fbpx

Българийо.. Българийо!  Чуваш ли?  Виждаш ли?

Българийо.. Българийо!  Чуваш ли?  Виждаш ли?

Българийо.. Българийо! 
Чуваш ли? 
Виждаш ли?  
Или се правиш на глуха и сляпа?
Не чуваш ли? Не виждаш какво се случва?
Твоите деца се бият, нараняват и дори убиват! Защо допускаш това?
Нали майката е тази, която обединява, дава сигурност, любов и защита!
Майчината ти любов е толкова голяма и всеобхватна, че има за всеки! 
А, аз защо все по-малко я усещам? 
Да не говорим за моите братя и сестри от Габрово, Войводино и Гърмен…
Нали и всички ние сме твои деца? 
Къде са майчината ласка, подкрепа и сигурност? Защо все по малко ги усещаме?
Да правиш разлика не е хубаво!
Дете съм ти, а ти си моя майка!  
Нали не бъркам? 
Не си ми мащеха, нали? 
Защо мълчиш….кажи ми?
Вече съм голям и искам да чуя истината от теб. 
И пак мълчиш, защо – кажи ми? 
Няма да те мъча, делата ти говорят повече от думите.
Искам само да ти кажа, не си права! 
Роди ни, отгледа ни и сега правиш разлика!
Недей…дори и да си мащеха, ти носиш отговорност към нас – поеми я!
Събуди се и виж в какво положение сме изпаднали.
Бутат ни къщите…

„Мързеливи сте“, а като искаме работа – няма за нас.  
„Трябва да учите“… учим и пак не ни допускат по кафетата и басейните.
„Трябва да излезете от гетото”, а иначе е проблем, когато искаме къща, която е до “братята” българи.
Къде остана обединението? 
Вземи се в ръце!
Бъди обединител, премахни всички бариери и различия между нас, и бъди не мащеха, а истинска майка за всички ни!

Автор: Боцелин Митков

Здравей, Боцко, какво те накара да напишеш този текст?

Здравейте! Несправедливостта към по-слабите е това, което ме накара да напиша този текст. Ситуацията, в която се намира страната ни,вече е непоносима за всички! Да не говорим за по-различните… по-мургавите от нас! Обединението прави силата, но в нашата страна става точно обратното. Невинни хора остават без покрив над главите си. Хора, които искат да бъдат работещи и полезни на себе си и семействата си, срещат бариери само защото са се родили роми и автоматично се срещат с огромни препятствия по пътя си. Вече настина в главата ми стана пълен хаос “Учете, за да се интегрирате” …учим и накрая какво? Гледат ни с пренебрежение. Гледат ни като хора “втора ръка” – ни допускат до обществени места (кафета, басейни)и т.н. Трябва да имаме връзки, за да започнем работа. Всичко в страната ни стана шуробаджанащина. Ситуацията в Габрово не е единичен случай, в който невинни хора са потърпевши, не за това, че са виновни, а за това, че някои “мозъци” не могат да проумеят, че не всички роми са еднакви.

В текста се обръщаш към България като към майка. Но звучиш разочарован.

Да, така е! За мен майката е най-святото нещо в този свят. Майката е тази, която ти дава живот, отглежда те, възпитава те,стоиплътно до теб и те подкрепя през целия ти житейски път. Майката е тази, която не прави разлика междудецата си. Разочарован съм от това, което преживявам лично аз и хората от моята общност. Ние още от малки растем с мисълта, че сме хора второ качество! Цял живот трябва да се доказваме пред другите, че и ние можем.. че ние също има какво да дадем за благото на страната ни. Имам диплома за магистърска степен, трябва да си я сложа като ланец и да се разхождам с нея ли, за да ме покафетата, басейните  – говоря за нормално отношение, не за нещо друго. Да не говоря, че дори и дипломата не помага, когато искаш да започнеш работа – цветът на кожата се оказва от по-голямо значение! Разочарован съм, че се говорят само празни думи от хората, които ръководят държавата ни и именно те се явяват най-голямата бариера. Разочарован съм от това, че не се предприемат никакви адекватни мерки от тяхна страна. Разочарован съм, че хората в България са с толкова стереотипно мислене и резерви към нас – ромската общност.

Какво трябва да стане, за да не е България мащеха?

Според ме на първо място трябва останалата част от обществото да спре да вижда в наше лице хора, които само вредят и дърпат страната ни надолу, а напротив. Трябва да има равен старт за всички, като сезапочне от детската градина до трудовата заетост. Трябва медиите да спрат да акцентират върху етническата ни принадлежност, когато има някакъв битов скандал или някакво престъпление. Работодателите да ни оценяват според качествата, които притежаваме, а не по цветана кожата ни.

Вярвам и в подкрепата на манифеста на Постоянна ромска конференция за силна България в обединена Европа! Защото не съм съгласен да се бутат къщите на хората, особено, когато това нехуманно действие застрашава техния живот. Подкрепям го, защото знам, че омразата не довежда до нищо хубаво, а напротив – води до разруха, ненавист и апатия. Омразата е пълно противоречие с мотото на България. И докато обединението прави силата, омразата ни разединява. Мечтая си да живея в истинска европейска страна, желая да живея в демократична страна, в която се осъществяват реални избори и хората, облечени във власт,не гледат на нас само като „гласове“, които лесно да манипулират, а като достойни хора, към които също имат ангажименти за изпълнение.

Подкрепи манифеста за силна България в обединена Европа

No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.