fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Днес се навършват 122 г. от рождението на Шакир Махмудов Пашов (20.10.1898 – 05.10.1981) – основоположник на ромското движение в България.

Използвам случая да напиша нещо за него, тъй като днес той е почти напълно забравен. Данните тук се базират на съществуващите до момента изследвания за живота му и на моите лични проучвания.

Oрхан тахир

Шакир Пашов е роден в Горна Баня и от дете показва ум и качества на изключителна личност. Той се записва да учи в училище за ЖП работници и така отрано попада в средите на работническото движение. През Първата световна война е мобилизиран на фронта и след завръщането си става учредител на първата ромска организация в България. Тя възниква първо неформално, като организация на софийските „цигани мохамедани“ под името „Египет“ и постепенно прераства в национална организация „Екипе“ (ром. единство). След дълги перипетии тази организация е регистрирана през 1929 г. В основата на организацията са старите занаятчийски, еснафски сдружения на ромите, съществуващи още от османско време – от техните среди излизат малко по-заможни и по-образовани хора. Към организацията са създадени футболен клуб и спортно дружество в кв. „Татарли“ (Коньовица), София.

Възниква и идеята да се построи училище в „Татарли“ за ромските деца, по това време, кварталът е отдалечен от града и трудно се стига до градските училища. Тук се проявава невероятната находчивост на Пашов. Той предлага в квартала да се образува мюсюлманска вероизповедна община, за да им се разреши да си създадат собствено училище – това е бил най-лесният вариант по тогавашния закон. Обмисля се също и идеята да се изтегли банков кредит за тази цел. На идеята за училище в „Татарли“ се противопоставят тогавашният министър на просветата и главният мюфтия на София, заради което се води и съдебно дело между вероизповедната община и мюфтийството. Така построяването на училище там е осуетено, но Пашов не се отказва и такова в крайна сметка възниква в новия ромски квартал „Факултета“ след 1944 г.

Първият значим успех на Шакир Пашов и кръга около него е постигнат след среща с министър-председателя Ал. Стамболийски от БЗНС. Те успяват да убедят Стамболийски да възстанови избирателните права на ромите мюсюлмани в България, които са отнети по предложение на правителството на Петко Каравелов с измененията в изборния закон от 28.05.1901 г. в нарушение на Търновската конституция (по това време мнозинството от ромите са мюсюлмани). Борбата по този въпрос продължава от 1901 до 1923 г. На 23.02.1923 г. Народното събрание възстановява избирателните права на „циганите мохамедани“.

По ирония на съдбата Стамболийски е свален от власт с преврат през юни същата година и е убит от членове на ВМРО в родната му къща. В Юнското въстание на земеделците през същата година участват и роми, които са били оземлени от БЗНС и са получили обратно избирателните си права. Шакир Пашов също е подложен на преследване като член на Българската работническа партия и след атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. той минава в нелегалност и бяга при свои роднини в Турция, където прекарва няколко години. Когато политическата обстановка се успокоява той се завръща и отново се захваща с обществена работа.

През 1932 г. Пашов и група общественици започват да издават първия ромски вестник в България „Тербие“ (от тур. възпитание, култура). До 1935 г. са излезли 10 броя от вестника, тогава дейността на вестника и на ромската организация са прекратени от правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Тогава са забранени всички политически партии, а също и организациите на малцинствата и техните печатни органи. Започва и преименуването на „небългарските“ имена на градове, села и местности с нови български имена.

След 9 септември 1944 г. Шакир Пашов развива още по-бурна обществено-политическа дейност. На 06.03.1945 г. по инициатива на Пашов ромската организация е възстановена под ново име „Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и за културно издигане на циганското малцинство в България”. На следващата 1946 г. Пашов е избран за депутат в VI Велико народно събрание. През същата година започва да излиза вестник „Романо еси“ (ромски глас).

През 1947 г. Великото народно събрание, в което участва и Пашов, приема нова конституция, чиито чл. 79 гласи: „Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително.“ През същата 1947 г. по инициатива на Пашов е създаден Държавният цигански театър „Рома“, който придобива голяма популярност в цяла България. Отново през 1947 г. по инициатива на Пашов и неговите съратници започва строителството на училището в кв. „Факултета“ – днес 75 ОУ „Тодор Каблешков“ – той прави първата копка. Шакир Пашов държи за първи път реч на ромски език по Българското национално радио и по негова инициатива са направени и излъчени първите записи на ромски фолклорни песни по радиото. Под влияние на Пашов и ромската организация започва и масовото включване на ромите в строителството на заводи, магистрали, мостове, защото те са повярвали в новата власт, но разочарованията предстоят.

Успехите на Пашов не се харесват на ръководството на БКП. След смъртта на министър-председателя Георги Димитров през 1949 г. настъпва промяна в държавната политика по „националния въпрос“. Новото правителство на Вълко Червенков започва вътрешна чистка в комунистическата партия и през 1949 г. от партията са изключени 11 000 комунисти. Пашов е един от тях. Партията вече няма нужда от него, той си е изпълнил задачите и идва време за саморазправа.

Под натиск на БКП на 07.04.1950 г. Шакир Махмудов Пашов е свален от поста председател на единната ромска организация и на негово място е избран верен на партията комунист от Сливен и бивш партизанин – Никола Петров Терзобалиев. Следва публичното компрометиране на Пашов с клевети и доноси. Той е обявен за народен враг, обвинен е в „процигански национализъм“ и в сътрудничество с предишната царска власт, а заради факта, че бяга в Турция, по време на репресиите срещу комунистите, му е скалъпено и обвинението в „протурски национализъм“. Пашов е осъден и изпратен в трудовия лагер Белене, а негови сподвижници получават по-леки наказания.

Опонентите на Пашов вътре в ромското движение вярват, че след като са го пожертвали БКП ще пожали театъра и организацията, но те жестоко се лъжат. Следва закриването на в. „Романо еси“ и театър „Рома“. След продължителна борба, през 1952 г. е закрита и ромската организация. Всичките 194 местни структури на организацията, които са изградени до този момент в цялата страна, са принудително вкарани в низовите организации на Отечествения фронт. По този начин ромското движение в България е обезглавено. То е лишено от лидерите си и организационната си структура. БКП започва да подменя старото ромско лидерство с ново лидерство, възпитано в лоялност към партията.

След завръщането си от Белене, Пашов продължава да развива „враждебна“ дейност и затова е интерниран със семейството си в едно село в Добруджа. В крайна сметка Пашов е реабилитиран и партията признава, че е бил несправедливо обвинен, но дори и след това властта прави всичко възможно споменът за Пашов да бъде затрит и делото му да бъде забравено. Една от целите на комунистическата държава през следващите десетилетия ще бъде да не допусне възстановяването на ромската организация в България, а след началото на „Възродителния процес“ вече се отрича и самото съществуване на цигани, роми в страната. След 1989 г. се правят опити от Мануш Романов (Мустафа Алиев) и други ученици на Пашов да се преборят за извоюване на онова, което ромите са имали като постижения до 1949 г., но новата „демократична“ държава не допуска това.

И идваме в 2020 г., когато днешните поколения ромски активисти не знаят почти нищо за бащата на ромското движение в България и неговата борба (има само една издадена книга за него от Л. Ковачева). А уж сме демокрация, а уж има свобода на словото, а всъщност… май не е точно така.

Орхан тахир

Автор на статията: Орхан Тахир

АПОСТОЛЪТ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ИЗДАНИЕТО С АВТОР ЛИЛЯНА КОВАЧЕВА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ НА РОМСКИ ТУК

Постоянна ромска конференция © 2020. All Rights Reserved.