Атанас Кисимов – или накратко Наско, е един 24-годишен младеж от град Перущица, зареден с хъс и упоритост. Завършва Професионална гимназия по електротехника и електроника със специалност “Микропроцесорна техника” в град Пловдив. Студент е втори курс в ПУ “Паисий Хилендарски” със специалност “Телекомуникации и информационни системи”.
Израства в сплотена семейна среда. Споделя, че винаги е срещал подкрепа в лицето на своите родители и близки и не е лишаван от нищо.
Наско е една изключително комуникативна личност, която зарежда хората около себе си с ентусиазма си. Усмивката е негова визитна картичка, а многобройните шеги, които казва, винаги го правят душата на компанията.
Той е активен доброволец в няколко фондации, а заедно с църквата организират всяка седмица кампании за почистване на отпадъци.
Наско е част от звеното обучители в образователната програма на фондация “The Gipsy Project”, която се занимава с развитието на характера и овластяването на деца и младежи от ромски произход. Програмата е менторска и цели да ангажира младите хора към желанието за знание и прогрес, а младежи като Наско допринасят за тази дейност, като няколко пъти седмично водят занималня и отделят от личното си време, за да помагат на деца от различни възрасти с уроците и не само.
“За мен най-важно е тези деца сами да придобият знания, за да бъдат по-самостоятелни и да могат да се справят с предстоящите трудности, с които ще се сблъскат в живота. Ние сме тези, които ги насочваме в правилната посока и подкрепяме тяхната мотивация. Защото най-добрият учител е практиката – чрез нея човек се усъвършенства и става все по-добър и по-добър.”
споделя атанас кисимов
Той насърчава както тях, така и хората от своята общност да се развиват, да бъдат целенасочени и упорити, защото за него ключът към успеха се крие в постоянството във вярата и в това колко силно желаеш да постигнеш нещо.
“И ние можем. Ние също сме хора. Без значение какви сме, какъв е етноса ни, къде точно живеем, към каква група принадлежим или как изглеждаме. Само чрез силата на духа ни ние ще постигнем успеха, към който се стремим!”
Както всеки човек от ромски произход, той също е бил подлаган на дискриминация. Но това не го е спирало да постига целите си с лекота.
“Трудности имаше, да. Заради това, което хората казват за нас, ромите. Но това не ме спря да продължа да се развивам. В една фирма не ме бяха взели на работа точно заради това. А всъщност, когато кандидатствах за работа, тъкмо завърших средното си образование и тази длъжност беше точно това, което специализирах. Обаче щом разбраха, че съм ром, веднага ме отхвърлиха. Но, както казах – упорит съм, затова и не се отказах. Отидох там и им казах да преценят добре и да видят, че аз мога и ще се докажа, защото не е допустимо да се прави разлика между етноси, преди да си опознал човека. След този случай те решиха да ме назначат в тяхната фирма и започнах работа там.”
Любовта е движеща сила в неговия живот. Наско отскоро е женен, държи на християнските ценности и семейно огнище.
Когато го попитах да сподели с читателите опита си като млад човек, който е сключил брак, дали това пречи на развитието му или пък допринася за него, той откровено каза:
“Както всяко нещо си има своите плюсове и минуси, така е и в брака. Всичко опира до правилното разпределение на времето. Хората биха го приели като пречка, защото ти се натрупват много ангажименти и е нужно да се съобразяваш, понеже вече не мислиш само за себе си, а сте двама. Но предполагам, че сте чували крилатата фраза: “Светът е за двама”.
Трудно е, защото съм много ангажиран и нямам почивен ден, тъй като посещавам различни мероприятия, ходя на работа на две смени и в същото време съм студент. Но това не ми пречи да се чувствам добре и да се радвам на живота!”
-Споделя Наско.
Младото момче обича също и да снима, да играе футбол, да излиза с приятели. Но нещото, в което той е най-всеотдаен, е Божието слово.
На въпроса защо така разпалено постоянства във вярата, Наско отговаря:
“Аз не го правех до деня, в който с моят братовчед не катастрофирахме с мотор. Не носех предпазна каска и оцелях след много дълга операция, а след тази случка започнах да ходя на църква. Един ден реших да снимам с телефона си службата в църквата и пасторът ми постави за задача да снимам всяка служба на живо.
Нищо не беше случайно, защото в деня на катастрофата, шефът ми ме пусна 30 минути по-рано от работа и пред нас видях братовчед ми с мотора си и реших да се кача. Ако работодателят ми не ме беше пуснал по-рано от работа, нямаше да се случи това и нямаше да започна да снимам, да ходя на църква и да съм това, което съм сега. Осъзнах, че каквото и да се случва, то не е случайно. Бог го допуска за добро!”
Атанас Кисимов е пример за мотивиран млад човек. Човек, който не се предава въпреки трудностите, а ги приема като поредният връх, който чака да бъде изкачен!
Всяко негово изречение нашепва амбициозност. А посланието, което отправя към по-несигурните младежи е да вярват в себе си и във възможностите си, защото само така биха стигнали на финалната права.
“Моята мотивация се състои в това, че имам силите да успея във всичко, с което се захвана, понеже Бог е с мен. Той дава сила на тези, които го търсят. Като заключение бих казал да бъдете упорити, вярващи и търпеливи – само така ще победите!”
Aвтор
Една рубрика на Принцеса Иванова, която ни представя успешни млади роми в поредица от интервюта
