fbpx

#Гласът ми е от значение – Аврам Шабанов

#Гласът ми е от значение – Аврам Шабанов

#Гласът ми е от значение

9

Живеем във време на агресия, агресия спрямо нас ромите, агресия, каквато винаги е имало, агресия която не е породена от нас, но агресия насочена към нас. Агресия от която други печелят, а за нас остава вината. Вина, която ние сме принудени да търпим. Виновни сме за всички беди в държавата, втълпява ни се, че не сме достойни и нямаме право да живеем в собствената си държава, в която живеем от векове. Държава, която нашите бащи и деди са построили с ръцете си. Третират ни като хора втора ръка. Купуват бъдещето ни, фалшифицират гласовете ни, подменят избора ни, избират вместо нас и определят бъдещето ни.

100-те роми

Важно е да се гласува, защото от нас зависи как и къде ще остареем, къде ще пораснат децата ни и кой и как ще ги управлява. От нас зависи дали ще се оставим да бъдем лъгани, обиждани, дискриминирани. Всеки наш глас е важен! Ако искаме промяна, то е нужно и действие!

Аврам Шабанов на 26 години съм от гр. Гоце Делчев и съм семестриално завършил бакалавър, като през септември ми предстои защита на дипломна работа. Специалността, която завършвам е Социални дейности в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Причината, поради която реших да следвам е, че още от дете обичах да научавам нови и нови неща, както за материята в учебните занятия, така и за случващото се около мен. С лекота завърших 12-ти клас с отличен успех, а след това поради липса на финанси ми се наложи да работя и не успях да се запиша в университет. Това не ми попречи да го направя през следващата учебна година. През колкото и трудности да съм преминал, образованието ми бе приоритет и направих всичко възможно, за да го завърша – отново с успех над 5.80. Не искам да се хваля, а да покажа, че когато имаш желание да постигнеш нещо, го правиш за цената на всичко. Не крия, че докато следвах финансите отново не стигаха и ми се налагаше да работя нощни смени в денонощен магазин, а на сутринта ходех на лекции, почивах за час-два и отново тръгвах за работа. Някой ще си каже: Струва ли си? Е аз мога да заявя, че не съжалявам за образованието, което получих, понеже пред мен се отвориха и все още се отварят нови хоризонти и врати, които не съм си и помислял, че е възможно да бъдат отворени.

Включи се и ти, като ни изпратиш своето послание и снимка!

 

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.