fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Tази година се навършват 93 години от издаването на първото списание на ромски език в света и от създаването на първата ромска азбука, базирана на кирилицата в руския вариант.

През ноември 1927 г. в Москва е публикуван брой първи на списание “Романи зоря” (Ромска зора) с главен редактор Андрей Степанович Таранов. Най-голям принос за списанието има ромският писател, поет и преводач Александър Германо. Това списание е било планирано да излезе от печат по случай десетгодишнината от Октомврийската революция през 1917 г. Точната дата на издаването му не е известна.

Списанието е уникално, защото е написано на новата циганска, ромска писменост, приета през същата година. Нейни автори са двама роми учителката Нина Дударова и писателят Николай Панков и двама руски лингвисти професор Максим Сергиевски и Татяна Венцел. Тази азбука се базира на диалекта на руска рома. Инициатор за написването на такава азбука е Андрей Таранов председател на Всеруския съюз на циганите – първата циганска организация в Русия (1925-1929).

Андрей Степанович Таранов е бил председател на Всеруския съюз на циганите – първата ромска организация в Русия, основана през 1925 г. Таранов е бил член на комунистическата партия, участник в Първата световна война и в Руската гражданска война и инвалид от войната. По негова инициатива група от ромски дейци и руски лингвисти създават първата ромска азбука в Русия през 1927 г. Техните имена са Нина Дударова, Николай Панков, проф. Максим Сергиевски и Татяна Венцел. Таранов става отговорен редактор на първото списание, издадено на тази азбука “Романи зоря” и на първия ромски вестник “Нево Дром”. 

Официалното утвърждаване на новата азбука е станало на 10 май 1927 г. с инструкция на народния комисар по просвещението Анатолий Луначарски. През юли 1930 г. започва да излиза и вестник „Нэво Дром” (Нов път). На 1 юли 1932 г. в Москва е открит първият курс за подготовка на цигани-учители. През 1938 г. е публикуван първият ромско-руски речник с автори Михаил Сергеевски и Алексей Баранников под редакцията на Николай Панков.

Развива се значителна преводаческа дейност от руски на ромски. Николай Панков превежда поемата “Цигани” на Пушкин, както и творби на Лермонтов и други руски и световни поети.

Пишат се книги, учебници, стихосбирки, пиеси на новата азбука. До началото на Втората световна война през 1939 г. в СССР са публикувани общо 292 издания на ромски език. Образува се и малобройна, но изключително активна циганска интелигенция. През 1931 г. е основан и прочутият театър “Ромен”, който изиграва голяма роля за развитието на ромската култура.

Буквар за ограмотяване на възрастни роми от Нина Дударова и Николай Панков.

Разбира се, много от тези издания са били с идеологическа насоченост, да пропагандират новия социалистически строй, това е било задължително през този период в Русия.

Нина Александровна Дударова има голям принос и за откриването на първото “циганско училище” в Москва през октомври 1925 г. и за поставянето на основите на ромското образователно дело в Русия. Тя работи там като учителка до 1938 г., когато в духа на новата Сталинска политика са закрити всички цигански училища, клубове и организации в СССР (тази политика започва през 1930 г. и засяга много други народности).

Важно е да се отбележи, че независимо от събитията в Русия, в Европа се развиват и паралелни ромски движения в България, Румъния и Полша през същия период, като най-рано възниква ромското движение в България. Успоредно с това, обаче, в Германия, Швейцария и други западни страни през 20-те и 30-те години се разпространяват расовите теории срещу ромите и то на първо място в университетите и в държавните ведомства, особено в полицейските служби. Това са два успоредни процеса в Западна и Източна Европа и колизията е неизбежна.

Тук е мястото да се спомене, че днешната ромска азбука, стандартизирана през 90-те години, се базира на латиницата и е имала различен път на развитие от тази първа азбука, създадена през 1927 г.

Пиша всичко това с убежедението, че историята трябва да се познава и помни, а днес тези факти са неизвистни за широката публика, освен в тесни, специализирани научни кръгове. Ето, това трябва да се промени и социалните мрежи дават прекрасна възможност, бързо и лесно информацията да достигне до голям брой хора. Трябва да се пишат научни трудове. Но трябва да се пише и за народа.

— oРХАН Тахир

Автор: Орхан Тахир

Постоянна ромска конференция © 2023. All Rights Reserved.

Подай сигнал за нарушение по време на преброяването