fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Когато всъщност си мислиш, че всичко е свършило, точно в този момент се отваря всяка врата за теб – бъди търпелив! Това е мотото на едно обикновено момче от ромски произход. И ако се чудите – “Кое ли е това момче”? Е, ето ме мен и моята история за гордост. Аз съм Габриел Борисов на 15 години от градче малко, но любимо за мен – Симитли. Живея в ромския квартал на гр. Симитли заедно с моето любящо ГОЛЯМО семейство. Да, голямо, но любящо семейство! Семейството ми се състои от работлив баща – Иван и любяща майка – Фидана. Също така имам 5 сестри и 3 братя, които ме обичат и се уважаваме помежду си. 

Нашето семейство винаги е било упреквано и наранявано, заради това, че сме “много” и също заради това, че сме от ромски произход, но това не е пречка за мен и моето семейство, защото аз силно заявявам, че съм горд с това! 

Нека сега се преместим в моите хобита и интереси, които проявявам. Те не са “кой знае какви”, но аз изпитвам удоволствие, защото някои хора си мислят, че ние ромите не можем нищо, обвиняват ни че сме неуки, необразовани хора, неподдържани с неприлични обноски – е не е така. 

Благодарение на моята гордост, която изпитвам от произхода си, аз считам себе си за достоен. Имам хоби, което никога няма да изоставя – да рисувам! Обичам да рисувам, правя го почти всеки ден. Разбира се, че не рисувам перфектно, но да превърна един бял лист в чудесна за мен рисунка е уникално чувство и усещане от лично удовлетворение. Няма да пропусна да Ви спомена, че се интересувам от английски език, не го владея напълно, но скоро ще постигна и тази моя цел. 

Всеки има хубав спомен от детството си в квартала, в който е израснал, но моят беше неочаквано великолепен! През 2018 година на 18-ти декември, всички деца от квартала се събрахме, за да си играем в снега на главното място в квартала – беседката. Докато си играехме в снега, в този момент се приближи към нас черна кола. От нея излезе един от най- известните  готвачи в България -“Шеф Манчев”. Харесвах го, защото той имаше предавания по телевизията, които бяха много гледани от мен, защото харесвам неговата професия и професионалните му умения като готвач. И както казах той излезе от колата и ми каза: “Как си?” и аз бях потресен от тази случка, срещнах се с един от най-известните готвачи. Не знаех какво търсеше точно в нашия квартал, но е незабравим спомен. Докато растях разбирах, че съм някак си по-различен от другите и в един момент разбрах, че съм от ромски произход, но това не ме разстрои, защото като виждах моите достойни родители, знаех че и аз съм достоен да продължа да допринасям за по-добро на моят етнос. 

За някои хора беше пречка това, че съм от ромски произход. Почувствах, че има различно отношения към мен от другите заради ромския ми произход, чрез тормоз в моя клас. Моите съученици не ме харесваха заради това, че съм с мургав цвят на кожата, това издаваше, че съм от ромски произход. Поради това, аз станах жертва на насилие в училище. Моят клас постоянно ме обиждаха и нараняваха, но аз търпях и усещах, че това е различно отношение заради произхода ми, но с течение на времето това се оправи, защото аз се гордеех с това, че съм ром и това не беше пречка да мечтая за успехи. Притеснявах се, че съм ром, когато по новините се съобщаваше за „циганин нападнал възрастна жена, за да я ограби” или “когато показват мизерията на циганите”. Това много ме притесняваше и си мислех, че щом отида на училище ще кажат че ромите сме убийци и крадци. 

По важни за мен са моментите, когато се чувствам горд с произхода си. Аз се чувствам горд, когато се справя добре с нещо в училище и изявявам своя произход. Това ме възгордява. Когато постигна цел или покажа, че ние ромите сме добри – това е моята награда. Бях най-горд, когато в 7- ми клас учителката ни беше дала задача да направим презентация на тема “Защо и как се чувствам горд?” Първото нещо, което си помислих да напиша беше за моят произход, така и стана. Подготвих факти и хора – ромски лица, които ме вдъхновяват, сред тях бяха: Софи Маринова, Хоакин Кортес, Иво Папазов, Роксана и Миглена Михайлова с която се срещнах преди година  в “Евангелска църква – Симитли”. Когато дойде часа и реда за моята презентация – станах, поставих флашката и започнах да им разказвах за моята история за гордост. След презентацията учителката ме оцени със заслужена шестица и тогава всички започнаха да ме разпитват за ромската общност. Бях много горд със себе си и показах това, което никой не знаеше за ромите. 

Бъдете горди, защото сме смели РОМИ!

габриел борисов

Разказът на Габриел Борисов е част от конкурса “Ромският ми произход – моята история за гордост”. Благодарим на Росен Богомилов за редакцията по текста. Габриел е част от стажантската програма по комуникация на Постоянна ромска конференция

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването