Ани Ковачева е един ярък мотиватор за съвременната ромска младеж. Освен изкусен оратор, координатор в редица менторски програми и активен доброволец, тя е и млад дипломат с визия за бъдещето. Това, което тя ще ни каже, ни навежда на Хегеловата мисъл, че само разумното е способно да оцелее!
За публиката, която не те познава, моля, представи ни се:
-Казвам се Ани Ковачева, на 18 години, от гр. Кюстендил. В момента съм в 12-ти клас, а училището, в което уча е Природоматематическа гимназия “Проф. Емануил Иванов” – Кюстендил.
Каква е семейната ти среда и какви са мечтите на едно 18-годишно момиче?
Израснала съм в семейство, в което развитието винаги е било на преден план и продължава да бъде и до днес. Една от най-големите ми мечти е един ден да имам шанса да дам своя принос към развитието на света, България и Европа. А тази своя мечта, целя да осъществя, като в бъдеще вляза в политическия живот на България, а защо не и на Европа?
Знаем, че се занимаваш с много и различни дейности, но кои от тях описват същността ти най-добре?
Едно от артистичните ми хобита е приготвянето на здравословни десерти. Като освен развитието на кулинарията, то ми помага да съчетая и друго свое хоби, а именно фотографията, чрез правене на естетически снимки.
Друго нещо е публичното говорене. Занимавам се с публично говорене, състезателно, от вече 3 години. Като за този период съм участвала в състезания с две дисциплини – “Оратория” (изнасяне на публична реч) и “Дебати”. Отличията и наградите ми по оратория са далеч повече, тъй като с дебати се занимавам от едва няколко месеца, но вече успях да завоювам първото място, в категория дебати, на международното състезание за единадесетокласници, на Американския университет в България – AUBG MultiTalent Quest.
Сред наградите си по оратория имам две първи места на национални състезания и едно второ място на балканско състезание.
Имат ли общо дебатите и кулинарията, ти как мислиш?
Бих казала, че и двете неща много развиват креативността, докато в правенето на десерти имаш нужда от креативност при измислянето на нови идеи, то в дебатите креативността е нужна, защото всичко е много интензивно.
Разкажи ни как се зароди страстта ти към кухнята.
Започнах да проявявам интерес към готвенето по време на първия lockdown, през пролетта на миналата година. Имах много свободно време, което прекарвах във вкъщи и реших да го оползотворя. А също така следях и много блогъри в инстаграм, от които черпех вдъхновение.
Какво определение би си дала?
Определям себе си като човек, който работи много усилено и постига целите си. Мечтател, с визия за бъдещето.
Посочи няколко причини, заради които ти самата служиш за вдъхновение за нашата общност.
Може би най-голямата такава е фактът, че успявам да постигна много големи неща, за които повечето хора от общността ни не се и замислят или са им непознати.
За да дадем повече конкретика и да разберем кои са те, би ли ни описала как минава едно твое ежедневие?
В момента, един мой ден започва с ранно събуждане и ароматна чаша кафе, а след това прекарвам голяма част от деня си в училище.
Времето си извън него отделям на многото неща, с които се занимавам. Като например, съм част от организационния екип на програмата ABLE Mentor.
Това е програма на Асоциацията на българските лидери и предприемачи, която свързва ученици в гимназиален етап с професионалисти, които стават техни ментори.
След като бях ученичка в програмата, станах част и от невероятния екип от доброволци, които стоят зад осъществяването на цялата магия.
Освен това, съвсем наскоро започнах първата си работа. Работя за стартъп компания, занимаваща се с превенция на постпартална депресия или иначе казано, депресия, която се появява при новородили майки. Ролята ми в компанията е свързана с подпомагане на цялостното й развитие, както и поставяне на основите, и изграждане на brand-a.
Кое е твоето най-интересно преживяване?
Най-интересното ми преживяване е дипломатическото посещение във Виена, в което участвах, като победител в конкурса “Посланик за един ден”, през 2020. Определям го като много интересно и различно, защото е нещо, което не всеки би имал възможността да изпита.
Сред нещата, които правех там, бяха посещения на международни организации, среща с посланици и визита на културни институции.
А всъщност, участието ми в конкурса бе и нещото, което тласна интереса ми към политиката.
Ти как се виждаш след време, като бъдещ политик ли?
Планирам да уча “Бизнес администрация” и “Икономика”, в Американския университет. Като се надявам, че след това кариерата ми ще започне именно от тези области.
Сегашната ми работа, както и един стаж за международен бизнес, през които преминах, много ми помогнаха да разбера, че бизнесът е нещо, с което ми харесва да се занимавам.
