fbpx

Великден – преди църквата и трапезата

Великден – преди църквата и трапезата

В навечерието на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), с нетърпение очакващи да се съберем с близки и приятели, оставяйки на страна (нищо че за малко) отрудените и обременени дни, умовете и сърцата ни се връщат в онова търсене на вечността, успокоението и надеждата, за които душите ни копнеят и в които, въпреки многобройните доводи на логиката, разумът ни подсъзнателно иска да вярва.

Вярата в живота, вярата в словото, вярата в съзидателната сила на любовта, вярата в човеколюбието и равнопоставеността на всяка човешка душа пред лицето на Бога, Разума и Мъдростта.

Вяра, която напоследък е често предизвиквана от зло, което търси чий ум да обладае, чий разум да размъти със злоба, алчност, болка, страх, омраза…

Омразно зло, което само преди няма и сто години отне живота на милиони…мислехме че злото е умряло, мислехме че само книгите и филмите за злото ще разказват, но ето че било е живо и дори не спи… нагло, грозно, беззаконно, човекомразещо зло, като черна чума, напаст, болест, носена от ветрове помрачава умовете на мнозина…

Ще отидат ли на църква в неделя тези, които с обезумели очи и бълващи зли думи уста, излязоха по улиците на Габрово, с огън, камъни и железни пръти да раздават улично правосъдие върху свои съграждани, съседи, колеги, съученици…

Ще отидат ли в неделя на църква алчните за власт и пари, политици, които вместо да пазят народа и градят страната я унищожават и разкъсват като ненаситни зверове, провокиращи към етническа омраза, търгуващи с правото на глас и надеждите на хората…

Ще отидат ли в неделя на църква, ще запалят ли свещ, ще помолят ли Бога за прошка, за обидните си думи, за провокациите към етническа саморазправа, за сатанинските планове и стратегии, които искат дори да узаконят…за това че оставиха семейства без дом и подслон…

Ако се покаят, то трябва и с делата си да потвърдят това, в противен случай…ще са просто лицемери и Божието осъждение ще стои над тях…

Нека не забравяме, че никой от нас няма вечно да остане на тази земя… и един ден всеки ще се изправи пред вечността и съда, за да отговаря, за това как е употребил дадената му привилегия да съществува…

Нека в неделя, в деня на Възкресение, прекрачвайки прага на църквите, да се помолим – за прошка, за разум, за мъдрост, за братолюбие и човеколюбие и сила да градим…  не да разрушаваме…и тогава няма да сме лицемери, но  поздравът ни  „Христос Воскресе” – „Наистина  Воскресе”, наистина ще има своето значение…

Автор: Красимир Кирилов

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.