fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Датата е 6 септември, 1885 г. – на този ден преди 136 години България отбелязва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението на България е може би най-великото дело в нашата история. Дело, допринесло за гордостта да чувстваме сплотеност и единство у народа. То е отпечатък от историята, който ще помним вечно – обединение в пълния смисъл на думата! „И нека всеки ден в душите ни бъде Съединение!“ 

В днешния празничен ден Ви представяме 21-годишната Марина. Марина Маринова е от село Търнава, Врачанско. Студентка е в трети курс на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност “Българска филология“. Младото момиче обича изкуството, народните танци, фотографията и българската култура и история, но най-голям афинитет има към литературата. 

„Обичам да танцувам още от малка. Това е изкуство, страст, красота, и силна емоция. Мога да кажа, че чрез танца най-добре изразявам себе си. Участвала съм в танцов състав още докато бях ученичка. Имах идея да се занимавам професионално с това, но с времето се отключи още една страст в мен – четенето, и танците се превърнаха само в хоби.“ 

А на въпроса: „Кое е нещото, което подтиква една ромка да запише „Българска филология“ тя отговаря, че дължи страстта си към четеното на своите учители, които са я тласнали към тази специалност. Изразява благодарността си към тях не само защото са я насочили към искреното й призвание, но и защото не е срещала по-различно отношение спрямо нея в училище, дължащо се на етническата й принадлежност. 

Тя е на мнение също и че много неща не са наред в образователната ни система, дължащо се на липсата на гъвкаво и ефективно обучение, неразрешаването на редица проблеми, създаването на нови закони, предхождащи сериозни рискове в образованието в онлайн и офлайн среда. 

Дамата отбелязва и засиления интерес на ромите към педагогическите дисциплини като положителна тенденция у нас и споделя, че както нейните учители навремето са успели да разпалят стремежа й за знание, така каузата й е да предаде същия този пламък на идното поколение. 

„Те събудиха в мен интереса и желанието за придобиване на нови знания. Това ме вдъхнови в бъдеще и аз да ги предам на младото общество, което расте в технологизирана среда, свикнало да приема готова информация от интернет, изгубило способността си да разсъждава самостоятелно. Приела съм го като моя лична мисия и независимо от трудностите и усилията, които ще ми коства това, твърдо съм решена да завърша мисията си успешно!“ 

Определя себе си като емоционална, честна и самокритична личност. Сърцатото момиче е средното дете в семейството. Израства в скромна среда, отгледана и възпитана от своите баба и дядо, докато родителите й са принудени да работят в чужбина. 

Те я учат на емпатия, отговорност и дисциплина: „Не обичам да отлагам дадена задача за следващия ден, всеки ден имам план за действие. Ходя да пазарувам, след като съм свършила тази работа, започвам с домакинската, помагам на баба в градината, чистим на животните, правим зимнина и към обяд моите стари родители си лягат, а моята обедна почивка обикновено преминава четейки някоя книга. След това излизам с приятели и така до следващия ден. Не обичам да бездействам. Именно от баба и дядо научих, че с много труд, упорство и постоянство ще се изградя като силна, здравомислеща и независима личност. Никога не съм се чувствала самотна, за което съм страшно благодарна на моите „възрастни родители“, както аз ги наричам. Те са се погрижили за това да израсна в пълноценна среда, придружена с много нежност, любов и грижа.“ 

Намира утеха и спокойствие в това човек да има свое уединение, да размишлява върху различни екзистенциални въпроси от живота и да притежава умението „самовглъбяване“. За много нейни връстници ежедневието на Марина преминава доста скучно, но тя откровено споделя, че се чувства много добре, живеейки по този начин. „Щипка увереност, упоритост, вяра и силното желание за промяна правят мечтите осъществими!“ – Смело заявява тя. 

Силно вярва в прогреса и развитието на ромите и в това, че ние сме хората, които трябва да помогнем на останалите, като ги вдъхновим да следват нашия пример и да поемат пътя към по-доброто бъдеще, затова е нужно добрите примери да се показват.

„Не съм била обект на подигравки, заради етническия си произход, но когато заявявам открито, че съм ромка, приятелите ми в университета реагират с учудване, придружено с честото изказване: „Ти не си като тях“. Естествено, от това не ми става приятно, напротив, ядосвам се. Именно заради предварително наслоените предразсъдъци и незаслужената омраза към нашия етнос, много от нас губят увереността и вярата в себе си. Не сме по-различни от останалите, еднакво можещи и способни сме и се радвам, че този факт се доказва все повече с големи темпове от ромската общност пред обществото ни.“

Посланието й към младите момичета от нашата общност е те да бъдат горди, непреклонни и целеустремени, и да вярват в силата на женската природа, защото: „Всеки път, когато една жена отстоява себе си, без дори да го знае, без да го обявява, тя отстоява всички жени.“ (М. Анджелоу) 

„Не се поддавайте на негативни мисли и мнения, които ще ви отклонят от пътя ви. Правете това, което ви кара да се чувствате пълноценни, удовлетворени и истински щастливи. Обичайте, дерзайте и бъдете пример за останалите!“ – Искрено съветва момичето читателите на поредицата. 

Единството е сила, затова нека на този ден – Съединението на България, си припомним, че сплотеността у народа носи победа и когато има екипна работа и сътрудничество между общностите, могат да се постигнат велики неща! Да, може би за да приемеш другия първоначално ти трябват кураж и силна воля, но силата на човешкия дух съвсем не е нещо, което се постига с лекота и щракване на пръсти. То е нещо, в което нашият екип вярва от сърце. 

Това е и първопричината да търсим вълнуващи, вдъхновяващи истории на ромски младежи, които успяват да мотивират не само вас, но и нас самите. Те ни дават топлина в суровото ежедневие и ни подтикват да бъдем най-добрата версия на себе си!

Автор: Принцеса Иванова

Постоянна ромска конференция © 2021. All Rights Reserved.