Той, обаче, винаги ще бъде алтернативата, тъй като голямата ми мечта е да се превърна в успешен политик, който работи за хората и тяхното добруване.
Явно ползите от това да си дейна са много и разнообразни. Но искам да разбера дали има нещо, което загуби в многото прекарани часове в подготовка за осъществяването на всички тези цели?
Може би нещото, което загубих е балансът. Балансът между работата, личния живот и свободното време. Именно защото се занимавам с много неща, извън училище, свободното време се превърна в нещо, което трудно мога да си позволя, в по-голямата част от времето.
Коя е каузата, която защитаваш?
Заради интереса си към политиката, защитавам не една кауза. Защитавам каузата за равноправие във всичките му аспекти, защитавам каузата за полово равенство и еднакво представяне и възможности. Защитавам каузата за честност и прозрачност в политиката. Всичките неща, зародени в ценностите на Европейския съюз, затова и вярвам, че ЕС е структура, към която трябва да се стремим.
Срещала ли си различно отношение относно произхода си?
Никога не съм се сблъсквала с етническа дискриминация, която да бъде насочена пряко към мен. Дължа това на факта, че винаги съм се доказала като човек, с уменията и способностите си, и останалите ми идентичности не са били фактор, по който хората да си изградят погрешно мнение за мен.
Както всеки, обаче, съм била сред хора, които говорят негативно за етноса ми, въпреки, че са запознати с моята етническа принадлежност, но никога не съм се срамувала от произхода си.
Би ли ни споделила какви доброволчески дейности си извършвала?
Като доброволец на Сдружение “ЛАРГО”, гр. Кюстендил, през годините съм участвала в осъществяването на много различни кампании и инициативи.
Но може би най-мащабната и запомняща се инициатива, която съм реализирала е доброволческата дейност, под надслов “Чрез своето развитие, помогни на друг”.
Това е моя индивидуална инициатива, която бе подкрепена от Сдружение “ЛАРГО”. Тя стартира през 2017 година, с организиране на занимателни и интересни уроци по английски език за деца в начален етап на обучение.
В този си вариант дейностите продължиха до 2019, когато освен английски език, включих и други образователни дейности, които да промотират у децата развитието на критично мислене, креативност и задаване на въпроси, като една от тези дейности бе четенето и обсъждането на детски приказки. Това бе и един много добър метод за борба с функционалната неграмотност сред учениците, тъй като караше децата да се замислят в това, което четат, за да могат след това да вземат пълноценно участие в дискусията. През групата са преминали над 27 деца от ромския кв. “Изток”, на гр. Кюстендил. Като провеждането на уроците продължи до средата на 2020 година.
Тези мои дейности спечелиха специална награда в международния конкурс за доброволчество “BEST ROMA YOUTH PROJECT AWARD”, на международната мрежа “Phiren Amenca”.
Малко по-късно, освен работата с деца, увеличих обхвата на инициативата. През първата половина на 2020 организирах клуб по четене на английска литература за гимназисти, мои връстници. Чрез четенето на образователна литература на английски език, те имаха възможност да развият и уменията си по езика. Всичко това се случваше във виртуална среда, поради пандемията.
А освен това и менторирах учениците, участващи в тази група, като им помагах в преоткриването на различни възможности или ги съветвах относно академичното и кариерното им ориентиране, и чрез какви методи могат да открият своя път. Също така им помагах с развитие на различни умения, като комуникация и презентиране, в които бих казала, че съм доста компетентна, благодарение на опита ми в публичното говорене.
Съвсем скоро имам планове за по-нататъшно продължение на дейностите, този път в по-големи мащаби! Но за това ще разберете едва след осъществяването им.
Какво според теб куца в нашата образователна система?
За образователната система бих казала, че проблемът е в самата система и нейната неспособност да задържа вниманието и интереса на учениците. Това според мен е основният й дефицит, той разбира се, не е единствен. Образователната система има нужда от голямо количество иновации и промени, които по мои наблюдения започват да навлизат в някои училища, но това се случва прекалено бавно и нецентрализирано. Под ”нецентрализирно” имам предвид, че не се случва навсякъде и е по-скоро въпрос на самоинициативност от страна на училището, и възможностите му за въвеждане на промяна. Докато реформите са работа на правителството. Затова училищата в бъдеще ще продължават все повече да се делят на “елитни” и не такива.
Каква следа би искала да оставиш след себе си?
След себе си искам да оставя само едно нещо – положителна промяна и добро, запомнящо се лидерство. Ако имам успеха, политическите ми амбиции да се осъществят някой ден.
Какво послание би отправила към ромските момичета, като техен пример за подражание?
Мечтай и гледай на света с широко отворени очи и съзнание!
Ани ковачева
Aвтор: Принцеса Иванова
