Бог е най-достъпното същество във вселената…
В навечерието на най-светлия християнски празник, търсим отговори и решения в закони и в канони, изправени пред предизвикателство, което ни завари неподготвени – дали да спазим изискванията наложени от кризата с Ковид-19 или да се спуснем в храмовете, както никога до сега, за да изразим покаянието, благодарността, молитвите и вярата си – Бог да се смили и ни спаси от тази напаст …Но не търсим ли отговори на погрешното място…?
Както държавните институции и закони са създадени от хора, от същото естество от което е всеки от нас…Така и институционалната църква е създаденa от хора…И двата вида власт са човешка власт, която е формирана, за да внесе до колкото се може ред в живота ни на земята… но като всяко нещо, което човекът сътворява те са несъвършени – и религиозната и светската институция, създадени от човека…
Преди време бе разказана следната история:
Един човек влязъл в църквата след като хвалението вече започнало и погледнал хората в нея…докато хвалебствията вървели, хората се занимавали с какви ли не неща, погледът и умът им въобще не бил насочен към Бога…
Тогава човекът казал:
– „Господи, това ли е твоята църква, твоето тяло за което говориш… ами то много болно бе, Господи…“
И в този момент неочаквано и зад него, Бог му отговорил:
– „ Това което виждаш с очите си е църквата на човека… моята църква е 7-8 човека от тази църква, 10-12 в другата, 5-6 в друга и така до всички краища на света…хора, които ме търсят с дух и истина – това е моята църква…“
Бог, в лицето на Исус дойде на земята, за да заплати за човешкия грях, за да може всеки който призове името Му да бъде спасен от смъртта – наказанието за греха… и понеже всички сме грешни-всички умираме и всички имаме нужда от това спасение…
Ходенето на църква е като ходенето на училище, където се учи човек как да намери пътя към Бога, но пътя човека сам трябва да си го извърви – както Исус извървя своя път до Голгота…
Ходенето на църква само по себе си няма да спаси човека от смърт, а вярата в спасението на кръста ще го спаси…
И ако днес не можем да отидем на църква, това не значи че не можем да отидем в „скришната си стая“ и да потърсим Бог в тишината и там в тайната, скришна стая да потърсим лицето Му, любовта Му, милостта Му и спасението от което всички се нуждаем…
Със сигурност това ще е много по истинско и оценено от ритуалите и жертвите, които никога не са впечатлявали Бога, така както би ни се искало…
Това което докосва Божието, бащино сърце е искреността и желанието да го потърсим и намерим…а това можем да направим винаги и навсякъде… както каза професорът ми по философия от университета –„ Бог е най-достъпното същество във вселената…стига наистина да пожелаеш да го потърсиш…“
Автор: Красимир Кирилов
[social_share]
