fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Аз съм Веселин Петров Гюров от град Перник, тук съм роден, тук израснах и тук живея.  На двадесет и четири години и целият ми съзнателен живот е изпълнен с много любов, пъстри и емоционални моменти, така бих описал живота си до момента. Любовта, която получавам най- искрена е от моето семейство. За мен семейството е едно от най-важните и ценни неща, които Бог ни е подарил. То не е голямо. Живея с майка ми, баща ми и сестра ми, която е по-малка от мен с шест години. Щастливец съм, че имам такова семейство, и че в добро и лошо сме заедно въпреки всичко. Да усещаш подкрепата от близките е като да имаш криле и възможност да мечтаеш. 

Моите интереси за свързани с изкуството. Обичам да излизам с фотоапарата ми и да снимам, да снимам на воля. Това наистина ме кара, да се чувствам добре и щастлив. Също така обичам да посещавам нови места и да съм сред природата, това може би е в онези мои ромски корени жадни за волността, свободата и чистотата на природата. Аз съм щастливец, защото имах страхотно детство, което прекарвах с моите братовчеди в много игри, но най-хубаво ми беше при баба и дядо защото много ме глезеха. Онези топлина, уют на бабината гозба още усещам в устата си. 

В подрастването си започнах да разбирам разликата в произхода си защото преди това, за съжаление никой не ми беше обяснил различията в обществото. В семейството ми никога не сме делили хората по произход или друга принадлежност. Може би съм от малкото късметлии, които не са чувствали пряка дискриминация. Винаги съм бил добре приет в обществото, освен в някои изключителни моменти, които дори не помня, защото, аз самия не съм допускал това да повлиява на ежедневието ми и на мечтите ми. Никога не ме е било срам от това, че съм от ромски произход, защото семейството ми ме е учило, че всички сме равни. Никога не се срамувай от това което си е нещото, което ме е водило и продължава да ме води, защото така си истински, така можеш да влияеш, да бъдеш личен пример за успех въпреки негодуванията. 

Един ярък момент в моя живот от преди 9-10 години е, когато народа се беше вдигнал срещу ромите, а скинари се събираха по групи и преследваха хора от ромски произход. Тогава изпитвах ужас, защото дори не можех да отида на училище. Беше ме страх да излизам. Питах се защо? Толкова ли е трудно човек да съди по действията, а не по цвета на кожата… Беше труден период, но в живота всичко минава и трябва да продължаваме напред въпреки трудностите.

Моментите в, които съм се гордял с произхода си са моменти, когато съм успявал да разчупвам ледовете в хората.

Моментите в, които съм се гордял с произхода си са моменти, когато съм успявал да разчупвам ледовете в хората. Когато са идвали и са ми казвали: Благодарение на теб си промених мнението за ромите. Ето защо се вдъхновявам и от хора, които променят представите на останалите за ромите. Един от тях е Росен Богомилов. Той е пример за това,  как с постоянство и упоритост можем да постигнем мечтите си, въпреки негативните настроения срещу нас.

Ние трябва да се приемем такива каквито сме защото, ако ние не се приемем, как да очакваме другите да ни приемат? Имаме много поводи за гордост само трябва да се “огледаме”. Бъдете горди с произхода си, само така ще може да живеете пълноценно.

Разказът на Веселин Гюров е част от конкурса “Ромският ми произход – моята история за гордост”. Благодарим на Росен Богомилов за редакцията по текста.

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването