“Днес беше един хубав ден за ромското движение в България. Днес имах удоволствието да прочета манифеста „За силна България в обединена Европа“, който изготвихме със съмишленици в рамките на Постоянна ромска конференция. Бях в същата зала преди 2 години, когато започнахме разговора за консолидацията на ромското лидерство. Да, за тези 24 месеца имахме постижения и поводи за гордост, но самокритично и мотивиращо бих казал, че трябва доста повече време да прекарваме в откровени разговори, за да сме още по-удовлетворени от себе си и полезни на ромската общност, България и Европа. Но днес залата сияеше. Имаше нови и млади хора между нас, които се осмелиха да бъдат архитекти на бъдещето на силна България в обединена Европа в конкурса Моята мечта за силна България и единна Европа. Сякаш тази силна светлина бе в резултат от истинската синергия между младите и старите. А да говориш пред бъдещето и миналото не само е отговорност, но и вдъхновяващо:
[action full_width=’yes’ content_in_grid=’yes’ type=’normal’ icon=” icon_size=” icon_color=” custom_icon=” background_color=” border_color=” show_button=’yes’ button_text=’Подпиши манифеста’ button_link=’http://bit.ly/2FQOsKD’ button_target=’_blank’ button_text_color=” button_hover_text_color=’#fcfcfc’ button_background_color=” button_hover_background_color=” button_border_color=” button_hover_border_color=”]
Манифест за силна България в обединена Европа
[/action]
“Скъпи приятели! Скъпи, млади приятели! Удостоен съм с честа да Ви запозная с манифеста, който ще се опитам да доближа до вас с мои думи.
Бъдещето на Европейския съюз никога не е било толкова неясно колкото е днес. Общият ни дом се тресе от всеобхватни и локални кризи, чието решение намира отражение в засилващи се протекционистки и национал-популистки политически реторики, които избуяват в човеконенавистнически концепции или проекти за решение на всяко предизвикателство. Битката за федерална и единна Европа днес минава през всички малки и големи локални и национални битки. Битката за силна България минава през нормализирането на политическите, икономическите и културните отношения както в Европа, така и във всеки български квартал, град, село и ромски квартал.
Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да бъде зачитано и защитавано, защото е фундаментът на основните ни човешки и граждански права. Свободата на движение и личните свободи са гарантирани и защитени. Но днес сме изправени пред опасността от тяхното ограничаване или избирателно зачитане. Борбата за гражданските и човешките права е отново на дневен ред. Ще отстояваме всяко постижение на демокрацията и няма да правим компромис дори с половин крачка назад.
Гарантирането на максимална представителност на всички граждани в частния и публичния сектор, който много често им служи – полиция, болница, университет, община и други институции, е принцип на представителната демокрация, който трябва да бъде осезаем и видим. Осигуряването на колективен достъп на различни граждани до възможности и отговорности, на базата на техните етнос, пол, религия или национален произход, би било обосновано предложение, предвид обстоятелствата, че има достатъчно доказателства за ощетяването и потискането им назад във времето, но и в наши дни.
Стремежът към свобода и равенство минава през осигуряване и гарантиране на възможности. Законовата справедливост е важна, но облечена със солидарност добива истински смисъл. Равенството като право и теория има значение само тогава, когато то е факт и дава резултат. Равните възможности са важни, но в никакъв случай не са достатъчни. Наш дълг е като част от най-развитият свят да гарантираме правото на дом на всеки наш съгражданин и да изискаме ЕС да го защити, ако България не успява. Защото насилственото събаряне на единствения дом на хората и оставянето им на улицата е ужасяващ остър дефицит на справедливост, който ние трябва да не допускаме или компенсираме справедливо.
Полагането на усилия за изработване на комплекс от мерки, насочени към изравняването на възможностите на гражданите във всички сфери – предотвратяване на дискриминацията срещу служители или кандидати за работа, въз основа на техните цвят на кожа, религия, пол и др. Наличието на остатъци от законови и неформално съществувалите сегрегация, дискриминация и други форми на отнемане или ограничаване на права в миналото, ни задължава да бъдем още по-бдителни и безкомпромисни, защото „който спаси един единствен живот, спасява целия свят“.
Европейският съюз се основава на върховенството на закона. А когато законът е противоречив, дискриминационен и противоречи на общия правов ред в държавата, принципът върховенство на правото е водещ. Компрометирането на върховенството на правото и представителната демокрация са признаци за преломен момент в човешкото развитие, които не бива и не трябва да се толерират и пренебрегват. Контролираният, купеният и корпоративният вот са престъпни и неморални изкушения, към които не трябва да прибягваме, а да използваме силата на разума и чистата съвест, за да генерираме доверие, вяра и надежда, които да доведат до прогрес и промяна – както за отделния човек, така и за всяко семейство, всеки квартал, всяка община, всеки регион, всяка държава и за Европа.
Не трябва да забравяме уроците, които ни карат да се срамуваме, плачем и накрая усмихнем, защото всичко е в миналото. А когато омразата надвисне над нашия небосклон, ясно и категорично трябва да развенчаем и спрем всички разклонения на ненавистта – антисемитизма, антициганизма, ислямофобията, ксенофобията, хомофобията и редица други отровни идеологии, които са способни да родят чудовища по-огромни и по-опасни от тези в миналото.
Съпреживяванията са сближили всички по българските земи, че всеки умишлен опит за разединение би счупил брадвата, вместо да сцепи камъка. Когато делиш комат хляб с комшията, когато се потиш заедно с него на полето и в мината, когато изпитваш същите радости, когато споделяш празника си, когато е отворена вратата ти за него – никаква отрова не може да те сломи.
На дневен ред е справедливо и пропорционално разпределение на блага, ресурси, услуги и отговорности. Защото само така се постигат дълбоки интеграция и кохезия (сближаване). Кохезия, която не се състои ексклузивно само в усвояване на кохезионни еврофондове, а кохезия, която променя всекидневния живот на хората към по-добро.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато културните, политическите и икономическите ресурси на страната достигнат до всеки гражданин и квартал: когато има роми в законодателната, изпълнителната и съдебната власти, когато се публикуват ромски автори и се поставят ромски пиеси с ромски артисти и изпълнители, когато се признае и оцени фактът, че цели икономически сектори в България са зависими от роми, които са крайните работници – земеделие, животновъдство, розобер, билкарство, гъбарство, строителство и др.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато се обновяват или изграждат пътища, паркове, площадки или просто се облагородява градската и селската среда – да не се спира процеса на границата на ромския квартал. Изграждането и развитието на градския транспорт да не подминава, заобикаля или спира до ромската махала.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато каквито изисквания и поощрявания има към “белите” ученици на първия чин, такива да има и към “черните ученици” на последния чин, за да може последните да отворят съзнанието си, че те също могат да седнат на първите редове по правило, а не само след като положат неистово повече усилия в сравнение с връстниците си. Когато, се отговори на социално-икономическите, образователните и културните потребности на ромските ученици. Когато се преустанови една от най-тежките корупционни форми в образованието – сегрегацията на ромските деца и търгуването с тях.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато се промени законът, който накърнява интересите на огромна група от хора и създава циклични социални сблъсъци. Защото законът трябва да е разумен и справедлив, а не порицаващ и репресиращ. Позоваването на първото изречение на случаен член от Конституцията, която се превърна в изтривалка и оправдание за всеки политически актьор или извратена идея, не води до справедливост и дълбока интеграция. Законите и Конституцията не могат да обслужват себе си. Те трябва да регулират, улесняват и подобряват живота на хората.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато както израждаш “бяла” бременна жена в “нормалното” отделение, така да израждаш и “черната” – а не да я изолираш в “циганското отделение”, където 20 родилки ползват една баня с тоалетна.
Дълбоко сближаване се постига тогава, когато наемаш роми, да не си мислиш, че те ще ти свършат работата на половин цена, та дори и без пари, защото са роми – както при физически труд, така и при мисловен.
При дълбока кохезия границите и различията губят смисъл и значение. Хората пътуват, опознават се, влюбват се, заживяват заедно, създават семейства – раждат се нови култури, които надмогват ретроградни традиционни вярвания и практики. Глобалните гражданство се превръща в реалност. А ромите се превръщаме в носители на новата глобална култура на извисяване и надхвърляне на всичко, което ни слага в рамки и граници. Защото това е нашата вековна природа.
Възползвам се от дадената ми възможност да ви поздрави по случай утрешния Международен ден на ромите. Ден, в който почитаме паметта на нашите невинни братя и сестри, които намериха печално смъртта си в концлагерите, в домовете си или някъде другаде, където са ги намерили специалните части за преследване на роми и евреи. Ден, в който близо четвърт век след края на Втората световна война нашите предци са намерили сила и смелостта, за да изкрещят на глас болката от спомените си и загубата на близки. За да приемат знамето и химна, от които до днес черпим сила, вдъхновение и гордост, за да се наричаме роми.
Romanipe – ромска философия за справедлив, мирен и достоен живот, почиващ на дълбок древен морал. Животът на слънцето в утроба на жена – i khamni Romni. Избликът на смях в играта на деца – o Romane chave. Топлият уют в кирпичената къща – o Romano kher. Вкусът по езика от лютата манджа с месо – i Romani zumi. Бунтът на клетниците вечни – i Romani zor. Изворът на сълзи от дълбоките самотни погледи – i Romani dukh. Тръните в петите от прясно оросена трева – o Romano drom. Езикът на звука от вековете – i Romani chib. Пияното петолиние от ноти – o Romano bashаlibe. Волният полет над горите, босата разходка по звездното небе – o Romano dzivdipe. Трепетът на настръхналия дух – o Romano mangipe. Препускащият див вятър – o Romaно khelibe. Смелостта да се изправиш и да продължиш сам – o Romano chahipe. С два залъка да нахраниш жена и дете – o Ramano barvalipe.
Повече от половин век ромска гордост. Повече от половин век ромско достойнство. Повече от половин век борба за справедливост и признание. Повече от половин век борба за Romanipe – не е достатъчно!
Нека бъдем здрави и будни!
Opre Roma!”
