„Действието е ключ към успеха.“ – Пикасо.
[dropcaps type=’square’ font_size=’38’ color=” background_color=” border_color=”]М[/dropcaps]алките ежедневни неща правят големите последствия. Ще разкажа историята на група млади хора, които имат желание да са полезни. За обединяването на малки и големи, на българи и роми, на мъже и жени, обединяване на общността.
Аз съм Евелина от село Галиче, на 17 години, уча в СУ „Христо Ботев“, с. Галиче. Участвам в извънкласни и извънучилищни дейности, а хобито ми е доброволчество. Заедно с мои приятели от ромски и български произход се събрахме, за да създадем Сдружение „Роден двор“ в село Галиче. Посоката ни еутвърждаване на гражданско общество и включване на млади хора в дейностите за облагородяване на селото. Като пример са кината, които организирахме и всеки път идваха много хора – роми и българи. Хората идваха по-рано, за да помагат и така общуваха помежду си. Смесват се групи и хора, които преди това не са общували. В момента цялото село се готви за организирането на Първи фолклорен фестивал и всеки ни пита с какво да помогне. Досегашните ни дейности приобщават хората. Душата ми ликува, когато организираме събитие и започват да идват доброволци, които искат да се включат в процеса. Именно това е важното – да създадем мост помежду си, защото тук е толерантността.
[button size=’big_large’ style=” text=’Абонирай се да получаваш информация за новини и събития’ icon=” icon_color=” link=’m.me/romastandingconference.org’ target=’_blank’ color=” hover_color=’#19d3e0′ border_color=” hover_border_color=” background_color=’#eb1212′ hover_background_color=’#f7f2f2′ font_style=” font_weight=” text_align=” margin=”]
Нетърпимостта е страх, гняв и омраза към непознатото, към чуждото, различното. Всичко това води до страдание.Важен проблем е забравата и подценяването на историята. Имам спомен, когато учихме за Хитлер. Една съученичка беше нарисувала в тетрадката си пречупения кръст и извика нещо от рода – „Да живее Хитлер!“. Децата са малки и невинни за момента, но растат с тази омраза и страх от различното, с всички изградени предразсъдъци, а когато пораснат, ще бъдат лидери на страната си. Всяко нещо има своето следствие.
Думата „интеграция“ не ми харесва, сама по себе си дискриминира ромите. Затова смятам, че е правилно да бъдем в разнообразна среда, в която да се развиваме наравно. Смятам също, че не само ромите трябва да се „интегрираме“, а всички граждани на Република България. Проблемите са комплексни, но за да можем да работим за разрешаването им и постигането на целите ни, трябва да започнем с проблема от корените му, които са морала, ценностите и интелекта. Тук е мястото да спомена Ганди, който казва „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“ – отвътре навън. Има нужда от промяна, действията да се назовават, за да работим в посока градация.
Все още има хора, които са предубедени за мен, защото съм ромка, но оставям действията ми да говорят вместо мен. Като момиче от ромски произход виждам през колко много изпитания трябва да мине човек, за да бъде приет, да бъде равен сред останалите. Дължа успеха си на труда, който полагам ежедневно и на родителите ми. Промяната не е лесна, но ако върна времето назад, това е най-страхотното нещо, което ми се е случвало. Толкова е вдъхновяващо! Искам да мотивирам младежите в село. Разбира се, не само в село, но все от някъде трябва да се започне. Искам да създам клуб „Ние можем“ към читалището в село, в който да се събираме дечица, ученици, младежи и възрастни от различни етноси. Да си помагаме за училище и да проучваме специалности и професии, към които имаме интерес, да обсъждаме и дискутираме актуални теми. Вярвам, че съм способна да откривам таланта на хората и да спомогна да се развиват, да учат и да се образоват, защото „Образованието е най-могъщото оръжие, което можеш да използваш, за да промениш света“, както казва Нелсън Мандела. Добродетелта, ценностите, отговорността, любовта към себе си и околните, съпричастността и качествата се засаждат и отглеждат още от ранна детска възраст. За да се случи това, трябва да си партнираме роми и българи.
Иска ми се да имам глобално и бързо решение за проблемите, но е невъзможно. Затова вярвам, че ако много малко хора, от много малки места, правим малки неща – ние можем да променим лицето на Земята. От малки да възпитаваме децата на любов, ценности и доброта. Добрият човек успява във всяко начинание, за него животът се движи по-красиво. А в една среда има ли такъв човек, той въвлича със себе си съмишленици. Заедно променят средата и общността, както се случва при мен и моите приятели в село. Естествено и чрез личен пример. Щастлива съм от младите момичета, които ми пишат и звънят, за да ми споделят, че се радват за мен и по-важното, че съм ги вдъхновила. За пример мога да дам братовчедка си, която започна да се интересува силно от доброволчество и се занимава в училището си с организиране на благотворителни кампании, а е едва на 12 години.
Именно от такива хора имаме нужда, защото те са нашето бъдеще, нашето спасение и нашият реванш за бъдещите поколения. Ромската общност навсякъде по света има проблеми и трудно се вписваме в картинката, но съм убедена, че с времето, с ресурс от млади и интелигентни роми, можем да създадем глобална мрежа, чрез която да обменяме опит и идеи, да си сътрудничим и да променяме по успешни модели и практики. Проблемът не е етносът ни, проблемът е, че тези, които ни мразят, са необичани, неприемани или имат друг личен проблем, който не осъзнават.
ЛуиXIV казал „Държавата, това съм аз“. Ще си позволя да променя цитата на „Държавата, това сме ние“. В света има толкова много роми, които са достойни и които дават своя принос за страната си. Те не са изключение, аз не съм изключение! Ние сме хора, които искаме да бъдем полезни и да правим света около нас по-добро място. Мечтая да живеем в толерантност и в хармония. Различни и противоположни – букет от разнообразие.„Заедно в разнообразието“, каквотое мотото на Европа. Мечтая България да приема и подкрепя нас ромите, защото и ние, както всички останали български граждани в Републиката, сме давали и даваме своя принос. Защото сме хора!
Мечтая за силна България, а н.пр. Мюриел Берсе Коен споделя, че в Швейцария смятат, че една страна е толкова силна, колкото силни са уязвимите й хора. Вярвам, че промяната трябва да се случи като цяло в обществото. Зависи от хора като мен и теб, които вярваме в себе си, влагаме сърце и душа в начинанията, решили се да се отдадем на мечтата ни за силна България в Европа.
Евелина Димитрова
участник и победител в конкурса за есе “Моята мечта за силна България в обединена Европа”
