fbpx

Нещо различно за различните

АНТИЦИГАНИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ – СПАСИТЕЛЕН БРЯГ ЗА НОВИТЕ КОНСЕРВАТИВНИ НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИ

Нещо различно за различните

Форум в Киев (Украйна), свързан с правата на човека и по-конкретно с погромите, които се случваха периодично през миналата година в Украйна над роми, беше прекъснат от мъж, който нахлу въоръжен вконферентната зала с брадва и други оръжия. В последствие се оказа, че същият е член на паравоенна организация, с чиито символи е била накичена военна му униформа. Никой не е пострадал, а мъжът бил обезвреден. Това е силен знак какво можем да очаквам в бъдеще да се случва на срещи, където се обсъждат демокрация, права на човека и др. теми, които са устоите на демокрацията. В този контекст, антициганизмът не е ново явление.

Фото: Ukraine Crisis Media Center

 

В Българските академични среди този термин не се среща, а в международните документи на български е преведен като антиромски настроения, което е съвсем малка част от истинското му значение. Това навежда и на мисълта, че българска академична общност трябва в спешен порядък да се заема с изследването на тази област, защото терминът и явлението антициганизъм се появяват в началото на миналия век, а в академичните среди по света навлиза през 70-те години на ХХ век. Още повече, когато с този термин официално работят Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейският парламент (ЕП) и др. международни организации, към които България принадлежи.  В редица европейски страни това явление се изследва наравно с антисемитизма, но не и у нас. Най-общо антициганизмът е специфична форма на расизъм, идеология на расово превъзходство, форма на дехуманизация и на институционализиран расизъм, приложен срещу ромите, синтите, пътуващите и други социални групи, които са заклеймени като „цигани“ в обществената представа. Това явление се базира, от една страна, на въображаеми страхове, негативни стереотипи и митове, и, от друга страна, на отричането или изтриването от общественото съзнание на продължителните дискриминация, преследване и потискане на ромите през вековете до наши дни. Тази специфична форма на расизъм е изключително устойчива, налагана със сила, циклична и широко разпространена и одобрявана от обществата като цяло. Антициганизмът често се използва в тесен смисъл, за да се посочат анти-ромските нагласи, изразяването на негативни стереотипи в обществото или речта на омразата. В по-голям контекст, обаче, антициганизмът обединява в себе си широк спектър от дискриминационни изразявания и практики, включително много косвени или скрити прояви. Антициганизмът не се състои само в това какво се казва, но и в това какво се прави и какво не се прави.

Мемориалът на Холокоста в Берлин

В актуалния следизборен контекст, България вече има своят явен представител на идеологията на антициганизма в ЕП. Той и неговата партия не се притесняват да го признават и яростно пропагандират решенията, които предлагат – а някои от тях наподобяват мерките на нацистите в нацистка Германия, преди началото на Втората световна война. На тези избори антициганизмът имаше няколко лица.

Едното лице беше институционално-партийният апарат, който много често в нарушение на различни закони, репресираше жителите на цели ромски квартали, с цел да олицетвори конкретен човек, облечен с почти неограничена изпълнителна власт, като твърдата ръка, която ще спаси България от „циганизацията“, „ще постави циганите на мястото им“ и „ще ги накара да се съобразяват със законите“. Тази форма може да се определи и като институционално-битов антициганизъм, защото няма как да се определи разходката на вицепремиера Красимир Каракачанов във военна униформа из ромските махали. Медиите в началото на годината усърдно, солидарно и безкритично отразяваха всяка стъпка, всяка въздишка и всяко студийно изпотяване на злободневните говорители на една патриотична партия. От устите на аватарите на антициганизма излизаха осквернителни, хаотични, срамни и потискащи слова. Преди изборите почти всички български медии (включително и обществените телевизия и радио!) разбраха, че могат да изкарат пари от това безкритично политическо словоблудство. Така и направиха. Докато едните правеха пари, другите трупаха политически дивиденти и растяха в очите на обикновения българин. С това лице на антициганизма България е свикнала от край време:

