fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Росен Богомилов на 29 г., родом от гр. Койнаре, а в момента живее и работи в София. Бакалавър е по история и география във ВТУ и магистър по образователен мениджмънт в СУ. Възпитаник е на програма “Заедно в час” и понастоящем член на УС на фондацията. Втора година е заместник-директор на 106.ОУ в гр. София. Детската му мечта бе да стана учител. Сбъдна я, а сега сбъдва мечтите на стотици деца, с които работи. Вярва, че  за да правиш промяна, ти трябва да я носиш в себе си, да бъде част от теб. 

Днес е голям ден за всички нас, учители, ученици, родители, книжовници и културни дейци. В този ден не се нуждаем от ръкопляскания по задължение. Днес повече от всякога ние всички се нуждаем от вяра, сила и вдъхновение, за да държим българския дух жив, за да живеем в едно по- добро, знаещо и можещо общество.

[blockquote text=“В деня на славянската писменост и култура е време да си спомним, че образованието е ключът към успеха на всяко дете.“ text_color=““ width=““ line_height=“undefined“ background_color=““ border_color=“#ab0303″ show_quote_icon=“yes“ quote_icon_color=“#008799″]

Кой ако не учителят е този, чиято работа е да вдъхновява, да насърчава, мотивира и води през пътя на познанието, и той не се нуждае от ръкопляскания, нуждае се от подкрепа, доверие и свобода. Някои може би ще кажат – защо свобода? Защото свободата, драги, дава вдъхновение на учителя, а на учениците криле да полетят, попили от това вдъхновение. В деня на славянската писменост и култура е време да си спомним, че образованието е ключът към успеха на всяко дете. Този ключ държим всички ние – родители, учители, общественици и институции. Наша е отговорността да предадем този ключ на всяко дете без значение неговата етническа, религиозна или каквато и да е била друга принадлежност. Децата са нашето богатство и аз съм щастлив, че имам възможността да работя за бъдещето на децата ни, да променям техните съдби, да им вдъхвам вяра за светли бъднини.

Нека ви разкажа за първия ми клас. През есента на 2015 г. станах класен ръководител на един невероятен клас, с голям потенциал, но много пропуски в знанията и отношенията, които имаха по между си. На пръв поглед изглеждаше страшно и почти невъзможно да постигнат нещо. Но аз знаех, че на тях просто им е липсвала любовта и загрижеността, а от там идват и техните пропуски. Не беше лесно да се променят, но се промениха. Как ли? С много любов, упорита работа и доверие е отговора. Тези деца не бяха излизали от квартала, в който живеят, не бяха виждали нещо различно от ежедневната им обстановка. Това беше и първата ми задача, да ги запозная с „другия“ свят, този извън квартала. Така започнаха поредица от запознавания с „другия свят“. Излизахме заедно на театър, на кино, посещавахме музеи, паркове и ходехме на футболни мачове.

[blockquote text=“Заедно поставихме цели за тяхното бъдеще и три години тези цели бяха нашата пътеводна светлина.“ text_color=““ width=““ line_height=“undefined“ background_color=““ border_color=“#990000″ show_quote_icon=“yes“ quote_icon_color=“#008799″]

В продължение на година те опознаваха този друг за тях свят, в началото плахи и неуверени, а в края нахъсани и уверени. Втората стъпка беше наваксване на пропуските в знанията. Сформирахме занималня, като децата оставаха всеки ден заедно да наваксваме пропуските. Заедно поставихме цели за тяхното бъдеще и три години тези цели бяха нашата пътеводна светлина. В края на нашия общ път видях едни пораснали момчета и момичета, уверени, знаещи и искащи. Всеки един от тях продължи образованието си, всеки един от тях беше избрал професията си още в началото на нашето пътуване и сега продължават да следват тези цели. Въпреки, че вече не съм техен класен, връзката ни остана силна и до днес. Често се виждаме, за да споделят притеснения, успехи и да поискат съвет. Това ме прави щастлив, това доказва, че безсънните ми нощи са си стрували.

Гордея се с моите ученици, гордея се с техните успехи и с тяхната упоритост. Въпреки трудностите, които срещаме, особено сега с лиспата на подходящи устройства, интернет и непрестанните стереотипи, с които се сблъскваме, ние сме с нагласата за едно общество към по-добро.

Уважаеми колеги, нека вярваме в децата и им даваме шанс да живеят по – добре. Честит 24. Май!

Постоянна ромска конференция © 2020. All Rights Reserved.