ги боли вечните сценаристи, защото бавно губят контрол над масовото съзнание – трета новина.
Забили словото си в кебапчето, отвсякъде им мирише на „цигани“, които току-виж им го отхапят от „таблоида“… – пардон, от вилицата. Този сюблимен кулинарен момент замъглява истинските въпроси.
- Защо тези граждани се държат в контролиран страх преди избори?
- Защо тези граждани не могат да гласуват и живеят свободно?
- Защо всички входове и изходи на кварталите им са завардени от контролно-пропускателни пунктове на жандармерията – „превантивно“?
- Защо рано сутрин и всички под строй се водят към урните, за да направят „правилният“ избор?
- Защо и как се компрометират доблестните лидери на мнение в ромските махали, които не искат да купуват гласове, а искат участие в политиката?
По същото време в столицата не става ясно бюлетини ли носят или картофи пренасят?! Това ли са условията за честни избори в България? В такива условия ли гражданите гласуват по съвест? Даващият кебапчето, взимащият кебапчето, мечтаещият за кебапче, ядящият кебапче… защото целият публицистичен наратив се върти около 60 гр. свинска кайма? Каква е тази завист? Какъв е този глад? Що за страст е това? Има ли нужда България от журналистика на кебапчета? България държава на кебапчета ли е?
Ромите ще бъдат поставяни в обяснителна позиция, докато с невежество и умисъл текстове като този от във в. „Труд“ (а какъв авторитет на златна медиа имаше или просто такава илюзия създаваше?!) изграждат един отвратителен образ на ромската общност и на всеки неин член в съзнанието на новите поколения българи. Докато ромите не разголват срамната им уйдурма журналистика, социология и политология… и да започнат да говорят сами за себе си. Мълчанието е наистина злото, както би казал Иво Инджев. Злото, защото нито една българска институция няма да се трогне от биташкия расизъм, а още по-малко би разследвала за учебникарска реч на омраза автора и медията, които я бълват. Разбира се, такива медии и автори целят да предизвикат право на отговор, за да вкарат в кален разговор всяка чиста мисъл за разум и да я удушат в зародиш, за да не разклати комфорта на потисничеството. Правото на отговор в пропагандна машина се превръща в средство на пропагандата. Отговорът се дава на чист терен – на дистанция от радиоактивната словесност, която цели да облъчва всеки опит за ромско политическо участие.
А прякото участие на ромите в политиката като избраници, а не само като окупиран гласоподавателски резервоар, е в тясна и безусловна взаимовръзка с развитието на България и демокрацията й. Ромското малцинство е най-големият отсъстващ от голямата политика, а в последствие от властта и решенията, които България взима – дори в тези разгорещени геополитически и военни временна. С недопускането на ромите във властта, политическото поколение на прехода и Държавна сигурност лиши 10% от населението на България да взима решения за себе си. А реформаторските, прогресивни и евроатлантически политически сили продължават несправедливото политическо потисничество. Ограничаването на правото на ромите да бъдат избирани е замаскирано с различни публични фокуси. Най-редовната социологическа, политологическа и журналистическа дъвка, разбира се, е потентността на ромския избирател (наподобяваща на ромския мъж) – като предопределящо крайният резултат математическо неизвестно. Тази предизборна топка се подава на определени играчи, които я отиграват според своите секционни нужди.
Социолозите инжектират съответният процент парафин в партийните достойнства на платилите си политически субекти (по Христо Петров), за да изглежда то достоверно, чисто и едро. За да може после партиите да се замерват с „ние имаме най-малко ромски гласове“ пред тънкообидната си чувствителна партийна сърцевина.
Журналистическите анализатори мятат по някои недоизгасен словесен фас, за да разпалят душевността на прелъстеният и изоставен български избирател – според нуждата колко напрежение трябва, за да се вдигне избирателното войнство срещу потентността на ромския избирател.
Рано или късно, обаче, ромският политически потенциал ще пробие корумпираният етнически модел на България. Това е пътят на развитие на българската политическа система, колкото и опити да се правят да се подмени този естествен и справедлив ход. Защото само тогава България ще има истинска функционираща демокрация. Може би много майстори на българския дневен ред се смеят на глас на поредната политическа опашка за кебапчета пред мисълта за този ход на събитията. Всъщност, смехът им е израз на страх и идващият край на нагласеното място в ъгъла на ромското политическо достойнство.
Идват роми, които се готвят за дълго политическо бягане, които ще надминат и надживеят политически партийните журналисти, социолози и политолози за къс пробег.
Като във вица „- Какво ще пиеш, дядо попе, ракия или вино? – И бира, чедо, и бира!“, така и отговорът на новото поколение ромски гласоподаватели на въпроса дали да бъде бира, кебапче, или банкнота с лика на Пенчо Славейков…, ще бъде „И Народно събрание, и министерства, и съд, и прокуратура, и армия…, и асфалтирани улици, и канализация, и водоподаване, и електричество… и справедливост“. Поколение ромски гласоподаватели, което е готово да плати цената. Болезнен и разочароващ тренд за инженерите на българското политическо съзнание.
*уйдурма̀ – Специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация.
*Антициганизъм – проява на индивидуални изрази и действия, както и на институционални политики и практики за маргинализация, изключване, физическо насилие, обезценяване на ромските култури и начин на живот и речта на омразата, насочена към ромите, както и към други възприемани лица и групи, заклеймявани или преследвани по време на нацистката ера и до днес, като „цигани“. Това води до третирането на ромите като предполагаема извънземна група и ги свързва с поредица от унизителни стереотипи и изкривени образи, които представляват специфична форма на расизъм. (работна дефиниция на Международната асоциация за възпоменание на Холокост).
Aвтор: Огнян Исаев, ромски активист и български журналист
