Баба Анджела е на шейсет и три години. Израснала е в ромско семейство в град Симитли. Спортистка е от много малка и е участвала в много състезания по надбягвания. Печелила е много награди. Тя познава любовта към спорта и затова никога не се отказва.
Откъде започна страстта ти към спорта, бабо Анджела? Можеш ли да ни разкажеш от самото начало?
Всичко започна, когато бях ученичка в шести клас. Бях голяма любителка на спорта. Брат ми беше футболист, а баща ми обожаваше да вдига тежести. Също така, бях много бърза в тичането. Спортът в нашето семейство беше навсякъде. Чувството да си изпълнен с енергия и спорта да е в кръвта ти е наистина ценно! Та, един ден, докато си седях на чина в класната ми стая, дойде учителят Ангел Айков. Той ни записа в клуб на спорта, в който клуб имаше различни видове спорт. Чудех се кой ли е моят спорт и то взе, че дойде време за откриването на нов спорт в клуба – надбягването. Сякаш този спорт ме влечеше и ме искаше. Реших да се запиша и в клуба на надбягването. Когато се записах, моят учител Айков ми каза: “Момиче, ти си родена да бъдеш спортистка, но единственият спорт, в който най-много се отличаваш, е надбягването! Там си най-жизнена.” И моето решение беше окончателно – да тичам!
Кой или какво ти помагаше и ти даваше нови сили, за да продължиш да тичаш?
Имах приятели, семейство, роднини, и много близки, които ме подкрепяха, но имаше един човек, на когото винаги ще съм
благодарна за това, че ме насочи към кой път да тръгна – учителят ми Ангел Айков. Споделих ви за него. Той е много добър човек, вдъхновител. Винаги ме напътстваше и винаги ми даваше упора и разум. Той беше онзи, който ми оказваше най-голяма подкрепа и на него дължа успехите си.
Участвала ли си в състезания и печелила ли си награди, бабо Анджела?
Разбира се! Участвала съм в Спартаковите игри в град Сандански на 800 метра надбягване. Също така, съм участвала и в надбягването в град Ямбол, край река Тунджа, на чието състезание бягах с великата лекоатлетка Василена Амзина. Тогава се класирах на 4-то място, а участниците бяха страшно много. Участвала съм на състезания с надбягвания и на 1500 метра, където също съм се класирала на 3-то място и на още много други. Поради тези причини аз се чувствам много горда, особено с ромския си произход!
Невероятно и запомнящо се е, бабо Анджела! Ти спомена, че се гордееш с произхода си. Кое те кара да се гордееш с това?
Горда съм с произхода си, защото аз постигнах целите си, макар да казват, че много роми не могат да бъдат образовани и възпитани. Аз съм образована жена от ромски произход и съм постигнала много от мечтите си, точно заради това се гордея! Не съм само аз, но и много хора от ромски произход, които са постигнали своите мечти и са образовани хора с принципи. Затова трябва да бъдем горди с произхода си, защото и ние сме научени на ценности и култура.
Случвало ли ти се е да имаш притеснения от произхода си, затова, че няма да те приемат, защото си от ромски произход?
Не се е случвало никога, защото не съм попадала на такива хора. Винаги съм била в компанията на хора, които уважават всяка раса и етнос. Ние трябва да се обичаме и уважаваме, а не да гледаме на раса и етнос, защото времето тече и трябва да изпълним това време с любов и щастие, а не с омраза и нещастие.
Съгласен съм с теб, бабо Анджела! Кои са трудностите ти, които са ти попречили да продължиш да се занимаваш със спорта?
Трудностите са изпитания за нас. Точно заради това не съм се отказала да бъда спортистка. Бях в девети клас, когато се разболях от гастрит, който ми пречеше да спортувам. Ходих по доктори, на прегледи, и на много лечения, за да премахна тази болест. Пречеше ми доста, но аз не се отказвах и намерих лечение, което успокояваше болките ми. След това реших пак да се върна в спорта и да бъда спортистка. Направих го! Макар и всички тези трудности, не трябва да се отказваме и да казваме, че не можем, защото отказаната битка е загубена битка! Бъдете силни и с упоритост всичко се постига!
Какво ще ни разкажеш за ромите по онова време, за старите ромски традиции и обичаи, които са останали в миналото?
Обичаите и традициите на ромите са една великолепна култура за нас. Ние трябва да се гордеем, че имаме и притежаваме собствен език, знаме и химн. Обичаите по онова време, Слава Богу, са се запазили и до днес. Културата на ромите никога не изчезва. Винаги носим по някоя традиция в себе си, която ни дава и много поводи за празници. Например празникът Bahtali Vasilitsa ,,Ромската Нова Година”. Тогава ние имаме пълноценно време със семейство и роднини, също така и време за още повече обич между нас. Един също така важен празник е ,,Бари Богородица”. Тогава имаме обичаи, с които се свързваме за плодородие, щастие и късмет във всяка къща. Традиционната ромска сватба, която се извършва три дни с веселие… И още много, които дават цветност в нашата общност, както и поводи за още повече щастие между ромите. Ние сме богати на култура и традиции, но трябва да помним, че всеки е различен и има своята култура и традиции.
А какво ще кажеш по въпроса с новото поколение? Днешното ромско поколение различава ли се от предишното?
Ромското поколение преди е с повече разлики от сегашното поколение. Днес в света на модернизацията, повечето млади роми са образовани и с голямо разбиране за света. Мога да кажа, че има много промени, защото живеенето в днешния свят е по-различно – с комуникация, сближаване и образование. Днешните роми са се насочили точно към това да бъдат част от модернизацията в света.
Младото ромско поколение, иска да бъде част от модернизацията, която се развива в света. Кое е нещото, което ще кажеш на всички млади роми, насочили се към спорта?
Спортът е енергия и жизненост. Никога не се отказвайте от него, защото той съдържа много блага за нас! Бъдете упорити и не се отказвайте, макар и да бъде много трудно, то ще отмине и ще си заслужава!
Благодарим ти за това, че сподели своята история с нас! Бъди винаги все жизнена и енергична, бабо Анджела!
Автор: Габриел Борисов