1/ жандармерията свободно да налага жителите на цял ромски квартал, защото техен съкварталец се е провинил, тъй като е поискал да си купи бира от заведение с частно парти и му било отказано;

2/ общината заедно с ДНСК да се събарят жилища на роми, които живеят от почти век в тях, но се оказват в съседство с лица, които пребиват пиян служител на армията, който е спрял да се саморазправя с тях;

3/ добре координирани и платени групи да организират погроми над ромски домове и семейства, защото роми от същия район, но на няколко пресечки от тях, са се саморазправили с магазинер, който изключително спокойно им обяснявал колко е хубаво да не се разправят с други клиенти в магазина;

Разбира се, всичко това бе съпътствано от спиране на ток, вода и пр. битови услуги към ромските клиенти, защото не си „плащат“, например. А цялото това натрупано напрежение около неплатените сметки, битовите сблъсъци между „цигани и българи“ и „циганизацията на България“ някак си случайно се отприщва пред изборите – по стара българска политическа традиция.

Второто лице на антициганизма е корумпирането на демократичното право на глас на една част от ромите с любезното отразяване на медиите, които така и не стигат до партийните централи, които купуват и контролират ромският, но и неромският вот. Уви, в тази предизборна ситуация това лице на антициганизма не беше особено видимо. Защото огромна част от ромите не са в България, а една част от тези, които са в България, категорично бойкотираха или останах безразлични към изборите за членове на ЕП. При толкова много отсъстващи гласоподаватели – особено от гъсто населените ромски квартали, пазарът на гласове се стесни значително и медиите не го осветиха както обикновено, защото имаше риск да осветят нещо, което не трябва, в последствие на което някои журналисти и редактори можеха да „освободят столчетата си“. Всякакви съмнения, че разследващите журналисти правят репортажи, водени от професионалните си инстинкти, се разсеяха. Обикновено, големите партии са запознати предварително с намеренията им. Кой, как и защо ги запознава с намеренията на журналистите – остава една мистерия, казано иронично. Въпреки че не беше видимо, тази форма на антициганизма протече успешно:

1/ крайно бедните, потиснати и поставените в зависимост от партийните апарати роми бяха довлачени пред урните – често дори и със сила;

2/ наддаването за гласове в ромските квартали беше актуално в райони, за които партийните централи не бяха стигнали до споразумение чия ще бъде победата в тези коридори на изборния маратон;

3/ както уязвимите българи, така и уязвимите роми бяха обезсърчени от местни изборни майстори да не упражняват правото си на глас свободно, по съвест и информирано;

Икономическата формула пито-платено е приложена в контекста, защото отговорността към корумпираните ромски и български гласоподаватели приключва в рамките изборният акт. Нещо повече – тепърва ромите, които бяха корумпирани и лепяха плакати на лицата на антициганизма, ще берат плодовете от засаденото. Ефикасността на този вид антициганизъм обяснява и отсъствието на роми в първите пет места в листите на формациите, които успяха да класират членове на ЕП. В България все още е по-изгодно да се купят ромски гласове, отколкото да се убеждават и привличат ромски гласоподаватели с роми в челните места на листите или като поставят на дневен ред по конструктивен начин ромския въпрос.

Третата форма на антициганизма в тези избори е безразличието на т. нар. силни проевропейски леви, либерални и консервативни говорители по отношение това явление. Още по-безскрупулни бяха само опитите им да влязат в реториката на антициганизма, за да нормализират това явление и да легитимират пропагандата на партиите и кандидатите, които се бореха с измислени и несъществуващи заплахи. Използването на институциите като оръдие на антициганизма доби и тепърва ще добива катастрофални размери, които унизяват българската демокрация в Европа, но и отнемат достойнството на всеки български гражданин. Имаше ясни проевропейски кандидати и политически формации. Но никой от тях не приложи т.нар. принцип „walk the talk” – преведено на български: прави това, което говориш.

