Аз съм Александра Георгиева от с. Буколвък, област Плевен, на 15 години съм. Уча в Професионална гимназия по мениджмънт и хранителни технология – град Плевен. Ученичка съм в 8-ми клас, специалност “Производство и обслужване в заведения за хранене и развлечения”. Избрах тази специалност, защото има по-голям шанс за реализация.
Моето семейство се състои от баща ми Валентин, на 38 години, майка ми Ася, на 33 години. Ние сме три деца. По-голямата ми сестра се казва Глория и е на 16 години, по-малката ми сестра се казва Десислава, на 12 години. Моето хоби е да рисувам и да правя прически. Най- хубавият ми спомен е от детството ми в квартала, в който съм израснала с приятелите ми. С тях съм изживяла едно прекрасно детство, в игри и забавления.
В момента, в който разбрах, че съм от ромски произход, това за мен нямаше значение, защото всички сме хора, а дали ще сме от ромски произход или от друг това за мен няма никакво значение. За мене е така, за останалите не знам. Аз към всички се отнасям по един и същ начин. Това, че съм от ромски произход, никога не ме е карало да се срамувам. Винаги, който ме е питал, от какъв произход съм, аз отговарям, че съм от ромски произход и никога досега не ми се е случвало да се отнасят по груб или по лош начин с мен. Много близки са ми казвали, че сме роми и се отнасят много грубо към нас, но аз не съм се сблъсквала с това. Никога не съм се притеснявала от това, че съм ромка. Възхищавам се на хората, които са добри и успели, независимо от какъв етнос са.
Моята мечта е да стана истински художник някой ден или професионален фризьор.
Това правя непрекъснато в свободното си време, защото ми доставя голямо удоволствие. Имам много мечти, но за сега не съм напълно сигурна за тях. След време ще видя да осъществя няколко от тях, сега искам да отделям повече време за уроците си. Знам колко е важно човек да бъде образован. Така има по-голям шанс да постигне това, към което се стреми. Мечтите са за това, за да се преследват и който е упорит, ще ги постигне. След няколко месеца съм решила да се запиша на уроци по фризьорство. Харесва ми да правя хората красиви и да се усмихват, да са доволни, че изглеждат добре.
Един ром може да постигне всичко, стига да има желание, възпитание и човек до себе си, който да го вдъхновява. Ако не бяха моите учители от ПГМХТ и моето семейство, които да ме подкрепят винаги, нямаше да съм толкова амбициозна, нямаше да разкажа и моята история тук.
Разказът на Александра Георгиева е част от конкурса “Ромският ми произход – моята история за гордост”.