Интуитивното институционално бездействие, високомерното обществено безразличие и презрителното омаловажаващо отношение от страна на масовите медии и журналисти, популярните анализатори и лидери на мнение и проевропейските кандидати, и партии по отношение на врящият антициганизъм в България, дадоха увереност на кандидатите и партиите, които се хранят основно от причиняването на нещастие и несправедливост на ромите, семействата и кварталите им. Неприятна, но не и неочаквана изненада беше, че лицето на българския антициганизъм получи директна благословия от най-високо ниво, от най-силният политически лидер на най-голямата проевропейска партия, а именно от премиера Бойко Борисов, който искрено си призна, че Джамбазки е негов любим политик. Това отново доказа, че едно можем да говорим в Брюксел, а у дома да си караме по старому. Няма друго обяснение за съжителството на Европа, принципите, ценностите и фондовете й в съзнанието и сърцето на един политик с идеологиите на антициганизма, евроскептицизма и байганьовщината.

Антициганизмът засяга не само ромите, защото опасността от граждански сблъсъци, които се опитват да предизвикват упражняващите тази престъпна идеология, е на лице. Наченките с промените в законовите актове и уредби, свързани с неизбежната отбрана и самоотбраната са едно от доказателствата, защото на обикновените хора се обяснява как имат право да убиват човек, който ги напада или застрашава собствеността им. А всъщност, няма право, което дава право на човек да отнема човешки живот. Но поради хроничната липса на правосъдие, което да води до справедливост, законотворците прехвърлят отговорността към гражданите, като им дават право да се саморазправят по между си, което открехва вратата към гражданска война. С тези експерименти законотворците манипулират обществото безкомпромисно и опасно, а в условията на антициганизъм това заиграване с устоите на държавата може да се окаже фатално.

Подценяват се силите на ромите да се съпротивляват и защитават от нападателите си. През 2011 г. България беше на крачка от гражданска война и то отново благодарение на националисти, които днес са част от управлението, и медии, които ги обслужваха и продължават да обслужват. Но тогава ромите не са поддадоха и запазиха благоразумие, въпреки заплахите за живота им. Остава висящ въпросът дали ромите ще продължават да бягат и няма да отвръщат на погромите, които държавата наблюдава безразлично или участва в тях. В обществен план всичко, което се случва на ромите, рано или късно сполита и неромите – практиките от последните 15 години срещу ромите са ярко доказателство за това. А апатията е изключително благородна почва за избуяването на всякакви престъпни идеология. Антициганизмът не е изключение от това правило.

Въпреки това, привързаността на хората към ЕС дава надежда. Източник на тази надежда са и голяма част от европейските общества, които спряха въображаемият възход на кандидат-убийците на Европа. Имаше ромски манифест, който беше с ясни послания – не на езика на омразата, не на продаването/купуването на гласове, не на разрушаването на домове и да на силна България в обединена Европа. Над 40 хил. роми и нероми го подписаха. Подкрепиха го един независим кандидат и двама партийни кандидати. Двама от тримата подкрепили политици са роми. Неглижиране на 40 хил. потенциални гласоподаватели е онагледява по идеален начин антициганизма и сред политическите среди – „не ви щем 40-те хил. гласа“ (публично). Въпреки това, тези избори дадоха ясна индикация и за началото на края на политическите субекти, които корумпират вота на ромите в България, за да ги потиснат след това. Постепенно потискащите механизми ще бъдат счупени от критична маса, съставена от необременени, смели, свободни, и независими ромски гласоподаватели. Има и ясен знак от ромите емигранти, които ясно изпратиха своите послания преди, по време и след изборите – за справедлива България в солидарна Европа.

П.П.

Доклад от конференцията “Политика срещу омразата – Картография на фашизоидните движения в Европа и България” в СУ “Св. Климент Охридски”.

 

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.